Български автори,  История

Цивилизации – откъс

лекция за студенти от специалност „Социология“

юли 2016г., онлайн списание SocioBrains, бр.23, автор: Главен редактор на списанието, Професор, доктор на социологическите науки Соня Илиева, преподавател в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”, Педагогическия факултет, Департамент „Социална работа“

взето от:

http://sociobrains.com/website/w1465/file/repository/9_58_Sonya_Ilieva_THE_CIVILIZATIONS..PDF

Европейска (Келтска) цивилизация

Келти са племената и народите, група от индоевропейското езиково семейство.

Най-старите достигнали до нас исторически свидетелства за келтите са археологическите находки от западната област на Халщатската култура от 750 -400 г.пр.н.е. Най-голямото си разселване келтите преживяват през 5 до 1 век пр.н.е., когато населяват обширна територия от Британските острови до Мала Азия.

Впоследствие те са подложени на натиск от римляните и други народи и отстъпват повечето региони, които обитават, или биват асимилирани.

Келтите са населявали днешните територии на Франция, Швейцария, Белгия, Южна Германия, Северна Испания, Британските острови, Северна Италия, Горен и Среден Дунав, отчасти Балканския полуостров и Мала Азия.

През 1 век пр.н.е. значителна част от келтите са покорени от римляните. През средните векове били претопени и от други народи.

В днешно време потомци на тези племена има само във Великобритания -ирландци, шотландци, уелсци и др., в Западна Франция –полуостров Бретан, бретонци и в Испания –провинция Галиция.

На Балканския полуостров келти придошли през 3 век пр.н.е. Една част от тях се заселила в днешната Казанлъшка долина и създали своя столица Тиле – днес село Тулово.

Тази държава не просъществувала дълго, тъй като след 70 години по-късно те се изселили към Средна Европа и Галия, но оставили своята самобитна култура и изкуство.

Културата на келтите, наречена още латенска култура /по името на гр.Ла Тен, Швейцария, където са намерени характерните за нея паметници/ достига разцвет през 5 век пр.н.е.

Латенската култура влиза във взаимодействие с тракийската, особено след създаването на Келтското царство през 3 век пр.н.е.

При археологически разкопки са открити метални украси, дърворезба, оръжия, предмети с религиозен характер и др. Орнаментите са с геометрични – спирали, окръжности, елипси, плетеници или животински изображения.

Характерна черта на келтските племена е строежът на укрепени градове.

Келтските племена са:

  • Белги – населявали междуречието на реките Сена и Рейн
  • Бои-населявали днешна Южна Чехия
  • Брити – населявали област Британия
  • Гали(келти) -област Галия -територията на дн. Франция, част от Швейцария и Белгия
  • Хелвети – населявали територията на днешна Северозападна Швейцария

Келтите имали специфичен светоглед, свързан с наличието на:

  • Друиди – жреци, пророци, знахари и магьосници в келтските племена;
  • Филиди – притежават законодателната и изпълнителната власт и запаметяват свещеното историческо предание на келтите;
  • Бардове – запазват и разпространяват келтската култура, като увековечават делата на митичните и реалните келтски герои и царе.

Налице са исторически доказателства, че чрез търговските си маршрути и усвояването на обичаи характерни за колонизираните от тях територии, келтската култура преживява значителни промени през времето.

По-важни събития за келтската цивилизация са:

  • 900-500 пр. н.е. Халщат поява на келтите и келтските езици;
  • 500-15 пр. н.е. Ла Тене героичните келтски времена;
  • 400 пр. н.е. келтите преминават Алпите и в продължение на десет години плячкосват Рим;
  • 280 -277 пр. н.е. масирано келтско нашествие на Балканския п-в и осъществяването на Келтско царство -от 277 до 213 г. пр. н.е.
  • 43-409 г. Британско-римска епоха. Римляните доминират в Британия и в части от Уелс
  • 409 г.-600г. Тъмните Векове – оттегляне на римляните от Британия;
  • 663 г. Средните векове – келтската църква се присъединява към Рим;
  • 790 г. започват грабежите, колонизацията и културното обогатяване на Британските острови от викингите;
  • 848 г. обединение на скотите и пиктите (”изрисувани хора”)-шотландски протокелтски народи;
  • 1014 г. викингите са изтласкани от Ирландия;

Съсловия в социалния ред на келтите: военната аристокрацията , воинското общество Фияна, бардите, брехоните (законодателите), историците и други по-специализирани професионалисти; земевладелците; свободно родените работници; несвободно родените работници.

Келтските закони са давали възможност на всички, дори и на несвободно родените работници, да се движат в социалната йерархия; определяли какви права и задължения има всеки, и какво наказание се полага на престъпника съобразно статуса му.

Бардите и филидите са основните пазители на историята, родословието, законите, поезията, музиката на келтските народи.

Тяхното обучение е било подобно на това на друидите и техния ранг в обществото е втори единствено след Краля.

Бардите трябвало да владеят „три благородни умения“, които били музика или поезия, които да провокират смях, сълзи и сън.

Бардовете се радвали на почит; полагало им се подобаващо гостоприемство, където и да отидат и не било добра идея да бъдат пренебрегнати ; ако това все пак се случило, бардът можел да сътвори поема, която да накърни репутацията на обидилия го човек за поколения напред.

Благородническата класа на келтите разполагала с политическата и икономическа власт на рода. Кралският трон се е предавал от баща на син, или (както е било при пиктите) от краля на майчиния син.

Повечето келтски племена избирали кралете си за доживотен мандат. Те били набирани от благородни семейства, чиито предци били крале.

Свещеният крал – при него е налице ритуален съюз или брак с Богинята на земята. В отделни случаи жена – друид (или както в случая от Донегал, Ирландия, кон) олицетворявала временно богинята, за която бива женен кралят.

Негово задължение било да управлява честно и почтено, за да задоволи безсмъртната си съпруга, тъй като в противен случай земята ще стане неплодородна и племето ще се повехне, събитие, което се случва доста често в митологията.

Кралят трябвало да бъде напълно здрав и без психически отклонения, както и да удовлетворява Богинята.

Келтите били добре познати като ловци и воини. Те имали обичай да режат главите на своите жертви и да ги забиват пред домовете си. Много келти воювали напълно голи, с дълги мечове в ръка.

Главите на враговете си те балсамирали в кедрово масло, за да ги запазят като трофеи. Гордите воини показвали трофеите си на своите гости, както и отрязаните глави, покорени от техните бащи и дядовци.

Класическият образ на келтите е описан като мъже и жени варвари, които са облечени в животински кожи, които почитали странни божества и животът им е бил изпълнен с кръвни вражди.

Има данни, че те първи започват да обработват желязото за изработването на оръжия и инструменти.

Келтите са използвали символи, наречени рунидревна азбука. Изписвали са тези символи на дърво, метал и камък. Смятало се е, че руните притежават магическа сила и затова са били използвани като амулети талисмани. Келтските жреци –друиди са ги използвали за предсказване на съдбата.

Руните са открити от норвежкия бог Один, който докато висял на древно дърво без вода и храна, самонабучил се на кол. Той останал така девет дни и по този начин достигнал до идеята за руните.

Руните са използвани освен за предсказание и за лекуване и благославяне. Освен за гадаенето на бъдещето, вярвало се е, че руните могат да го променят. Камъните, върху които са изписвани символите се наричали рунически камъни.

Надписите са били кратки и по самата своя същност представлявали заклинания. Руническите надписи се наричат футарк и се четат, както от ляво на дясно, така и от дясно на ляво. Тази писменост е използвана от келтите, викингите и славяните.

Последните хора, които са използвали руните за гадаене са живели в Исландия през 17 век. Оттогава това изкуство замира.

Келтската представа за света се свърза с формата на дърветата, чиито корени са дълбоко в почвата, а клоните са извисени високо в небето. Смятали са дърветата за живи и одухотворени същества, притежаващи мъдрости магически сили. Самата дума друид води етимологията си от дърветата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.