Български автори,  Друиди,  Келтски празници,  Келтски свят,  Митология,  Символи,  Традиции

Друиди – част 2

30.01.2008г., от Lake_Lady Master взето от:

http://forum.stih4e.bg/index.php/topic,32770.msg611417.html?PHPSESSID=3bpn0g3ubbt82fu36t7fdomaf2#msg611417

Келтите вярвали в множество богове и богини, които в общи линии били почитани от всички келтски племена. На места обаче, разликите в пантеоните били наистина съществени.

Ирландия, например, имала различни богове от Уелс, които пък били още по-различни от тези в Галия. Трябва да се отбележи и това, че боговете не само били известни под различни наименования, но и много от имената били смятани за прекалено свещени, за да се произнасят на глас (от там и широко разпространената клетва: „Кълна се в бога на племето ми“).

Важно е да припомним, че в предхристиянските времена, хората вярвали в комплексни и несъвършени богове, които като хората са имали индивидуалност, интереси и чувства.

От религиозният служител се изисквало да знае за тези неща, за да не ядоса случайно боговете, с което би поставил благополучието на племето под въпрос. Тъй като божествата имали характер и темперамент, сходни с човешкия, това ги е правило по-достъпни и разбираеми за хората. Идеята, че боговете са пазители на морала и съдии на човечеството била чужда на повечето древни европейски народи.

Името на ирландския пантеон било Туата де Данан (The Tuatha of Danаn), което означава племето на богинята Дану. Всички богове водели началото си от Нея.

Иронично, но самата Дану никога не се появява лично в митовете, вероятно защото тя вече присъства навсякъде, както земята.

Несъмнено някои европейски реки са кръстени на нея, като Дунав, Днепър и река Дон в Торонто, Канада.

Историите за Боговете се съдържат основно в преданието за Двете битки на Маг Тюирд (Magh Tuireadh или Moytura), с които те извоюват независимостта на Ирландия от расата на Фоморите.

С въвеждането на християнството старите Богове загубили положението и влиянието си и се превърнали в Шии (Sidhe) или Феи (духове, приказни същества, самодиви) и много от друидските идеи били включени във Вярата в тях.

Следва един кратък списък, който предлага само бегло описание на Боговете:

Луг – Син на слънцето, баща на Кухулин или Кучето на Кулайн (Cu Chullain). Познат е под много имена като Леу (Lleu) в Уелс и Лугос (Lugos) в Галия. Явява се един от малкото пан-келтски божества. Носи епитета „Самилдана“ (Samildanack) т.е. „Сръчния“ или „Многото Умения“. Убеден в превъзходството му, Дагда (Dagda) се оттегля и му разрешава да предвожда армиите на Боговете в битката при Майтура (Moytura). По-известен е като „Ламфада“ или „Дългоръкият“ и като такъв има множество съответствия в другите индоевропейски култури, включително индуската.

Дагда Добрият (добър не заради своята нравственост, а поради разнообразието на уменията му). През по-голямата част от времето той е владетел на Туата де Данан. Баща на много от Боговете. Той притежава магическа тояга, с която може да съживява мъртвите или да убива живите, а също така има и котел, който може да нахрани неограничен брой хора.

Нуада Сребърната ръка (Аргатлам;Argat-Lamh) – бил е два пъти Крал на Боговете на Дану. Нуада загубва ръката си в битката на Мойтура и я замества с механична, направена от Диан Кехт (Dian Cecht). Той е двойник на Бог Тир от Севера, който също няма ръка, макар и по различна причина.

Мориган, Байб, Немайн – трилика богиня на войната, свързана също и с върховната власт. Мориган или Великата Кралица е могъщо божество, което избира кой ще умре в битката. Един от нейните най-лоши знаци е „перач в селището“, когато тя се явява като девица изцеждаща кръв от дрехите на героя, който ще умре този ден. Нейни сестри са Байб или Ярост, Лудост и Немайн – „Ядящата трупове“.

Бриджид или Бриит (Brigid), е тройна Богиня на Огъня, Поезията и Ковачницата. Християнизирана е като Св. Бриджид (St. Bridget). В нейна чест горели огньове, които никога не били изгасявани.

Кръстовете на Бриджид (тръстиков кръст с три или четири рамена) били закачани над огнището в дома, в търсене на нейната благословия при подготовката на ковани вещи, ядене и други потреби изискващи огън.

Тя също е божество на плодородието и помага при раждането на животните и хората; християнската символика я определя като дойката на Христос. Празника Имолк е посветен на нея и често хората от народа още оставят за богинята парченца плат на задната си врата, за да ги докосни и благослови при странстването си навън нощем.

Диан Кехт, богът-лечител. Името му най-общо може да се преведе като Dia – „Бог“ и Cecht – „на ралото“. Той измайсторил магически кладенец, който можел да върне към живот всеки, хвърлен в него, но Фоморите го напълнили с камъни. Децата му били по право велики лечители; Миах (Miach), сина му, бил по-добър хирург (заради, което Дийан Кехт го убива), а дъщеря му Армид (Armid) била веща билкарка.

Мананан МакЛир (Manannan mac Lir), Бог на морето и властелин на магиите. Остров Ман носи неговото име. Мананан също е пан-келтско божество, поне в рамките на Британските острови. В неговото царство – морето, са многото магическо острови, които се свързват с келтския Отвъден свят.

Мананан е пазител на вратите към Отвъдния свят. Многото му имена включват „Господарят на Мъглите“, „Господарят на Страната на жените“, „Господарят на страната под вълните“. В християнския период почитта към Мананан вероятно e преминала към Св. Михаил.

В уелската митология действието се върти около различни герои и отношенията им с Боговете. Основният източник е Мабиногион – сборник с легенди от времето на митичния Уелс. Някои учени смятат, че Мобиногион по-точно описва средновековен Уелс, а не точно този от Желязната епоха. Безценен източник за Уелския мистицизъм.

Араун (Arawn) – Бог на Аннун (Отвъдния свят).

Мат ап Матоуни (Math ap Mathonwy) – типичният магьосник. Краката му винаги трябва да почиват в скута на девица, очевидно за да предотврати контакта им със Земята, с което би могъл да загуби силата си.

Пуйл (Pwyll) – господар на царството на Дъфид (Davyd) и съпруг на Рианнон (Rhiannon).

Арианрод (Arianhrod) – тя е богинята на Каир Арианрод (Cаer Arianhrod), който понякога се идентифицира със съзвездието Coronea Borealis („Северна корона“). Там според някои легенди отиват душите на убитите герои. Името й значи „Сребърно колело“, което също може да се свърже със съзвездието, или пък с Колелото на годината.

Рианнон (съпруга на Пуил). Последната е богиня, свързвана с конете и с подземния свят. Тя е великата Богиня, с която Пуил е свързан в свещен брак („Свещено царуване“).

Керидуен (Cerridwen) – майка на поета Талиесин (Taliesson) (и вероятно за това – патрон на поетите). Тя притежава котел, в който може да бъде приготвена магическа отвара, даряваща мъдрост.

Лир (Lyr), бог на морето Манауида (Manawyddan) – уелското съответствие на ирландския Бог Мананан.

Галските божества са основна тема в записките на Цезар. Той ни предлага аналогия между 6 от своите римски Богове и тези, които „открил“ в Галия. Археологическите записи там разкриват 374 имена на богове, много от които са духове на отделни племена или места, или пък синоними на едно и също божество:

Лу (Lugh)=Меркурий; Беленос (Belinus)=Аполон, Таранис (Taranis)=Марс – богът на гръмотевиците, Теутат (Teutatis) = Юпитер, Бриид = Минерва, Сернунос (Cernunnos) = Диспатер – Господарят на животните или още Зеления Човек (изобразен на една от страните на Котела от Гундеструп).

Есус (Esus), (Hu’Hesu) – Постоянно Умиращия Бог.

Епона (Epona) , Богинята на конете, с качества, свързващи я с плодородието на кобилите и на жените.

Трябва да обърнем внимание и на божеството Хърне Ловеца (Herne), саксонски бог, широко почитан в средновековието, което вероятно произлиза от култа към Кернунос. Подобно на последният, Хърне е бог-ловец, който живее в дълбините на горите, има еленови рога на главата и също се свързва с животните и плодородието. От неговия образ вероятно, произхожда Рогатия Бог, почитан от съвременните последователи на Уика (Вещерството). Кернунос (и Хърне) имат индийско съответствие в лицето на Шива, изобразен обкръжен от животни и именуван Пасупати (Pasupati) т.е. „Господар на животните“.

Не всички Друиди почитат богове с имена. Съществуват някои свидетелства, че Друидите от старите времена вярвали във вид универсална Сила на живота. Тя струяла от някакво централно място (като например ирландския Кладенец на Мъдростта или Уелската Спирала на Aннун) и всепрониквала всичко съществуващо.

Такава сила, както можем да предположим, е по-висша дори и от Боговете. Може би най-точното и съвременно описание, което имаме за нея е това на Оби-Уан Кеноби, когото говори за „силата“ (от популярните филми на Джордж Лукас „Междузвездни войни“). Името на тази сила в келтската литература е Истина. Чашата на Кормак се пръсва на три парчета, ако три лъжливи думи се изрекат в близост до нея, и се възстановява, ако се кажат три истини.

Келтски празници

Съществува поредица от празници на огъня, чествани на интервали от приблизително 12 седмици и поместени между сезонните празници на слънцестоенията и равноденствията (така се пада по един празник приблизително на всеки 6 седмици). Тези празници на огъня продължават 3 дена, започвайки от залеза на първия ден и това е най-подходящото време аз жертвоприношения и гадателства.. Тези празници са:

Сауин (1-ви ноември, Samhain). Думата буквално значи „край на лятото“. По традиция това е Празника на мъртвите и началото на новата година.

Смъртта идва преди раждането в друидския цикъл на живота, защото, за да може да покълне новия стрък, за него трябва вече да се освободило място. Смятало се е, че на този ден границата между този и отвъдния свят е най-кратка и затова преминаването между световете е по-лесно.

Това е време, когато се поменават и почитат всички тези, които са умрели през годината, тъй като те може би са наблизо и слушат. В тяхна чест се организирали игри, угощения и огньове.Самите духове също правели гощаване и канели смъртни да се присъединят към тях.

На Сауин всеки огън в Ирландия бил изгасяван и презапалван с „жив или нов огън“. Той бил пален в ритуалните центрове в Уйсинх и Тара и разпространявани чрез бегачи с факли.

Им/б/олк (I-ви февруари, Imbolc). Завръщането на Светлината. Овцете започват да кърмят някъде по това време на годината и това е знак, че зимата си отива. На Британските острови пролетните цвета вече цъфтят. Вероятно са извършвани гадания кога точно ще дойде пролетта.

Имболк празнува идването на пролетта и началото на подготовката за сеитба. В англосаксонката култура и Уика, Имболк понякога се нарича Кендълмас (Candlemas). Имболк е бил посветен на Богинята Бригид и ритуалите на този ден са бил съсредоточени върху дома и огнището.

Белтейн (1-ви май, Beltaine). Огньовете на Бел. Пролетта е дошла и хората се отдават благодарности. Това бил ден на плодородието и живота и често е бил избиран за женитба. Началото на лятната половина на годината и средата на сезонния цикъл

Огньове, танци и игри за предсказване на бъдещите брачни двойки се правели по това време на годината и често пъти 9 месеца по-късно имало значителен бум на бебета.

Лунаса (1 август, Lughnasadh). Празника на Лу. Това е най-важният празник свързан с прибирането на реколтата, за благодарност към Земята за Нейната щедрост.

Името на празника е свързано с ирландския бог Лу Дългоръкия, син на слънцето, който победил Балор (Balor) в битката при Мойтура и същия ден спечели знанието за скотовъдството за народа си. Говори се, че Лу организирал погребални игри в чест на своята дойка Тейлтиу, която загинала в битка срещу Балор Опасното Око.

В келтско време празникът се характеризирал със състезания по атлетика. В англосаксонската култура и Уика, този празник се нарича Lamas (Ламас – празник на хляба), т.е се чества изчерпването на миналогодишната реколта и започването на събирането на тазгодишната.

В друидизма зимното слънцестоене се празнува на 21 или 24 декември, когато Слънцето сякаш застива за кратко над хоризонта в най-ниската точка от своя път, преди да започне пътуването си към центъра. Празникът се нарича Албан Артан /Alban Arthan/, като името „артан“ произлиза от уелска дума, отнасяща се до съзвездието Голяма Мечка на северното зимно небе.

Името Албан Артуан /Alban Arthuan / е по-късно и се отнася до името на британския крал-герой Артур. Нощта на 21 декември е най-дългата в цялата година, и тогава слънцето е най-отдалечено от нас; ние сме в най-тъмната част на зимата, но в същото време именно тогава започва и увеличаването на деня.

„Новото“ Слънце се явява спасител, носещ светлина в тъмното, променящ реда, както всички легендарни герои са се появявали след време на страх и мрак, включително Артур и Исус.

Албан Ейлер /“Светлината на Земята“/ чества пролетното равноденствие. За друидизма пролетта е много важно време, затова се чества с три празника. Първият е Имболк, вторият е Албан Ейлер, а третият – Белтен. За разлика от Имболк, вторият празник маркира по-очевидното начало на пролетта и е точка на баланс между първите пролетни лъчи и пълнотата на Белтен, баланс, който е представен ясно от равновесието на деня и нощта на този ден.

Друидизмът празнува новата фаза на пролетта, началото на триумфа на светлината. В духовен аспект това е момент на планиране на предстоящата дейност, осмисляне на целта.

Албан Херуин, или „Светлината на Брега“, е ключова точка от пътя на Слънцето през годината. Това е моментът, когато изкачването на Новото слънце, родено по времето на зимното слънцестоене, е завършено. Победата на Слънцето над тъмнината, свита до кратката лятна нощ, е пълна. Но в слънчевия апогей е и семето на неговия заход.

Затова и тук друидизмът почита баланса между силите на пролетта и ранното лято от една страна, и късното лято и есента от друга. Основото послание на този празник е търсенето на обединяване и баланс на двете противоположни сили.

Албан Елюд /“Светлината на Водата“/ е празникът на есенното равноденствие. То маркира приключването на събирането на реколтата, и символизира плодовете на Земята в нашия живот. Това е време на размисъл и признание за даровете и опита на изминалата година.

В Уелс се провеждал ежегоден фестивал, наречен Eйстедвъд (Eisteddfod), който представлява бардски сбор за музика и поезия. Той все още съществува, редувайки се за Северен и Южен Уелс. По време на съвременния Ейстервъд на сцената на изпълнителите е забранено да се говори на друг език освен уелския !

По времето на тези древни празници на върховете на хълмовете са били запалвани големи огньове, които са горели до самия край на огнения празник. През деня се провеждали карнавални празненства, а нощем – традиционните ритуали.

Добитъкът бил прекарван между огньовете, за да се пречисти, а хората, често напълно голи, ги прескачали за здаве и плодородие. Някои места били центрове на постоянно ритуално пеене; там друидите напявали в кръг заклинания без почивка. По времето на празниците цялата общност се присъединявала към напевите.

Астрономическите празненства (слънцестоенията и равноденствията) са споменати бегло в литературните източници. Това вероятно показва, че те не са били общонародни , а обект на избрани общества от посветени.

Астрономическите закони са въплътени в почти всички археологическите паметници на неолитната предкелтска и келтска култура. Съществуват стотици каменни кръгове, кръгли гробници, менхири и т.н. ориентирани към определени точки или фази от движението на небесните тела.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.