оригинално заглавие: Europe: A History, 1998, by Norman Davies, взето от:
https://www.rulit.me/books/evropa-istoriya-read-460315-157.html
Динамизмът на мигриращите племена имал сериозни последствия за всички техни съседи. Там, където предишното население не било завладяно и абсорбирано, то често било премествано.
На запад келтите били залети в Галия и заградени в Британия. Само ирландците не били застрашени от нахлуване.
Един келтски народ от Ирландия, скотите, се преселили във високите планини на Каледония и побеждавайки местните пикти, положили основите на Галска Шотландия. В същия период преселването на келтите от Корнуел положило основите на Келтска Британия. Другаде келтските британци били изтикани назад от англосаксите в твърдините на Уелс.
На изток, в един от най-тъмните периоди на Тъмните епохи, бъркотията в басейна на Дунав не била разрешена в продължение на почти три века.
Славяните все още убягвали на литературните извори и техните борби с аварите и с германските крайни постове не са документирани добре. Последното парче от мозайката не идва на мястото си до нашествието на номадите маджари през IX век.
Смесица от народи из Понтийските степи паднали под хегемонията на още едно племе от азиатски авантюристи – хазарите. Те на свой ред в началото на VII век признали господството на една тюркска династия от Северен Кавказ. Макар че индоевропейските славяни присъствали в смесицата, те не започнали да оформят доминиращия елемент до основаването на Киевското царство през IX век. [khazaria]
Ефектът от миграциите върху етническия и лингвистичен състав на Балканския полуостров бил огромен. В продължение на няколко века те променили радикално етническата смесица на населението, а в някои части влели напълно нови съставки.
Ако през 400 г. сл. Хр. населението на Полуострова било разделено ясно на “римляни” и “варвари”, до 600-700 г. той бил населен от далеч по-сложна смесица от полуварваризирани бивши римляни и полуроманизирани бивши варвари.
В Испания например романизираните келто-иберийци получили значително влияние от германците – а последвали важни мавърски и еврейски пластове. В Галия гало-римляните получили по-силно, но неравно германско върховенство – по-силно на североизток, по-слабо на югозапад.
В Италия латинизираните келто-италийци и гърци поели силен германски елемент, който доминирал на север. В Британия римо-британското население било или абсорбирано, или изместено, като от това останали две различни общности – келти на запад, германци на изток, в центъра и на юг.
Каледония (Шотландия) била разделена между германските равнинни обитатели и келтските планинци. В Германия балансът между западногерманските и източногерманските племена се изместил решително в полза на първите, тъй като повече от източните племена се преселили.
Славянските народи поели решителния контрол не само върху най-големия сектор от северната равнина, но също и върху Балканите. В рамките на новите славянски родини обаче останали много неславянски народи, включително и власите*.
Лингвистичните преходи протичали много бавно. В случая с френския език вулгарният латински, местният romanz на галите, преминал през три различни етапа -(VIII век), старофренски (XI), среднофренски (XIV) – преди да се постигне един узнаваем вариант на съвременния френски.
Новата граматика и новите словоформи се развили, като старите латински склонения, спрежения и окончания били изоставени. Bonam, bonas се придвижили към bon, bonne, bonnes. Rex станало le roi; amat ce променило в aime, regina в la reine.
Най-ранният текст на “романс”, Страсбургската клетва, датира от 843 г. – до това време френските крале напълно престанали да говорят германския франкски. Британия била една от няколкото бивши римски провинции, където латинският бил премахнат напълно.