09.09.2006г., автор: д-р арх. Николай Тулешков: източник АрхАрт взето от:
II. ДРУГИ ХРИСТИЯНСКИ СИМВОЛИ
Освен кръста в християнската иконография се използват и редица други символи, някои от които познаваме още от рисунките, релефите и графитите в катакомбите. Повечето от тях дори предхождат богослужебното въвеждане на кръстните изображения.
Почти всички представляват скрито символно изображение на Иисус Христос, но, както ще посоча по-долу, и на редица още християнски ценности.
Агнето (Агнецът Божий) е символ на Сина Божий, който пророк Исая видял като Агнец (Ис. 53:7). Затова св. Йоан Кръстител възкликнал “Ето Агнецът Божий, който взема греха на света” (Йоан 1:29).
![Unknown, Christ as the Good Shepherd, ca. 300–350,Early Christian period, Marble, Rome] Christ as the Good… | Early christian, The good shepherd, Christian symbols](https://i.pinimg.com/originals/c3/b1/eb/c3b1eb865b73812320d80fb29deb25f5.jpg)
Добрият пастир е иконографски образ, появил се вследствие на Христовите думи: “Аз съм добрият пастир” (Йоан 10:14).
Рибата е най-употребяваният образ Господен между II и IV век, но оттогава без прекъсване традиционно присъства в украсата на храмовете. У нас я виждаме и през ХIХ век. Зад това изображение се крие отъждествяването на гръцката дума за риба „ИХТИОС“ с Иисус Христос, тъй като то е било разчитано от криптохристияните като абривиетура на фразата „Иисус Христос Теос Иос Сотир“ т. е. „Исус Христос Божи Син Спасител“”. По-късно се възприело още, че рибата, която е водно създание, символизира и светото Кръщение, а от там, че е и символ на светата Евхаристия.
Алфата и омегата в съчетание като гр. букви също са символи на Иисус Христос, взети от откровение Йоаново, където за Него е написано, че Той е “Алфата и Омегата. Начало и край, Първият и Последният” (Откр. 22:13). Затова тези две гръцки букви често пъти се вплитат в изображението на Христовия монограм (Хризмата).
Лозата още от Средновековието е изключително често срещан иконографски тип в храмовото строителство, като каменнопластична украса на църквите и дърворезбена по иконостасите и църковния мебелиар. Тя също е символ на Иисус Христос, който е казал за себе си: “Аз съм истинската Лоза” (Йоан 15:1).
Орфей, въпреки че е езически типаж, се използва за изобразяването на сцени, в които той свири на дивите зверове, като с това се визира Иисус Христос, който чрез учението си опитомява озверелите от греха човеци.
Редица други живи и неживи творения носят също символно значение в християнската иконография. Котвата е символ на надеждата. По-горе посочих, че тя стои например в иконографията на Котвения кръст. Хлябът е Евхаристичен знак, т.е. напомня за Христовото тяло, измъчвано за нашето спасение, Маслиненото клонче – на безсмъртието и мира.
Еленът, обикновено изобразяван като пиещ вода от извор, е символ на оглашените, получаващи Истината от Евангелието. В Средновековието в български църкви (например от Костур, IХ – Х век) той е изобразяван като каменно-пластична украса по рамките на църковните портали със соларна розета в рогата. Продължава обаче да се изобразява чрез пластиката чак до Освобождението.
Фениксът е митична птица, която според древните се е възраждала вечно от пепелта на своята гибел и затова е възприета от християнството като символ на Възкресението. Паунът е символ на безсмъртната Църква и безсмъртната човешка душа. Гълъбът също символизира чистотата Божия, той е птицата, в която се въплъщава Светият Дух.
Корабът е раннохристиянски символ. Нека да припомня, че дори той символно осмисля и формата на еднокорабните църкви. От християнството се възприема като Кораб на Църквата, с който тя след гонения и смърт плува към тихо пристанище. Затова често пъти корабът се изобразява плуващ в бурно море.
При изписването на храмове и икони обаче се използват главно сюжети, взети от Стария и Новия Завет. Но тези сцени с някои изключения, като например отделни сцени в дебърската и епирската дърворезба, не присъстват в регистъра на пластичната храмова и мебелирана декорация.
В българската традиция в корпуса на каменнопластичната църковна украса присъстват като християнски и някои други преосмислени езически символи, освен няколко от посочените по-горе (Орфей, Фениксът, Паунът и пр.). В една част от тях се влага охранителен смисъл – Змията, Ламята, Грифонът, друга е инспирирана от хералдиката – Двуглавият орел, във вариантите „Ханка“”, като герб на Цариградската патриаршия, или по-усложнения Руски императорски герб.
В наше време обаче присъствието на последните би било пълен анахронизъм, въпреки че през Средновековието двуглавият орел е бил и български царски герб. Не така стои обаче въпросът с изобразяването на лъв, който е не само възрожденски символ на българския свободолюбив дух и националната революция, но и наш древен герб.
По подобен начин – като символ на националния дух, подкрепян от Църквата, се тълкува и изображението на орли, въведено от архитектон Никола Фичев още през 40-те години на ХIХ век. На същия век принадлежи и развитието на каменопластичната украса, използваща християнски небесни типажи – ангелските чинове (гр. „ўАнгелос“ = вестител), херувими и серафими, както и конкретни изображения на светци.
Уикипедия
Херувимът (гр. „Кхероубеим“ от ст. евр. Kheroub) се изобразява обикновено като ангел с две крила, а Серафимът (гр. „Серафейм“ от ст. евр. seraphim = пламенен, огнен) като ангел с шест крила. Релефните изображения на светци се изработват по иконографските схеми, указани в зографските ерминии, в основата на които след ХVII век стоят тези на поп Данаиил Хилендарец (1684) и Дионисий от Фурна (1733). Например св. Георги обикновено се моделира като конен воин, убиващ змея.
Традиционно в българската каменна пластика и дърворезба присъстват стилизации на цветя, вейки, соларни розети, които имат християнски подтекст, свързан с райските градини, Иисус Христос като слънце на Вярата, огряваща всеки земен кът и пр.
https://gradina.bg/darvo-zhivota/
Често срещана каменнопластична украса е Световното дърво (Дървото на живота) в различни стилизирани изображения.
Традиционно основни места за каменнопластична украса на храмовете са били порталните рамки, особено на западния вход, както на притвора, така и на Царската порта между притвора и наоса, както и върху западния фронтон. Но старите майстори-строители често пъти са поставяли украса и по други външни части от сградата – странични фасади, подпокривни корнизи, надпрозоречни трегери, ъглови пиластри и вдлъбвания, абсиди, аркадни стълбове и т.н.
Съвременната архитектура изостави този богат, носещ духа на християнските добродетели набор от форми на художествената декорация, но считам, че в системата на синтеза нещата трябва, макар и по нов начин, да се преосмислят. Защото традиционната пластична храмова декорация подобно на стенописната не представлява проста украса, а е носител на християнски послания, действащи ни благотворно не само директно, но и подсъзнателно. Те са част от цялостния замисъл на храма в неговото единство на архитектура, декорация, иконостасна тектоника, стенописна украса, интериорно обзавеждане.