06.11.2014г., взето от:https://lifestyle.framar.bg
Достатъчно е да знаете поне малко един чужд език или известно количество чужди думи в българския език, за да изникне в съзнанието ви някое понятие, което няма буквален превод на родния ви език.
Такива думи, разбира се, има и в българския език – те са произлезли от историята, културата, традициите и манталитета на хората по нашите земи, поради което трудно биха могли да бъдат разбрани и асимилирани от хора, които са израснали и възпитани в различна среда, с различно минало и различни ценности.
Всъщност, точно тази е причината за постоянното обогатяване на всички езици с думи и понятия, „внесени“ отвън (чуждици) – едно явление, което вечно провокира спорове и което мнозина консервативни лингвисти, или т.нар. пуристи, намират за порочно и заклеймяват като проява на неграмотност, некнижовност и дори на национално предателство.
Ако не страда от тези предразсъдъци и споделя по-различна гледна точка относно параметрите на езиковата култура, друг би възразил, че по този начин човек може да разшири речника си и да се научи да изразява мислите и емоциите си, използвайки фини нюанси, така както художникът използва палитрата си, различни техники на рисуване и сила на натиск (туше), за да създава преливащи се цветове, сенки и неуловими за окото внушения…
Какво да говорим за смесените техники или за синкретичните изкуства, които се обединяват и дръзко обменят изразни средства, само и само нечия идея, проникновение, да се материализира по начин, позволяващ й да достигне до сетивата и съзнанието на колкото се може повече хора…
Duende [дуенде]
Връхна проява на силен дух, например по време на фламенко танц или на корида (испански език)
Tingo [тинго]
Да взимаш систематично назаем предмети от дома на някой съсед до момента, в който от покъщнината му не остане абсолютно нищо (езикът на жителите на Великденски остров; Rapa Nui or Rapanui; паскуански език)
Forelsket [форелскет]
Не просто силна любов, а състоянието на замъгляваща сетивата, свиваща стомаха и подкосяваща краката еуфория, съпътстваща влюбването в някого (норвежки език)
Gigil [гийгъл]
Непреодолимото желание да стискаш и мачкаш нещо, което е неудържимо сладко и привлекателно. (филипински)
Ilunga [илунга]
Човек, който е готов да прости обида първия път, да прояви разбиране втори път, но ако се потрети, ще си тръгне завинаги (конгоански език чилуба)
Resfeber [расфабер]
Чувството на силно безпокойство в сърцето на пътешественика преди началото на предстоящо приключение, когато тревогата и нетърпението се слеят в едно; „пътешественическа треска“, подобно на сценичната, която може да се прояви със силата на болестно състояние (шведски език)
L’esprit de l’escalier [еспри дескалие]
Да измислиш подходящ, остроумен, интелигентен отговор, реплика на нещо казано, когато е твърде късно (френски език)
Litost [литост]
Състояние на дълбока душевна болка (отчаяние, терзание, душевен срив) от внезапното осъзнаване на собственото ти нещастие (чешки език)
Nunchi [нунчи]
Изкусното владеене на умението да отгатваш и разбираш настроението на другите, да се вслушваш в казаното от тях. Да знаеш какво да кажеш или направиш, и какво не бива да казваш или прави, във всяка ситуация. (корейски език)
Pena Ajena [пеня ахена]
Неудобството и срама, които изпитваш, когато станеш свидетел на нечие чуждо унижение (испански език)
Почемучка [пачемучка]
Човек, който задава твърде много въпроси (руски език)
Sgriob [сгриоб]
Сърбежът, който усещаш в горната си устна, преди да отпиеш от чашата си с уиски (келтски език)
Waldeinsamkeit [валдайнзамкайт]
Чувството, което обладава човек, когато е сам в гората (немски език)
Natsukashii [натскаше]
Нещо дребно, което внезапно те връща към скъп спомен, извиквайки радостно чувство и признателност за добрите времена, на болезнен копнеж или сантимент по миналото (японски език)
kairos [кирос; керос]
Перфектният, точният, съдбоносен момент за действие; моментът, в който всичко се е подредило по най-добрия възможен начин; на точното място в точното време, за да може да случи нещо положително (гръцки език)
Guanxu [гуанши]
Мрежа от социални контакти, основаващи се на взаимно доверие и уравновесеност между услугите, които другите ти правят и които ти им връщаш, така че облагите от отношенията да са равностойни за всички (китайски език)
Derive [дерев]
Пътуване, загърбване на живота, който човек живее, предприето импулсивно, с цел презареждане на духа с вълнението от природата и архитектурата (френски език)
Numinous [нюминъс]
Прилагателно име, използвано при описание на преживяване, което едновременно извиква страх и възторг, благоговение и привличане – мощното вътрешно чувство на вдъхновение, вълнение и възбуда (английски език)
Firgun [фергон]
Актът на споделяне или на съдействие за нечие чуждо удоволствие или успех безкористно – с чисто сърце, без чувство за завист; също признаване на чужда заслуга (иврит)
Huzun [хюзюн]
Понятие с арабски корени, но със специфично значение в турския език, използвано от Орхан Памук в неговата книга „Истанбул: Спомени за един град“. Чрез него той описва състоянието на всеобща меланхолия, граничеща с копнеж и силна тъга, която обаче няма деструктивно въздействие, а по-скоро поетичен смисъл. Той описва духа на града, на някогашния център на една империя, като хюзюн. В арабския смисъл на думата, произлизаща от Корана – понятие, описващо дълбока душевна загуба.
„Хюзюнът на Истанбул не е просто настроението, което извикват музиката и поезията на града, а специфично светоусещане, което намира почва във всеки от нас, и което не е просто състояние на духа, а състояние на ума, което е точно толкова жизнеутвърждаващо, колкото и негативно“, обяснява самият писател – носител на Нобеловата награда за литература за 2006 година. (турски език)
Nazlanmak [назланмак]
Да претендираш и симулираш пълна незаинтересованост и нежелание за нещо външно, когато всъщност вътрешно изгаряш от желание и любопитство; да казваш „не“, когато всъщност искаш да кажеш „да“ (турски език)