Български автори,  Занаяти,  Келтски свят,  Традиции

Растителни лекарства в келтската медицина

Автор: Виктория Милова от Фрамар, взето от:

https://history.framar.bg/%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%B2-%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BD%D0%B0

Растителни лекарства в келтската медицина - изображение

Растителни лекарства са широко използвани в келтската медицина. Някои от тях действително лекуват упорити заболявания. Рецепти с тях се съхранявали в специални книги, събрани по-късно от изследователите. Най-старият документ е датиран от 300 г. сл. Хр. Лечебната сила на част от билките в стари времена се съчетавали със силата на заклинанията и внушението.

Келтите считат, че лечебната лапа от бучиниш, приложена върху кожни язви влияе добре и ускорява заздравяването им. Според древните лечители процесът може да се ускори с изричането на подходящо заклинание, което е универсално за няколко заболявания.

Някои растения имат по-общо приложение, каквото е великденчето. От него приготвят укрепващ имунната система чай. Други лечебни растения в келтската медицина се ползват само при определени условия. Сред тях е сокът от плодове на хвойна. Смята се, че е ефективен при лечението на епилепсия.

Настойката от див чесън е едно от многото средства, използвани от древните келти срещу камъни в пикочните пътища, а инфузията от вратига се използва за унищожаване на глистите.

Живеничето е друго, широко използвано растение за лечението на трудно зарастващи рани и язви. То получава името си от това на келтския бог на гръмотевиците – Торанис (‘lus an torranain’).

Някои растения се използват и за магически цели. Сред тях е сокът на дървото офика (калина). Той се дава на новородените бебета, за да се предпазят от обладаване от зли демони, а чаят от водорасли ги предпазва от колики, запек и глисти.


Библиография

  1. J. Bannerman, The Beatons (Edinburgh, 1998)
  2. A. Carmichael, Carmina Gadelica (Edinburgh, 1928)
  3. M. Dillon and N. Chadwick, The Celtic Realms(London, 1967)
  4. J. Hunter, Last of the Free (Edinburgh, 1999)
  5. M. Martin, A Description of the Western Islands of Scotland circa 1695. (London, 1703)
  6. D. S. Thomson, The Companion to Gaelic Scotland (Oxford, 1983)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.