Музика,  Традиции

Банджо / Banjo – Дума на деня

22.10.2015г., взето от: https://evs-translations.com/blog/bg/bandzho/

EVS Translations Banjo  XS

В сравнение с останалите музикални инструменти банджото доста се е поразходило по света. Според експертите по етимология, banjo е дума, с която африканските роби са наричали струнен инструмент във формата на раковина, популярен през 16 век, носещ името bandore. Терминът bandore вероятно произлиза от испанската дума bandurria. Тя пък от своя страна произхожда от гръцката дума pandoura със значение на триструнна лютня. Различни варианти на банджо се появяват в различните части на света и включват японския шамисен и мароканския синтир или гуембри.

Игривото подрънкване на банджо, когато музикантът дърпа бързо струните му, повдига духа на всички наоколо. Банджото става популярно в Обединеното кралство през 40-те години на 19 век, но едва в САЩ съвременното банджо открива своя дом благодарение на американския певец и изпълнител Джоел Уолкър Суини от щата Вирджиния.

Но може би банджото се чувства „у дома си“ най-вече при изпълнението на „блуграс“ музика. При стила „блуграс“ банджото, цигулката и други инструменти свирят последователно мелодията, докато останалата част от групата осигурява акомпанимента. Резултатът – жизнерадостен, сгряващ сърцето ритъм, който ви кара да потропвате в такт.

А и историята на стила „блуграс“, който е взел името си от „синята трева“ на Кентъки, напомня малко историята на езиците. Ако слушате музика „блуграс“ и познавате стила, може да предположите, че това е тип традиционна келтска музика; особено звукът на цигулката може да ви накара да сметнете, че слушате ирландски народни песни.

За да върнем историята на стила „блуграс“ обратно към самото му възникване, трябва да се върнем много векове в миналото в Обединеното кралство и Ирландия, където хората са се наслаждавали на фолклорна музика. Когато емигрантите напускат родните си места през 18 век, за да се заселят в Америка, те вземат със себе си своята музика и достигат до областта Апалачия в Източните щати, където вече е роден стилът „блуграс“. Афро-американците добавят блус към този келтски микс и тогава се появява банджото, за да допълни звука.

Понякога се твърди, че музиката е език. И подобно на езиците, които еволюират, прекосявайки континенти, а от тях се роят различни езици, докато се развиват нови цивилизации, музиката също пътува по света и разказва откъде е дошла. Ако слушате стила „блуграс“ – банджо, цигулка и човешки глас – ще чуете историята.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.