Български автори,  История,  Трако-Келтика

Кимври, бастарни и „тракийският“ сребърен котел от Гундеструп (археологическо есе)

гл. ас. д-р Юлий Стоянов – исторически факултет
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Публикува се с изрично разрешение на автора

взето от JUBILAEUS VII „Общество, царе, богове“
СБОРНИК В ПАМЕТ НА проф. Маргарита Тачева
,

Публикувано от Катедра по стара история, тракология и средновековна история, Исторически факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ София • 2018

“Най-сетне траките, като не могли вече да издържат напора на неприятелското множество, напуснали полските си села и се оттеглили в една извънредно висока планина, на име Донука. Когато бастарните поискали да се изкачат там, те били изненадани, преди да стигнат билото ѝ, от такава буря, от каквато, както се разказва, били унищожени галите, когато нападали Делфи.” (Liv. 40.58). /1/

Кампаниите на „северни варвари“ (бастарни и кимври) в територии на юг от Карпатската дъга, през последните две столетия преди Христа, бяха сред интелектуалните

–––––––––––забележки към страницата –––––––––––––- 1 Български превод Иван Венедиктов и Димитър Дечев (ИТМ 1949, 161). ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Обр. 1. Сребърен котел от Гундеструп, Дания (по Falkenstein 2004).

предизвикателства в многобройни дискусии с проф. Маргарита Тачева. На пръв поглед изглежда парадоксално, как въпроси за активност на енигматични „келто-германи“ в периферията на Средиземноморския свят, /2/ могат да конкурират актуална тематика като ранноелинистическа Тракия (в светлината на впечатляващите археологически открития в Казанлъшкото поле, или по южните склонове на Средна гора), /3/ evergreen проблематиката за „голямото келтско нашествие“ към Балканите, /4/ или пъзела на римската експанзия към района на Долен Дунав. /5/

Този текст е пряк резултат от таланта на проф. Маргарита Тачева да провокира своите събеседници към нови посоки в търсене на знание. Публикацията в настоящия том представлява своеобразна равносметка, повод и дълг да споделя наблюдения и заключения от интелектуално пътешествие през изминалите две десетилетия в проблематиката на „западните“ („келти“), и на „северните“ варвари („германи“). /6/

Фокус на статията са нашествия на кимври и бастарни, които предприемат през II в. пр. Хр. групови миграции и кампании в западните, централните и източните региони на Балканския полуостров. Възможните отговори на централния въпрос – как активност на варвари от далечната периферия на Средиземноморския свят и техни взаимодействия с местните общности са отразени в археологическите данни, насочват към различни варианти за обяснение на поредица от проблеми в изследванията върху предримския период в Източните Балкани (Обр. 1).

–––––––––––забележки към страницата –––––––––––––- 2 Babeş 1993, 176-180; Babeş 2005; Babeş 2012; Тачева 1997, 48-49.
3 Kitov 1999; Китов 2003; Тачева 2000.
4 Tačeva-Hitova 1978; Домарадски 1984.
5 Walbank 1981; Тачева 1997, 52-83; Tatscheva 2012.
6 Авторът дължи благодарност на Стефка Ангелова, Мирча Бабеш, Диляна Ботева-Боянова, Петър Делев, Генадий Казакевич, Иван Маразов, Винсент Мегау, Клавс Рандсборг, Аурел Рустою, Тотко Стоянов, Михаил Трейстер, Никола Теодосиев, Нарцис Торбов и Йосиф Ференц за дискусии, съвети, и библиографска помощ в проблематиката на „варварска“ Европа от края на I хил. пр. Хр., без които този опит за синтез не би бил възможен. ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Дебат за произхода и за историята на сребърен котел с изображения от Гундеструп (Дания), /7/ ( „екзотичен“ /8/ импорт в Южна Скандинавия от края на нордическата предримска желязна епоха), както и интерпретации на този изключителен артефакт със загадъчни изображения /9/ през призмата на балканските кампании на кимври /10/ или бастарни, /11/ далеч надхвърлят рамките на географския ареал на Долен Дунав.

Сребърният съд от мочурището Ревемьозе /12/ бляскаво илюстрира смесването в торевтиката от предримско време на образи и умения от различни културни традиции. В европейски контекст, /13/ котелът, открит в Северна Ютландия, има пряко отношение към проблематиката за контакти и отношения между отделни индивиди и групи, в териториите на изток от Железни врата. /14/

По пример на „провокативeн скептицизъм“, запазена марка на проф. Маргарита Тачева в изследванията за ролята на келти и бастарни в Тракия, /15/ цел на настоящата статия е да предложи критичен преглед към актуалното състояние на проучванията за кампании на кимври и бастарни на юг от Дунав.

–––––––––––забележки към страницата –––––––––––––- 7 Klindt-Jensen 1961; Nylen 1972; Pittioni 1984; Hachmann1991; Кaul 1995.
8 Randsborg 1993, 127; Megaw, Megaw 2002, 488; Randsborg 2011, 27; Randsborg 2015, 26-27.
9 Megaw 1971, 131.
10 Marazov 1991; Kaul 1991; Кaul 1993; Kaul, Martens 1995; Kaul 2012.
11 Kazakevich 2010; Kazakevich 2015, 68-77.
12 Müller 1892.
13 Wells 1999; Wells 2001; Wells 2012.
14 Tačeva-Hitova 1978; Domaradzki 1986; Garašanin 1999; Popović 1999; Megaw et al. 2000; Theodossiev 2000; Łuczkiewicz, Schönfelder 2008; Theodossiev 2011; Rustoiu 2012.
15 Tačeva-Hitova 1978; Тачева 1982; Тачева 1986; Тачева
1987; Тачева 1997, 46-49.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Форматът на археологическо есе /16/ налага кратък уводен екскурс към началото на концепцията за terror Gallicus, която оставя значителен отпечатък върху античните текстове, както и върху възгледите на част от съвременните изследователи.

Terror Gallicus и кимврите

Определението terror Gallicus e съвременна дефиниция, която изразява заплаха от нашествие на „варвари“ (от класическа средиземноморска перспектива – „северни варвари“)./17/ Към ранните опити за фортификация на Рим се отнасят стени, изградени от каменни блокове от жълт туф (Grotta Oscura), запазени днес в основите на „Сервиевата“ стена. /18/

Кариерите за вулканична скала от тази порода се намират в околностите на етруския град Вейи. /19/ Изграждането на крепостни съоръжения в Рим, с редове от Grotta Oscura, се поставя през IV в. пр. Хр., а исторически terminus post quem е 396 г. пр. Хр., когато Вейи (и околностите на селищния център), попадат под пряк римски контрол. /20/

През следващото десетилетие Res Publica Romana е изправена пред значително предизвикателство в първи сблъсък с контингенти от северни войни (въоръжени с латенски мечове, шлемове, щитове и копия), назовавани като келти или гали в античната писмена традиция. /21/

Драматичните последици от „галската катастрофа“ за града на Тибър вероятно са силно хиперболизирани. /22/ Курт Рафлауб сполучливо описва Рим от първата половина на IV в. пр. Хр. като политически и военен център с ясно изразен „комплекс за сигурност“. Определението напълно

–––––––––––забележки към страницата –––––––––––––- 16 Randsborg 1992.
17 Woolf 1998, 60-63.
18 Dyer 1872; Holloway 1994, 91-102, fig.7.1-7.4.
19 Tenney 1924, 61-62, 112; Saeflund 1932; Holloway 1994, 102; Beard 2015: 86-87; Stoddart 2016, 51-52.
20 Ogilvie 1976, 149-158; Cornell 1995, 309-313; Stoddart 2009, 205; Edlund-Berry 2013, 411; Cercarelli 2016, 28.
21 Tomaschitz 2002, 37-91 с подробен преглед на античните пасажи за келтски нашествия и миграции към Италия.
22 Rankin 1987, 105; Cornell 1995, 313-322; Williams 2001, 140-184 и Woolf 2012, 38-39 за Sacco di Roma.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Обр. 2. Останки от Сервиевата стена до Гара Термини.
Рисунка от началото на XX в. (по Beard 2015).

кореспондира с данните за построяване (или за значително преустройство) на „Сервиевата“ стена през втората четвърт на столетието. /23/ Нашествието на галите на Брен в търсене на плячка създава terror Gallicus, който изглежда е сред мотивите за инициатива на римляните да модернизират фортификационните си съоръжения през IVв. пр. Хр. /24/ (Обр. 2-3).

Две столетия след „галската катастрофа“, каменните блокове жълт туф (Grotta Oscura от околностите на Вейи) остават предпочитан избор при публични строежи в селищния център до река Тибър, /25/ но защитата на северната граница през III в. пр. Хр. изисква други решения.

Основаването на латинската колония Ариминиум (Ariminium) се отнася към 268 г. пр. Хр. Тя контролира достъпа от север до централните части на Апенините и се превръща в материална изява на terror Gallicus от периода преди Пуническите войни. /26/ Без да се абсолютизира значението на заплахата от северни „варвари“ (представена в Polyb. 2.13.5 като очакване за „нападение едва ли не всеки ден“), е необходимо да се обърне внимание на информация за финансов ресурс, който до средата на I в. пр. Хр. (войната на Цезар срещу Помпей), е пазен за извънредни разходи при tumultus Gallicus.

Задължението на италийците в такава ситуация да предоставят войски също е регламентирано. Осемнадесетият ден на месец юли – легендарна дата на битката при река Алия (dies Aliensis – 18 юли), се смятал за неблагоприятен и напомнял на римляните за тежко военно поражение от галите./27/

Реч на Цицерон „В защита на Фонтей“ (Pro Fonteio) вероятно от 69 г. пр. Хр. представя допълнителни аспекти и социо-философска аргументация на terror Gallicus. /28/ Марк Фонтей, който в началото на своята кариера (квестор и легат) се ползва с подкрепа от кръга около Гай Марий, е обвинен за злоупотреби след пропреторски мандат в Трансалпийска Галия. Цицерон изгражда защитата на Фонтей върху теза, че обвинителите са неблагонадеждни

–––––––––––забележки към страницата –––––––––––––- 23 Holloway 1994, 92, 102; Raaflaub 2006, 139; Patterson 2006, 346; Lintott 2010, 20-21.
24
Dumser 2013, 136 с критичен анализ на сведение от Liv. 5.55.5 за плана, уличната мрежа и канализацията в Рим през IV в. пр. Хр.
25
Tenney 1924, 61-62; Holloway 1994, 95-98. 26 Eckstein 1987, 3-23 с дискусия на сведенията от Полибий; Rankin 1987, 103-147; Cornell 1995, 360-363; Williams 2001, 128-131, 207-208 за конфликтите на Рим с цизалпийските гали и тяхната романизация.
27
Burnbury 1870; Eckstein 1987, 4; Woolf 1998, 61; Woolf 2012, 105.
28
Lintott 2008, 101. ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Обр. 3. Сервиевата стена в Рим.

свидетели – гали, лишени от humanitas (Cic. Pro Fonteio 14, 21, 26-33). Те са представени като враждебни към Рим и лично засегнати от дейността на пропретора за отбрана на провинцията (Cic. Pro Fonteio 13, 26). Ораторът обръща специално внимание на характерните за галите пиянство, варварски език и облекло, както и на тяхната неспособност да живеят в градски центрове.

Акцент в Цицероновата реч е темата за сигурността на Рим, която в лицето на Марк Фонтей трябва да бъде защитена от галите, които в миналото са заплашвали Капитолий и светилището на Аполон в Делфи (Cic. Pro Fonteio 28-31) /29/ Казусът с обвинения пропретор на Галия е повод да се припомнят събития в региона от последните десетилетия на II в. пр. Хр. (Cic. Pro Fonteio 34-36) – Галската война на Гай Марий.

Първото споменаване на войната с кимврите е последвано от информация за инициатива на Гай Юлий Цезар (Suet. Iul. 11) да възстанови разрушени от Сула паметници за победите над Югурта, кимврите и тевтоните. Плутарх предоставя по-детайлни сведения за „статуи на Марий и украсена с трофеи Виктория“, които са поставени на Капитолий (Plut. Caes. 6).

Според Ерих Груен, мотив в действията на Гай Юлий Цезар, които получили одобрението на гражданите и повечето сенатори, е да възобнови почитта към своя знатен роднина, спасил републиката от сериозна външна опасност. /30/

След римските аспекти на terror Gallicus (до втората четвърт на I в. пр. Хр.) следва да се разгледат данните за кампанията на кимврите (лат. Cimbri; стргр. Κίμβροι) в територии по средното течение на река Дунав. Трасето на тяхната миграция до 113 г. пр. Хр. и Норея, /31/ където кимврите побеждават армията на консула Сn. Papirius Carbo (Liv. Per. 63: Cimbri, gens vaga populabundi in Illyricum venerunt. Ab his Papirius Carbo cos. cum exercitu fusus est), остава загадка./32/

Неясни сведения от античните автори, /33/ че техният поход първоначално засяга боите (в Бохемия или Силезия), а впоследствие достига и до скордиските (край Сава и Дунав), се превръщат в съвременни опити за изобразяване на пътя на кимврите върху географски карти с линии (Обр. 4), които напомнят траектория на частица в Брауново

–––––––––––забележки към страницата –––––––––––––- 29 Подробен преглед при Woolf 1998, 38-43, 61-63; Lintott 2008, 99-103.
30
Gruen 2009, 25; допълнителен коментар при Rosenstein 2009, 89.
31
Подробен анализ на изворите при Dobesch 1982; Dobesch 1995; Dobesch 1999; Tomaschitz 2002, 188-194; Woolf 2011, 76-78; Tomaschitz 2012; Šašel Kos 2005, 199, 519-527 с актуален обзор за действията на кимврите при тауриските.
32
Randsborg 2015, 24.
33
Преглед на сведенията при Šašel Kos 2005, 198-202. ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Обр. 4. Предполагаема родина и миграции на кимври (по Kaul, Martens 1995, fig.1).
a: Himmerland – през XII в. известен като Himber-syssæl;
b: локализация на кимври през I в. пр. Хр.;
c: локализация на кимври през I в. сл. Хр.;
d: локализация на кимври през II в. сл. Хр.

Миграции и битки. 1: по Елба до Бохемия; 2: през Моравската порта до Бохемия; 3: през дн. Централна Полша, източно от Карпатите, а после към Бохемия;
A: битка при Норея, 113 г. пр. Хр.; B: битка при Араузио, 105 г. пр. Хр.;
C: битка при Акве Секстие, 102 г. пр. Хр.; D: битка при Верцела, 101 г. пр. Хр.;
M: Манхинг.

движение. /34/ Към кабинетните упражнения за въздействие на тяхното преселение върху местни общности на Балканите принадлежи рециклирана стара теза за поход на кимври към Делфи. /35/ Текстът от Апиан (Ill.1.4) e недвусмислен пример за terror Gallicus, а варварска армия, застигната от природен катаклизъм, е топос, /36/ който допълнително предизвиква силно недоверие към разглежданата информация. В клопката на античните клишета за terror Gallicus попада и предположение за участие на „кимбри, скордиски, траки и и илири“

–––––––––––забележки към страницата –––––––––––––- 34 Kaul, Martens 1995, 113, fig.1; коментар при Randsborg 2015, 23-37.
35
Петков 2017, 37-39. 36 Wilkes 1992, 144; Tomaschitz 2002, 93; Theodossiev 2000, 82-83; Šašel Kos 2005, 527. ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

в съвместна акция към Делфи. /37/ Почетният декрет за квестора Тит Аний от Лете (юли 119 г. пр. Хр.) /38/ се отнася за неуспешно нашествие към Македония на меди и скордиски (начело с Типас), така че хипотеза за участие на кимври и илири в тази операция противоречи на хронологическата последователност на събитията по долината на Вардар, а също и на тяхната фактология. /39/

Походът на меди, скордиски и дардани към Делфи се датира през 86 г. пр. Хр., в контекста на Първата Митридатова война. /40/ Кимврите са разгромени и унищожени петнадесет години по-рано (101 г. пр. Хр.) от консулите Гай Марий и Квинт Лутаций Катул в битка при Верцела. /41/ Всяка нова хипотеза за кампании на кимври в централните и южните части на Балканите през първите две десетилетия на I в. пр. Хр. /42/ е спекулация, напълно лишена от логика и аргументация.

Преди четвърт век датският археолог Флеминг Каул предложи далеч по-интригуващ сценарий за взаимодействие между кимври, скордиски и трибали, материализиран в сребърния котел от Гундеструп (Обр. 1).

Дебатите за произхода на изключителната находка, както и за разпознаването на „тракийски“ елементи в изображенията на съда, /43/ насочват вниманието на археолога от Националния музей в Копенхаген към миграцията на кимврите като възможен модел за обяснение с подходящо историческо събитие, което свързва Северна и Югоизточна Европа през желязната епоха. Флеминг Каул формулира риторичен въпрос

–––––––––––забележки към страницата –––––––––––––- 37 Петков 2017, 38-39.
38
Delev 2013, 91 с убедителна аргументация за датировка и историческа интерпретация на епиграфския паметник.
39
Тачева 1997, 64-65; Delev 2013; Делев 2014, 350-353; Delev 2015, 69-70.
40
Delev 2013, 96-100.
41
Коментар при Tomaschitz 2012.
42
Петков 2017, 38-39, 47-48, бел. 17. Допълнителна аргументация срещу поход на кимври към Делфи виж при Šašel Kos 2005, 195-196, 209-211.
43
Маразов 1991; Kaul 1991; Кaul 1993; Кaul 1995. Авторът е благодарен на Флеминг Каул за поредица неформални дискусии върху „тракийската връзка“ на котела в Копенхаген. –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

– „келтски“, „тракийски“ или общ, е сребърният котел от Дания. Неговата идея е, че „келтски“ и „тракийски“ майстори заедно изработват масивния сребърен съд за кимврите, когато „северните“ варвари са при скордиските край Дунав. За исторически terminus ante quem на торевтичното изделие се предлага битката при Норея през 113 г. пр. Хр.

След това котелът е занесен в Северна Ютландия, където се локализира родината на кимврите, за да бъде депониран в мочурище. /44/ Тезата на Флеминг Каул кореспондира с послание на Оле Клинд-Йенсен (от края на 70-те години на XX в.), че „все пак котелът е тракийски“, /45/ и се превръща във водещата версия на балканската („тракийската“) теория за произход на екзотичния съд./46/ Специално внимание заслужава констатацията на датския археолог за сътрудничество между майстори с различен произход и културни традиции.

В контраст с класическата средиземноморска концепция за terror Gallicus, Флеминг Каул предлага северна (континентална) перспектива към европейските „варвари“ от предримско време, а котелът представлява материална изява на взаимодействия между различни групи.

Според иновативната теза на археолога от Копенхаген, сребърният съд от мочурището Ревемьозе се отнася към последната четвърт на IIв. пр. Хр. Дискутираните аналогии на изображения върху кръгла апликация от Гундеструп с фалери (с антропоморфни и зооморфни изображения) от Стара Загора, Хелден и Обераден, обаче се отнасят към втората половина на I в. пр. Хр. и началните десетилетия на следващото хилядолетие. /47/ Сребърният съд от мочурището Ревемьозе следва да се датира с около столетие по-късно от похода на кимврите

–––––––––––забележки към страницата –––––––––––––- 44 Обзор при Kaul 2012.
45
Лична комуникация с Флеминг Каул (2000 г. и 2017г.); трактовка в същата линия при Powell 1971, 205; Luschey 1983.
46
Конкурентната „галска“ теория за произхода на Гундеструпския котел при Hachmann 1991; Olmstead 1979; Olmstead 2001; обзор при Gebhard 2012.
47
Allen 1968; Schnurbein 1986; Berquist, Taylor 1987; Hachmann 1991, 688; Treister 1999, 593-594; Treister 2001, 212. –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

– по времето на Август или Тиберий. /48/

Друго предизвикателство представя разпознаването на археологически находки (от период латен D1 в централноевропейски хронологически рамки) като характерни за кимврите, /49/ а териториалното разпространение на тези изделия /50/ да маркира трасето на миграцията, спомената в античните писмени извори. Тази задача не намира решение дори в източната алпийска зона, /51/ където е засвидетелстван първият сблъсък на кимврите с Рим (битката при Норея)./52/

Финален щрих към този любопитен археологически сюжет добавя добре аргументирано заключение на Клавс Рандсборг, че асоциацията на региона Himber-syssæl в Северна Ютландия (Дания) с предполагаемата северна родина на кимврите е творение на датския писател Клаус Лискандер (1558-1624). Връзката на Himber-syssæl с Cimbri, споменати в античните извори, се дискутира като класически пример за „етноложка етимология“. /53/

В допълнение на констатация, че кимврите не пътуват от Скандинавия към източноалпийския регион, а липсват и доказателства за тяхна връзка със сребърния котел от Гундеструп, следва да се отбележат несполучливи опити за интерпретация на наличните данни в подкрепа на хипотези за балканска кампания на кимври срещу скордиски, или към зоната на римски контрол в Македония и Елада.

Наративът на Апиан (Ill.1.4) за природните бедствия, които сполетяват варварите „светотатци“ пред Делфи, е също толкова съмнителен, колкото и останалата част от информацията – за поход на кимври и автариати към светилището на Аполон.

–––––––––––забележки към страницата –––––––––––––- 48 Randsborg 2015, 34.
49
Martens 1996; Grane 2007 за Южна Скандинавия от края на предримската и през римската желязна епоха и контактите със Средиземноморието.
50
Kaul 1995; Kaul, Martens 1995; актуален преглед на археологическата картина във „варварска“ Европа през II-I в. пр. Хр. при Bockius, Łuczkiewicz 2004.
51
Gaspari, Boštjan 2016.
52
Randsborg 2015, 25-26.
53
Randsborg 2015, 29-34 с подробен анализ –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Бастарните в Източните Балкани и „тракийският котел“

Първото съобщение за бастарни (лат. Bastarnae,Basternae; стргр. Βαστάρναι) се открива в почетeн декрет за Протоген от Олбия, където се споменават сред нападатели на полиса. /54/ Датирането на епиграфския паметник е свързано със значителни трудности, /55/ но последните две десетилетия на III в. пр. Хр. изглежда рационално предложение за поява на бастарните край бреговете на Понта. /56/

В съвременните изследвания се обсъжда въпросът, дали бастарните са келти или германи. Преди три десетилетия, Мечислав Домарадски „се придържа към хипотеза, че първоначално бастарните били келтско племе, което се заселило между гети и скити някъде през III в. пр. н. е.“ /57/

Изследователят на келтите в Тракия обаче отбелязва, че до времето на походите на кимврите и кампанията на Цезар в Галия, античният свят не познавал „етническото понятие“ Germani. В подкрепа на това заключение може да се посочи пасаж от Цезар (BG 1.33.3), който се приема за първи опит за „етнографско“ разграничение между келти и германи. /58/

Следващият епизод с активност на бастарни (182 г. пр. Хр.), отбелязан в античните извори, се отнася за преговори с Филип V, и планове за тяхното настаняване в Дардания, както и кампания на бастарни в Тракия през 179 г. пр. Хр. /59/

Разказът на Тит Ливий (40.57-58) за последвалите ги нещастия отново включва популярното клише за природен катаклизъм – този път „пороен дъжд и обилна градушка, придружена от огромен трясък на небето, и от гръмотевици и светкавици“, които застигат

–––––––––––забележки към страницата –––––––––––––- 54 Müller 2011; Babeş 2012, 127.
55
Emilov 2005, 326-327.
56
Допълнителни аргументи при Домарадски 1984, 113.
57
Домарадски 1984, 112.
58
Tomaschitz 2002, 180-207; Woolf 2011, 89-105; Tomaschitz 2012; Dobesch 2012; Mehl 2014, 73-74; Randsborg 2015, 23.
59
Делев 2014, 134; Delev 2015, 66-67. –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

варварите./60/ Положението се усложнява допълнително от съпротива и засада, организирана от местните общности. Непосредствено преди драматичната развръзка в холивудски стил, античният сценарист (Liv. 40.58.3) описва картина на тракийско население, което търси спасение от грабежите на бастарните в недостъпни планини. Сцените напълно отговарят на характеристики за определението terror Gallicus, който е широко застъпен в наратива на Ливий. /61/

Специално внимание заслужават възможните отговори на въпроса, защо бастарните не могат да си осигурят необходимите припаси, така че им се налага да грабят. Според запазения разказ у Liv. 40.57.3, авторът на плана за тяхната миграция към Централните Балкани срещу дарданците – Филип V (221-179 г.), – изпратил при бастарните Антигон, който бил известен с добрите си връзки с благородния бастарн Котон.

Предварителната уговорка включвала обещание за безпрепятствено преминаване през Тракия и снабдяване с провизии. В същия пасаж се отбелязва, че Филип V „спечелил с дарове първенците на областите, като ги уверил, че бастарните ще минат през тях мирно”.

Първоначално Антигон и Котон са с групата от конници и пехота, която преминава „хистрийците” (Liv. 40.57.2: Histrum traiecit). После двамата тръгват напред и при Амфиполис научават вестта, че Филип V междувременно е умрял (Liv. 40.54.1: „изтощен от старост и от скръб по загубата на сина си“)./62/

Неочакваните трудности на бастарните насочват към предположение за сътресение в мрежата от съюзници и контакти на Антигонидите в Тракия, при драматичната смяна на властта в Македония. Детайли в наратива на Ливий оставят впечатление, че първоизточник на историята с Антигон и Котон вероятно е Полибий. /63/

За съжаление, от двадесет и петата книга на „римския заложник“, която анализира събития отразглеждания период, са запазени само осем фрагмента. Третият и четвъртият от тях (Polyb. 25.2-3) съдържат сведения за първите действия на Персей, но липсва дискутираният епизод с бастарните. Те се появяват в шестия фрагмент (Polyb. 25.6.3), във връзка със събития с тяхно участие в Дардания през 168 г. пр. Хр. /64/ Кратък фрагмент от тридесет и четвъртата книга на Полибий (34.10.15) обаче споменава планината Δοῦναξ, при Ливий Donuca (40.58.2), където траките намерили убежище през 179 г. пр. Хр. /65/


Съвпадението едва ли може да се приеме за случайност, и допълнително подкрепя предположението, че първоизточник на информацията за първата кампания на бастарни в Тракия е нейният съвременник – Полибий. Идентификацията на Δοῦναξ/Donuca с Рила обаче не позволява категорична локализация на разглежданите събития в планинския масив. /66/ Внимание в същия пасаж заслужава информация на Ливий за Thraces relictis campestribus vicis – траки „напуснали полските си села“, или по-точно „неукрепени селища в равнината“, за да се спасят от terror Gallicus.

В обобщение на сведенията за поява на бастарни в Източните Балкани, се откроява ролята на Антигон – експерт в двора на Филип V по връзките с траки и бастарни. По поръчение на своя владетел, Антигон организира сложна операция, печели с дарове първенците на областите по трасето на миграцията на бастарните до Дардания.

Към същата група на специални пратеници, които носят отговорност да поддържат мрежа от контакти на елинистически владетел, простираща се на север от Родопите, вероятно принадлежи и Критон Беотиецът, почетен две десетилетия по-рано с декрет в Кабиле. /67/ От друга страна, гробницата в Сашова могила при Шипка, датирана към първото десетилетие на II в. пр. Хр., разкрива, че освен дарове, някои от локалните участници в мрежата получават техническа подкрепа

–––––––––––забележки към страницата –––––––––––––- 60 Levene 1993, 102; Šašel Kos 2005, 527.
61
Mehl 2014, 109.
62
Кацаров 1919, 75; ИТМ 1949, 160-161.
63
Делев 2014, 344. 64 Делев 2014, 346 с преглед на изворите.
65
Делев 2014, 25, 28, 133, 232.
66
Аргументация при Делев 2003, 34.
67
Шаранков 2017, 201-204. –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Обр. 5. Предположения за трасе на миграция на бастарни през 179 г. пр. Хр. до река Дунав в румънските археологически публикации (по Ferencz 2011).

в лицето на архитект, който да организира строеж на гробно съоръжение за местен първенец. /68/

Пътят на бастарните „до Дунав“ е тема на оживен дебат сред румънските археолози (Обр. 5),/69/ понеже се обсъжда във връзка с възможни причини за край на „келтския хоризонт“ в Трансилвания. /70/ Бастарните и техните кампании са включени в заглавието на два от предложените сценарии – „бастарнски“ и „бастарно-гетски“. /71/

Мирча Бабеш асоциира културна група Пойенещ-Лукашевка с бастарни, /72/ но броят на импорти от територии по течението на Днестър към географския ареал на изток от Карпатите (Морещи) /73/ е твърде ограничен, за да аргументира разглежданите сценарии.

Моментна снимка на общата археологическа ситуация на юг от река Дунав също не дава поводи за оптимизъм, че бастарните ще променят сегашния си статут на невидими в археологическия материал от Източните Балкани. Предишни опити за обявяване на отделни групи от находки (метални колани-верижки, главнярници), /74/ или гробни инвентари в Родопите и Средна гора, /75/ за материално свидетелство от взаимодействие с бастарни или на следи от техни анклави в Тракия, категорично могат да се определят като несполучливи.

–––––––––––забележки към страницата –––––––––––––- 68 Emilov 2017.
69
Berecki 2008, 70; Ferencz 2011; Мăndescu 2013; Berecki 2014, 15-17.
70
Rustoiu 2005.
71
Мăndescu 2013, 123-126.
72
Babeş 1993, 176-180; Babeş 2005; Babeş 2012. 73 Berecki 2008, 68-70; Berecki 2014, 16, fig.3.3.
74
Домарадски 1984, 112-113, 140-141, 146-149; критичен обзор за тракийските главнярници при Тачева 1997,48.
75
Dimitrova, Gizdova 1974; Димитрова, Гиздова 1975;
Кисьов 1989; Кисьов 1993, 19-21.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Обр. 6. Карта на разпространение на къснолатенски токи за колан: Ламинци А и Б, Ярак, Ньордесфалу, Краива, Хунедоара-Попещи и Боросещи (по Guštin 2011).

Преди четвърт век сръбският археолог и нумизмат Петар Попович предположи дифузия на културни елементи от север (бастарни), която оказва значително влияние в генезис на фибулите от тип „Орля-Маглавит“ и тип „копиевидни“. /76/ Идеята на Петар Попович следва логика, че промените в костюма са отглас на значителни исторически събития като Volkerwanderung, а териториално разпространение на тези фибули в Централните и Източните Балкани през II-I в. пр. Хр. кореспондира на зони на активност на бастарни.

Металните изделия се разглеждат като материално свидетелство за въздействие на общностите, известни от античните сведения като Bastarnae, Βαστάρναι, върху местни художествени традиции от Адриатика до „Зарубинецката“ култура. /77/ Всъщност, „прототипи“ на тези аксесоари от облеклот вероятно са билатерални фибули с раннолатенска конструкция и лък, оформен от пластина, които хронологически принадлежат към столетието, преди появата на бастарните на юг от Дунав. /78/

Допълнителни аргументи срещу линията на обяснение с масова миграция, последвана от дифузия, предоставят резултати от археометрично изследване на екземпляри от тип „Орля-Маглавит“, открити в днешна Североизточна

–––––––––––забележки към страницата –––––––––––––- 76 Поповиħ 1992; Popović 1994 77 Popović 1999, 55. Тезата е повторена при Спиридонов 2017, 335-336 с аргументация от „специализирана литература в Югославия“.
78
Емилов 2014. –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

България. /79/ Привидно хомогенни по типологически признаци, анализираните фибули попадат в няколко „клъстъра“, които оставят впечатление за специфики в продукция на отделни ателиета.

Широкото разпространение на сходни изделия следва да се разглежда през призмата на контакти и взаимодействия между майстори ювелири/торевти, а не като индикатор за миграции на племенни общности.

Социални фактори в изявата на ранг и статус също оставят отпечатък върху облика на елементи от костюма, /80/ въоръжението, /81/ и сребърните сервизи за пиене /82/ (от последната четвърт на II- I в. пр.Хр.), открити в територията между Южните Карпати и Стара планина. Вариации в „предпочитанията на клиента“ за разнообразни комбинации води към многобройни регионални и локални модификации при формата и украсата на предметите.

Детайлен типологически и контекстуален анализ за токи за колан (Ламинци А и Б, Ярак, Ньордесфалу, Краива, Хунедоара-Попещи и Боросещи) е показателен за значителните трудности при опит за етническа интерпретация на елементи от облеклото през II–I в. пр. Хр.

Вместо отговор на въпрос за „скордиски“, „дакийски“ или „бастарнски“ генезис на тези популярни изделия (Обр. 6), резултатите от изследване на словенския археолог Митя Гущин разкриват картина на своеобразно „варварско койне“, което през I в. пр. Хр. обхваща общности от източните склонове на Алпите (тауриски) до земите по поречието на Днестър (бастарни). /83/

Заключение на Мирча Бабеш за бронзова фибула от Хородница (Украйна) (Обр. 7) също предизвиква съмнения към моноцентрични модели за дифузия на форми трансфер на технологии. По типологически признаци, металното изделие прилича на трансилванските Кnotenfibeln, но намира близки аналогии при находки в огромен географски ареал от Южна Скандинавия до Източните Балкани.

Поради тези специфики, всеки опит за тясна „културна“ дефиниция на екземпляра от Източна Галиция в рамките на „етнически“ категории изглежда безперспективен, така че румънският археолог също задава риторичен въпрос –„дакийска“, „келтска“ или „германска“ е бронзовата фибула, съхранявана във Виенския музей за естествена история. /84/

Обр. 7. Бронзова фибула от Хородница, Украйна; дължина 8.5 см (по Babeş 2005а).
Обр. 8. Бронзова ножница за меч от Гринив, Украйна (по Kazakevich 2010).

Към „екзотичните“ находки от географската зона отвъд Карпатите принадлежи бронзова ножница за меч от гроб № 3 при Гринив (Обр. 8). Стилови характеристики в украсата на този елемент на въоръжението (с ажурни антропоморфни и зооморфни фигури) са аргумент на Генадий Казакевич да определи ножницата като източнобалкански импорт и „далечен роднина“ на

–––––––––––забележки към страницата –––––––––––––- 79 Бонев 2011, 66-67, 159-161; Bonev et al. 2011.
80
Rustoiu 1996; Tonkova 2011; Василева 2012, 31; Spânu 2012; Тонкова 2017, 23-24.
81
Rustoiu 1997; Rustoiu 2002; Торбов 2001; Торбов 2005.
82
Антонов 2007, 134-147; Spânu 2012; Торбов 2012; Стоянов 2017, 15.
83
Guštin 2011. 84 Babeş 2005а. –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

сребърния котел от Гундеструп. /85/ Датировка на гробния инвентар от горното течение на Днестър към първите десетилетия на I в. сл. Хр. се прием за terminus ante quem на необичайното изделие. Украинският изследовател дискутира кампаниите на бастарни на юг от Дунав през 29-28 г. пр. Хр. /86/, като подходящ исторически контекст, когато северните нашественици отвеждат в плен местен майстор от „келто-тракийски“ произход.

В следващите години торевтът от Тракия изработва ножницата (открита в Гринив), за своя нов патрон – знатен бастарн. /87/ Моделът за обяснение на технологичен трансфер с пленени „тракийски“ майстори не е новост в изследванията върху желязната епоха в Европа. /88/ Идеята на Генадий Казакевич за ножницата от Гринив е любопитна, но остава недоказуема, подобно на останалите примери за „видими“ и „невидими“ далечни контакти. /89/

В заключение на предложения преглед на различни аспекти от проблематиката за кимври, бастарни и техните взаимодействия с балкански общности, е необходимо да се отбележи, че повече от столетие след откриването на сребърния котел, „загадката Гундеструп“ продължава да е актуална тема.

Две находки на фалери от гробен контекст до Стара Загора (Обр. 9), както и подобни екземпляри от Cabinet des Medailles в Париж (вероятно продукция на същото ателие) (Обр. 10), представят близки аналогии на кръглата апликация върху дъното на сребърния съд от мочурището Ревемьозе (Обр. 11). /90/ Прилики между антропоморфни и зооморфни изображения върху страничните пластини на котела с изделия на торевтиката от

–––––––––––забележки към страницата –––––––––––––- 85 Kazakevich 2010; Казакевич 2015, 195-200; Kazakevich 2015, 68-77.
86
Тачева 1997, 73; Boteva 2012, 13; Ботева-Боянова 2014, 114-115; Делев 2014, 231-232, 354-355; Lozanov 2015, 78.
87
Kazakevich 2010, 175.
88
Jacobsthal 1944, 37 за бронзовата торква от Глауберг; Powell 1971; Luschey 1983; обзор при Megaw, Megaw 2002; Megaw, Megaw 2011; Emilov 2015, 367.
89
Venclová 2002.
90
Klindt-Jensen 1961; Schnurbein 1986; Berquist, Taylor 1987; Kaul 1995; Kaul 2012. –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Обр. 9. Сребърна фалера от Стара Загора (по Marazov 1998).
Обр. 10. Сребърна фалера в Cabinet des Medailles, Париж (по Klindt-Jensen 1961).
Обр. 11. Кръгла апликация върху дъното на сребърния съд от Гундеструп (по Müller 1892).

Югоизточна Европа не остават незабелязани, /91/ но определението „тракийски котел“ без съмнение хиперболизира значението на „тракийската връзка“ и на „източнобалканския принос“ в амалгамата на стила Гундеструп.

Находката от Северна Ютландия и изображенията върху съда не „пасват“ на културната среда нито в Южна Скандинавия (където вероятно са оставяли впечатление на „филм на ужасите“), /92/ нито в земите на трибали, скордиски, или в по-широк географски ареал като „района на Долен Дунав“. /93/

Привържениците на версия за „галски“ произход на „келтския котел“ също не предлагат убедителни аргументи за неговото производство в трансалпийските части на Европа, /94/ или в работилници по рейнския лимес (с участието на „тракийски майстор в изгнание“). /95/

След тази силно скептична констатация за „загадката Гундеструп“ от археологическа или изкуствоведска перспектива, следва да се посочат резултати от археометричното изследване на котела. /96/

В това отношение съдът в Копенхаген е сред най-детайлно анализираните артефакти в Европа и разкрива приложение на изключително „модерни“ техники и технологии за периода, когато е произведен – „вероятно в рамките на римската желязна епоха“ (1-400 сл. Хр., според AМS 14C датировки на пчелен восъкот задната страна на страничните пластини). /97/

В случая със сребърния съд от Ревемьозе е известен броя на майсторите, ангажирани в неговото производство. Следите от техните инструменти позволяват да се проследи индивидуалната работа на всеки от тях, както и взаимодействието между торевтите в екипа, изработил сребърния съд. Разполагаме с детайлна информация за химическия състав на използваните злато,

Обр. 12. Сребърна ножница от Стара Загора (по Dana et al. 2016).

сребро, калай, олово, желязо и стъклена паста. Основна трудност при опит за интерпретация на получените данни от научно-техническото изследване, е отсъствие засега на надежда на comparanda, която да позволи сравнение на получените резултати от аналитичните методи, както и превръщането им в основа при търсенето на отговори – кога, къде и защо е произведен впечатляващия котел от Гундеструп.

Финалните бележки в настоящото археологическо есе се отнасят към темата за разпространение на ножници за мечове с декорация в opus interrasile в Тракия от края на последното столетие преди Христа.

В обзор на Зенон Вожняк върху източната периферия на латенската култура се споменава бронзова ножница от София-Подуене. Рафаил Попов съобщава допълнителна информация за контекста на находката.

Ножницата /98/ е открита заедно с други предмети в „Разцепената могила“ до София и представлява инвентар на гроб кремация в урна. Полският археолог от Краков открива прилика между този частично запазен екземпляр с ножници за мечове от Норик.

–––––––––––забележки към страницата –––––––––––––- 91 Маразов 1979; Marazov 1998, 234-236.
92
Randsborg 2011, 27.
93
Kaul 2012.
94
Hachmann 1991; Olmstead 1979; Olmstead 2001; обзор при Gebhard 2012.
95
Falkenstein 2004.
96
Nielsen et al. 2005.
97
Nielsen et al. 2005, 52-54. 98 Woźniak 1976, 390; Попов 1921, 26, 31-33, обр.34-35. –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Обр. 13. Карта на разпространение на ножници с варианти на украса в opus interrasile
(по Bochnak, Czarnecka 2006).

Две години по-късно Маргарита Тачева публикува както ножницата в opus interrasile от „Разцепената могила“, така и още един екземпляр с подобна украса от разрушен могилен гроб на войн до Стара Загора (Обр. 12)./99/ За разлика от находката от покрайнините на София, второто изделие е изработено от сребро, което е рядкост сред ножниците в opus interrasile, характерен за втората половина на I в. пр. Хр. и първите десетилетия на I в. сл. Хр. /100/

Специално внимание заслужава двуредов надпис на старогръцки в горната част на ножницата от разрушения гроб до Стара Загора Σευτης ἐποίησεν· ΠΑΙΑΓΑΡΟ. /101/ Значението на последната дума остава неясно, но информацията за Севт, който изработва сребърна ножница в популярен по времето на Август opus interrasile, предизвиква рационални съмнения към парадигмата за производство и моделите за разпространение на тези изделия. /102/ „Келтски“, „германски“, „тракийски“ или „варварски под римски контрол“, ножници в opus interrasile се откриват от Балтика до Галия и Тракия (Обр. 13).

Появата на кимврите и бастарните в територии и на изток, и на юг от Карпатската дъга през последните две столетия преди Христа маркира активност на общности от далечната периферия на Средиземноморието, която през следващите векове оказва значително въздействие върху империята на Рим и превръща terror Gallicus в terror Gеrmanicus.

–––––––––––забележки към страницата –––––––––––––- 99 Tačeva-Hitova 1978, 327-328, fig. 3-4.
100
Актуален обзор при Bochnak, Czarnecka 2006; Istenič 2015.
101
Dana et al. 2016. 102 Tačeva-Hitova 1978, 328, fig.5; Домарадски 1984, 142; Theodossiev 2000, 99. –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *