История,  Ритуали,  Традиции

Промяна на култовете

Проект на Европейския съюз “Трансформация”

lpejf fj&https://www2.rgzm.de/transformation/posterexposition/TransformationPoster15BG.pdf

https://encrypted-tbn0.gstatic.com/images?q=tbn%3AANd9GcTJ2QOrQI7_HNF4SW5af50e17KdhOL9e_fTccvZ1IPzfga1l5_w

Още в предримско време местното население от провинциите е почитало в своите светилища различни богове. Някои от тях са били с локално, други с надрегионално значение. Тези култове са се променяли отчасти под римско влияние. Същевременно римляните са донесли и някои нови култове, еднакви в границите на цялата Империя. За тези императорски култове римляните издигат храмове и в провинциите, отличаващи се със средиземноморската си архитектура. За това през римско време, в северните погранични провинции, се появяват съвместно средиземноморски и местни форми на сакрални сгради.

Неизменният храм в центъра на града принципно води началото си от средиземноморското наследство. Храмът се е издигал на висока платформа – подиум, изграден от камък и поставен в заградената с ограда храмова площ. В повечето случаи става въпрос за храмове с проста дълга зала – цела и колонада. Култови сгради с разделена на три части “цела” са засвидетелства-ни рядко. В средиземноморските храмове преди всичко е бил почитан официалният държавен и императорски култ.

Храмовете, свързани с местните вярвания, се изграждат предимно в сакралните райони в покрайнините на града, в малките населени места или край старите светилища. Към провинциалните видове храмове принадлежи и гало-римският колонаден храм, който се разпространява масово от Британия до Норикум. Той представлява развитие на обикновената келтска култова сграда – в повечето случаи изградена от четири колони. Под римско влияние към архитектурата на сградата се добавя колонада, разположена около четириъгълното вътрешно пространство, издигнато върху ниска платформа – подиум.

В Мизия храмовете още от предримско време се изграждат по гръцки образец и разполагат с малко предверие. В много случаи местните божества от предримско време се запазват само като епитети към римските богове. По този начин те запазват открито някои от своите отличителни черти. Добър пример за това са връзките на норикските божества с римския главен бог Юпитер, които в повечето случаи имат само локален характер.

Към местните божества, които под римско влияние приемат друго изображение спада и богинята Нехаления, с чието покровителство се ползват търговци и моряци, които прекосяват Северно Море, за да достигнат до Англия. Тя е възприемана преди всичко в Долна Германия като изключително обичано женско божество, тъй наречената матрона. Друга келтска богиня, почитана от Британия до Дакия и Мизия е Епона, която е била изобразявана в компанията на кон или яздеща кон.

От областта на долното течение на Дунав се разпространява на запад почитаният още от предримско време тракийски бог – конник. Контактът се осъществява най-вече чрез войниците, които Рим набира от Мизия и Тракия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.