2010г., автор: Поля ТОМОВА, взето от: http://bgsever.info/br-33_2010/stranici/str-9.htm
Все повече българи предпочитат да живеят на Изумрудения остров
Преди години, в навечерието на празника Вси светии, сега известен като Хелоуин, в кръчмата седял ирладският пияница Джек. Пред него се явил самият дявол и Джек се съгласил да му даде душата си срещу халба бира.
За да му купи пиенето, дяволът се преобразил на монета. Хитрият Джек сложил шестте пенса в джоба си, където стоял и сребърният му кръст. Измъчен от кръста, дяволът молел Джек да го пусне. Преди това обаче ирландецът се спазарил с него за десет години спокоен живот.
Когато след десетте години дяволът отново се появил, Джек имал последна молба – поискал ябълка. Дяволът стъпил на раменето му, за да стигне ябълково дърво, а Джек бързо издълбал кръст в дървото и отскочил. Висял Сатаната и пак помолил за милост. Обещал още десет години добър живот и че в крайна сметка няма да вземе душата на ирландеца.
След години все пак Джек умрял. Бог, разбира се, отказал да прибере грешния пияница в рая. Не щеш ли, на прага на ада Джек се сблъскал с дявола. Не мога да взема душата ти, обещах ти, заявил Сатаната. Къде да отида тогава, попитал ирландецът. Там, откъдето си дошъл, ядосал се дяволът.
Наоколо обаче било непрогледен мрак и Джек помолил за огънче. Дяволът бръкнал в огъня на ада и дал на Джек един тлеещ въглен. С този подарък го проводил да се скита по света.
Джек носел със себе си тиква и сложил въгленчето в нея, за да не го духне вятърът. След това се отправил на своето вечно пътешествие. И така, Джек Фенера и досега броди по света в очакване на Страшния съд и превърнат в символ на прокълнатата душа.
Това е само една от легендите
на Ирландия, известна още като Ейре, Изумрудения остров, страна на митове, суеверия, странни създания и още по-странни магии… Тази легенда всъщност трябва да обясни на останалите хора как и защо тиквеният фенер е станал символ на празника на Вси светии. Освен с легендите си, Ирландия е известна с още куп красиви неща, сред които нейните творци и вълшебните келтски ритми и танци.
През последните години това е една от най-богатите и най-развити държави в света, а стандартът на живот в нея е един от високите. Ирландия е сочена като икономическото чудо на Европа, като само за някакви си двайсетина години успява да изгради развита и модерна икономика, и то главно в сферата на услугите и високите технологии.
Ейре е сочена и като пример в усвояването на еврофондовете, които позволиха на ирландците буквално от конските каруци да се качат на едни от най-модерните возила в света. Населението на Ирландия е сравнително младо и нараства най-бързо в Европа с годишен растеж от 2,5 на сто.
Всичко това може да се прочете за страната в интернет. Можете да се запознаете с уникалната култура и традиции на местните хора. Но за да разберете дали пияният ирландец е по-лош от пияния негър, трябва да стъпите на острова. Самите ирландци имат уникалната способност да се самоиронизират. На техен сънародник приписват и прозрението, че Господ измислил алкохола, за да спре ирландците да завладеят света.
През последните години тази страна стана и притегателно място за много българи, тръгнали да дирят късмет, работа и пари в странство. Въпреки ограниченията за наши сънародници, всяка от последните пет години изпраща в Ирландия стотици.
Няма точна статистика колко българи са в Ейре, но по груби сметка са над 50 хиляди души. И продължават да заминават. Защото, оказва се, по-лесно човек припечелва в чужда, дори негостоприемна към българите държава, отколкото в родината си.
„Тръгнах за чужбините още през 1991-ва, не можах да издържа тук. И обикалях доста, преди да открия Ирландия.
Тук съм от около седем години. Когато пристигнах, нямаше много българи, но после взеха да идват, особено през последните няколко години. Работил съм какво ли не – от чистач до портиер.
Трудното е да научиш езика, на който си говорят хората тук – някакъв странен английски със смесица от келтски. Иначе съм доволен, сега имам разрешително, което ми осигури последният ми работодател, изкарвам добри пари.
Изобщо нямам намерение да се връщам в БГ, за нищо на света. Отскоро имам и бебе. То е с три гражданства – моето, ирландско и на майка си – латвийка“. Това разказва българин, който е намерил своето място в света, и то се нарича Ирландия.
Всички наши сънародници, с които сме разговаряли за живота им в Ейре, са възхитени от изключително развитата социална система, която държавата е съумяла да изгради за сравнително кратко време. Показател за това е изключително високата раждаемост в страната, където традиционно семействата имат най-малко по три деца.
Ирландките рядко работят, след като създадат семейство и родят деца. Сред причините за това е и фактът, че държавата им плаща достатъчно, за да си гледат семейството. Работещи остават онези жени, които имат доста успешна кариера и не желаят да я оставят.
Друг критерий за това, че Ирландия е действително социална държава, са условията, които гарантират на полицаите например. Освен че получават доста солидни заплати, които стигат до около 4 хиляди евро месечно, полицаите ползват жилища, които им осигурява държавата.
Не плащат консумативите, тъй като те се покриват също от държавата. Съпругите на полицаите имат гарантирана работа, а децата им посещават най-добрите учебни заведения, ако майката реши да работи.
„И как при това положение да има корупция, просто няма. Аз съм имала случай да ме спре полицай, който работи в управлението, което чистех. И въпреки молбите ми да не ме санкционира, той го направи, защото не може да си рискува работата“, разказва Т. К. – българка, която е в Ирландия от четири години. Жената също се възползва от
добре развитата социална система
на Ейре, като получава помощи за безработни. „Т. нар. социал тук е следният – получаваш 300 евро на седмица и ти плащат квартирата. Така е девет месеца. След това си намираш работа за няколко месеца, докато отново не попаднеш в графата на хората, които получават социал“, твърди Т. К.
Въпреки образованието си тя работи това, което намери там. И не съжалява за избора си да напусне България. „С парите от Ирландия в момента осигурявам образованието на сина си, поддържам къщата си в БГ, както и живота си тук. В България дали ще мога да направя всичко това с 400-те лева, които получавах въпреки двете си дипломи за висше образование“, риторично пита българката.
Тя обаче признава, че българите в Ирландия са поставени донякъде и в унизителна ситуация. Трудно е например да получат разрешително за работа. Такова може да бъде дадено, ако работодателят реши, че именно този работник българин му е ценен. Има обаче и такса от 1 000 евро, която може да бъде платена или от работодателя, или от работника.
Също така е необходимо работодателят да докаже, че за съответната позиция няма ирландец или друг гражданин на ЕС, който иска да я заеме. Затова и в повечето случаи българите работят нелегално, без разрешително. Това на практика води и до друг проблем – че нашите сънародници получават по-ниско възнаграждение от онези, които работят легално.
В допълнение пък има и категории работа, за които български граждани нямат право да кандидатстват – всички административни и деловодни позиции, строителни работници, дърводелци и т. н. Без проблем документи могат да се получат за някои професии – лекари, инженери, архитекти. Търсят се и програмисти, медицински сестри, счетоводители.
Въпреки трудностите обаче българите в Ейре си намират работа и изкарват пари. Освен всичко, ние се славим и като трудолюбив народ, което често отваря много врати в странство.
Като се добави и приятният нрав на хората в Ирландия, тя си остава една от най-желаните страни за емигрантите. Ирландците са изключително добронамерени към всички чужденци, а особено към нас, българите, твърдят наши сънародници. Тук хората са спокойни, толерантни, внимателни.
Няма да видиш намусени физиономии,
на всяка крачка някой ти казва здрасти или ти се усмихва. В Ирландия е обичайно да не отидеш на работа с основателната причина – махмурлук, твърдят наши сънародници. Само дето българите не разбират защо в страната, известна с най-доброто уиски в света, масовата и предпочитана от ирландците напитка е бирата.
Освен с доброто си настроение, ирландците се славят и с чувството си за хумор. Както и с традицията в края на седмицата семейството да излиза на пъб, където може да изкара цял следобед. Според наблюденията на българите жените в Ейре не отстъпват по пиене на мъжете си.
„В кръчма може да се види следното – излезли семейно, но жената се разгорещява след няколко питиета и изведнъж става страшен скандал. Просто не можеш да разбереш кой на кого крещи и на кого се заканва.
Докато в един момент жената не вдигне чантата и не я стовари върху главата на съпруга си. Става много забавно“, разказва Т. К. И твърди, че винаги, когато е имала нужда от нещо, е можела да разчита на ирландците. За разлика от българите.
„И тук не сме единни, всеки гледа да направи нещо гадничко, та останалите да са зле. Защо поляците буквално превзеха Ирландия и получиха и разрешителни за работа, и права? Защото са като отбор, просто изключително се поддържат един друг.
А ние не сме така. Много рядко можеш да срещнеш българин, който да откликне, ако друг българин има проблем. Да не говорим, че повечето българи дори не си признават откъде са, а се правят на други, това е реалността – каквито сме си в БГ, такива сме по света“, отсича Т. К.
В крайна сметка обаче както тя, така и хилядите българи, отишли в Ейре, няма да се върнат. Или поне не скоро. Както каза един от нашите сънародници – като ме хване носталгията, се лекувам много лесно – идвам си в БГ за около десетина дни и се излекувам за няколко години напред. Тъжна, но вярна констатация.