Митология

ЛУГУС – БОГЪТ С МНОГО УМЕНИЯ

https://cdn.shopify.com/s/files/1/0108/2130/4379/articles/lugh1_832f0f02-c8b7-4df0-9a0c-5238010b0caf_600x.jpg?v=1538447688

06.01.2012г., автор Алексей Кондратиев, взето от: Facebook,

Публикувахте от ДРЕВНИ ЦИВИЛИЗАЦИИ в Четвъртък, 5 януари 2012 г.

Луг е един от най-подробно изучените и документирани божества в пантеона на келтите. Континенталните келти са го наричали Лугус, а ирландците Лу(гх). Многото събрани доказателства показват важното място, което Луг заема в келтската традиция, а те включват: иконография от доримската епоха, топонимика, иконография и епиграфика от римската епоха, свидетелства на гръцки и римски писатели, средновековната писмена келтска традиция, съвременни фолклорни разкази в келтските езици, ритуалите, характерни за консервативните земеделски келтски общности.

Разбира се, информацията, достигнала до нас, е фрагментарна. Трябва да се проучат внимателно източниците, за да имаме по-точна и пълна представа за култа към Лугус.

Около 500 години преди Христа келтският свят натрупва материално благосъстояние и нови територии. Комфортът и относителното спокойствие карат келтите да се заинтересуват от обичаите на своите съседи и да ги интерпретират доста свободно, нагаждайки ги към своите собствени традиции и ценности.

През този период на обновление бележи разцвет уникалният стил в келтското изкуство – т.нар латенски стил (“La Tеne”), който дава отражение върху всички аспекти на келтската култура, особено върху религията. Разнообразието от религиозни символи с източен произход започва да отстъпва пред символиката, вдъхновено от обновения интерес към религиозните идеи на други народи, въпреки, че няма пълен разрив с индоевропейското наследство.

Много от тези “внесени отвън” символи, заедно с новопоявили се местни такива, са тясно свързани с едно божество, което се възражда внезапно и се разпространява широко в латенската религия. Това божество е изобразявано заедно с птици, коне, с мотиви от източното дърво на живота, кучета или вълци и двойка змии. Но най-характерни за Луг са листата или плодовете на имела.

Обикновено листата на имела са от двете страни на главата му – като рога или уши, но понякога символиката е обърната и главата е изобразена като плод на имел. В продължение на 300 години мотивът с имела се комбинира с двете змии. Тази форма (палмета), увенчаваща като корона главата на бога или прикрепена към животинска фигура се среща до 200 г. след Хр.

Двете змии са нещо като “глиф” за божественост сами по себе си. Представянето на бога и на неговата символика се появява често върху предмети с “аристократично” предназначение и го обвързва с един вид свещено царстване.

Поради липсата на келтска писменост през желязната епоха нямаме точно назоваване на името на този бог. Името Лугудунон са носели голям брой градове през късната желязна епоха. В старокелтските езици “дунон” означава “крепост”, но звукосъчетанието “Лугу” може да се обясни само като лично име.

Няма пряко доказателство, че това е името на бог, но се споменава Лиу или Лъу(гх) като митологична фигура в късната литературна традиция на островните келти през желязната епоха. Едно от най-известните посвещения на Лугус е направено от Гилдията на обущарите – Uxama (Osma) в Испания; на друго място се споменава за него и в Швейцария, има посвещения на Lugubus Arquienobus в Оренсе /Испания/ и на Луго в Галиция.

Така че Луг е добре известен. Интересно е да се отбележи, че в повечето случаи, се споменава в множествено число, като че ли става въпрос за група божества, а не за един бог.

Защо, ако Лугус е толкова важен за келтската религия през желязната епоха почти не се споменава през периода на Римското нашествие? Може би той просто получава римска интерпретация, поемайки функцията на фигура от официалния римски култ. В “Bello Gallico” Юлий Цезар пише, че Меркурий е най-популярният келтски бог, създател на изкуствата и занаятите, защитник на пътниците и голям покровител на търговията и материалните блага.

Да се вграждат по насилствен път чужди богове и култове към римската теология и терминология е обичайна практика. В романизираните келтски земи са открити повече от 400 посвещения на “Меркурий”, което разкрива една популярност на култа към това божество, каквото в рамките на римската религия като цяло не е присъща. Очевидно “Меркурий” била нова, модерна “маска” на Лугус. oakgate.hit.bg/KELSTKA_RELIGIA5.htm

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.