от: Калайджиева къща – http://kalaydjievhouse.com, взето от:
Уважаеми приятели ! Тази информация е за уникална тракийска гробница, с намерени и доказани келтски предмети, може би най-добре доказаните артефакти от келтите. Препоръчвам Ви да я посетите !
Тракийската куполна гробница се намира на 600 м югоизточно от село Мезек и съвсем близо до границата с Република Гърция. Самото село пък е на около 6 км югозападно от гара Свиленград.
Гробницата е открита в една от най- големите могили на територията на Република България с височина 14 м и диаметър повече от 90 м. В околностите на с. Мезек надгробните могили са около 20. Въпросната гробница е известна сред населението с името „Малтепе”, което на български език означава „Иманярска могила”.
Гробницата е открита през 1931 г. от местни жители. Според една от версиите гробницата е открита случайно от хора, търсещи камъни за строителство, а според друга версия овчар пасял стадото си на хълма, когато внезапно почвата под тояжката, на която се бил облегнал поддала.
Веднага разкопали мястото и така попаднали на входа на гробницата. Стари хора от селото разказват, че когато отворили гробницата, целият коридор бил покрит с близо педя златен прах. Тогавашният кмет прибира находките в кметството и уведомява властите. Местните хора, открили обекта, са нарушили стратиграфията и оригиналния вид на гробницата.
Арх. Богдан Филов е принуден да прави възстановка на местоположението на отделните намерени вътре предмети по разказите на очевидците.
Гробницата при с. Мезек е една от най-големите на Балканския полуостров и представлява великолепно архитектурно съоръжение. „Мезешката гробница” е една от най- интересните и внушителни куполни гробници от микенски тип в Тракия. Има ориентация изток-запад с вход от изток и е изградена от големи, добре обработени каменни блокове.
Никъде не е използван хоросан за спойка на квадратите, които са свързани помежду си с железни и дървени скоби. Общата дължина е близо 30 м, като само дромосът (коридорът) е дълъг 21 м. От него се влиза в две камери с правоъгълен план, следващи една след друга. Коридорът и преддверията са засводени с триъгълен свод.
Най-сетне след тях човек влиза в същинското гробно помещение, представляващо кръгла по план камера с диаметър 3,3 м. Някога тя се е затваряла към външния свят чрез двукрила бронзова врата. От запад в нея е поставено каменното ложе за покойника, издялано от монолитен блок. От двете страни се откриват плитки каменни урни, покривани с каменни плочи.
През 2000 г. прочутият археолог Георги Китов инициира проучване на гробницата. Тракийската куполна гробница край село Мезек е проучвана и от известния български археолог Богдан Филов и арх. Рашенов. Археологическите проучвания показват, че гробницата е използвана нееднократно.
Арх. Богдан Филов достига до извода, че в крайна сметка броят на извършените погребения е най-малко четири. Невъзможно е да се установи обаче точния им брой. Наличието на погребално ложе означава, че най-ранното погребение е било извършено чрез трупополагане. Запазени са били следи от облекло, полепнали върху задната страна на великолепния нагръдник, положен върху тялото на мъртвеца.
От същия ритуал са били и част от откритите бронзови съдове и други предмети, които се отнасят към средата на ІV в.пр.Хр. От гробовете под пода на двете правоъгълни камери пък са множество златни накити. Последното употребяване на гробницата се отнася към средата на ІІІ в.пр.Хр.
То се свързва с откритите златни апликации, една сребърна шпора и бронзови украси за колесница. Тези предмети се отнасят към келтската култура, появила се на Балканите в края на първата четвърт от това столетие.
Както се вижда, от гробницата са извадени множество ценни предмети от няколко епохи. Споменатият масивен нагръдник от обковано със сребърен позлатен лист желязо е представлявал важно рангово отличие на погребания вътре тракийски първенец.
Той е богато орнаментиран в пет релефни пояса, запълнени с растителни и антропоморфни елементи. В централното помещение е имало масивен бронзов канделабър, висок 134 см, като горната част е увенчана с великолепна фигура на танцуващ сатир. От същото време е и прочутата скулптура на глиган, от която всъщност тръгва проучването на „Мезешката гробница”.
Тя е открита през 1908 г. от селянин, който орал нивата си. Човекът отчупил част от предният му крак, може би с надеждата, че ще открие злато, но с изненада видял, че фигурата е куха. Фигурата на глиган е отлята от бронз, височината й е 80 см, дълга е повече от метър и тежи 177 кг.
Оригиналът в момента се намира в Археологическия музей в Истанбул, Р. Турция. Намерените предмети от злато, сребро, бронз, желязо и керамика са изложени в музеите в София и Хасково.
Гробницата при село Мезек принадлежи към най- монументалните съоръжения от този тип, откривани някога на територията на Тракия. Тя е ценен паметник, обогатяващ нашите представи за строителните умения на траките, за техния бит и религиозни представи.
Не е изключено тя да е била хероон (светилище на обожествен след смъртта си владетел) и там периодично да са били извършвани ритуали в негова памет. От построяването й до края на използването е минало по-малко от едно столетие. Вероятно вътре са били погребани тленните останки на няколко поколения от представителите на тракийски династичен дом.
Както и при новооткритите гробници край Старосел, първоначално входът не е бил зазидан и вътре са влизали свободно за извършване на култови дейности.
Тракийската куполна гробница край с. Мезек е обявена за „паметник от национално значение” още през 1968 г. Извършени са необходимите консервационно-реставрационни работи. До нея води удобен асфалтов път с паркинг. Пространството около могилата е добре оформено с цветна леха, информационни табла и необходимата инфраструктура.
Общината има спечелен и осъществен проект за превръщането на обекта в туристическа атракция.
- Пред входа на Тракийската куполна гробница на площ от 600 кв.м. чрез изкуството Стрийт арт сe изрисува част от пътя водещ до нея. Около пътя има изрисувани 50 метра преносими платна, които отразяват епохата на траките.
- В гробницата са поставени холографски изображения на намерените в гробницата предмети предимно златни и бронзови украшения голяма част, от които се намират в Националния археологически институт с музей към БАН в София и не могат да бъдат видени от туристите. Посетителите ще могат да разгледат триизмерните им изображения, които са с естествен цвят на откритите предмети.
За създаването на това съдържание, беше използван следния източник: http://svilengradsporttourism.com/trakiiska-kypolna-grobnica-pri-selo-mezek/