Списание „Наука и жизнь“ № 3/1998г. автор: Г. АЛЕКСАНДРОВСКИЙ. Избрани материали от списание „Шпигел“ Оригинално заглавие: (Наука и жизнь, КЕЛЬТЫ – ЗАГАДОЧНЫЙ НАРОД, ПОТОМКИ КОТОРОГО И СЕГОДНЯ ЖИВУТ В ЕВРОПЕ)
превод от руски: Сурен Исраилян, 25.01.2017г., взето от: http://www.nkj.ru/archive/articles/10396/
Близки по език и култура племена, известни в историята под името „келти“ (това име е дадено от древните гърци, римляните са ги наричали „гали”), преди около 3000 години са се заселили в почти цяла Европа. Тяхното присъствие на континента е било отбелязано с много успехи в областта на материална култура, от която са се възползвали и техните съседи.
Ранната европейска литература, по-точно фолклорът, е заимствал доста от паметниците на творчеството на този древен народ. Героите на много средновековни романи – Тристан и Изолда, принц Айзенхерц (Желязно сърце), магьосникът Мерлин – всички те са били родени от фантазията на келтите. В героичните им саги, записани през VIII век от ирландски монаси, фигурират приказните рицари на Граал, такива като Персифал и Ланселот.
Днес много малко се пише за живота на келтите и ролята им в историята на Европа. Те са имали по-голям късмет в съвременната развлекателна литература, най-вече във френските комикси. Келтите обикновено се изобразяват като викинги, един вид варвари с рогати шлемове, които обичат пиенето и глиганското месо.
Нека този образ на груб, макар и весел и безгрижен дивак остане върху съвестта на творците на днешната булевардна литература. Съвременникът на келтите Аристотел ги е наричал „мъдри и изкусни“.
Мъдри и изкусни
Умелостта на келтите потвърждават днес археологически находки. Още през 1853г. в Швейцария е била намерена конска сбруя; изкуството, с което са били изработени детайлите й, дори кара учените да се усъмнят: действително ли тя е била правена в далечни времена от келтите или това е съвременен фалшификат?
Обаче скептичните гласове отдавна млъкнаха. Според съвременни изследователи, келтските майстори са били способни на най-финото изработване на великолепни художествени замисли.
Немският изследовател Хелмут Биркхан в книгата си за келтска култура, говори за гениалността на тогавашните техничари, които са изобретили дърводелски стан.
Но те са открили и нещо много по-важно – келтите първи са изградили солни мини и първи са се научили да използват желязна руда за производството на желязо и стомана и с това са определили в цяла Европа края на бронзовия век. Около 800 г. пр.н.е. бронзът в Централна и Западна Европа е сменен с желязо.
Биркхан, изучавайки и анализирайки последните трофеи на археологията, стига до заключението, че келтите, които отначало са се заселили в центъра на Европа, в щедрите недра на Алпите, бързо натрупали богатство, създали добре въоръжени отряди, влияещи на политиката в античния свят, развили занаятите, а техните майстори са владеели високите за времето си технологии.
Ето списъкът на високо-техничните производства, които са били достъпни само на келтските майстори:
- – Те били единствени сред другите народи, които са изработвали гривни от стопено стъкло, без шевове.
- – Келтите добивали мед, олово и живак от намиращи се на голяма дълбочина залежи.
- – Техните каруци с конски впряг били най-добрите в Европа.
- – Келтите-металурзи първи са се научили да добиват желязо и стомана.
– Келтите-ковачи първи изработили стоманени мечове, шлемове и ризници – най-доброто оръжие в тогавашна Европа.
– Те са се научили да промиват златния пясък в алпийските реки и добивали златото с тонове.
На територията на съвременна Бавария келтите изградили 250 култови храма и са построили 8 големи града. 650 хектара, например била площта на град Келхайм, а другият град, Хайденграбен, е бил 2.5 пъти по-голям – 1600 хектара, същата площ заемал Инголщадт (тук се посочват съвремените имена на немски градове, основани върху келтските места).
Известно е името на главния град на келтите Манчинг (Manching), на мястото на което днес е Инголщадт. Този град бил опасан с крепостен вал с дължина 7 км. Валът във вид на кръг е бил геометрически идеален. Заради постигане на точността на кръговата линия, древните строители са променили теченията на няколко ручея.
Келтите са били многоброен народ. През първото хилядолетие пр.н.е. те са заемали територията от Чехия (по съвременна карта) до Ирландия. Торино, Будапеща и Париж (тогава наричан Лютеция) били основани от келтите.
В самите келтски градове царяло оживление. Професионалните акробати и борци развличали минувачите по улиците. Римските автори описват келтите като родени конници и всички подчертават изискания стил на жените им.
Келтките бръснели веждите си, носили тесни колани, подчертаващи тънка талия, украсяваха лицето си с ленти на челото и почти всяка е имала огърлица от кехлибар. Масивни гривни и златни халки за шия подрънквали при всяко тяхно движение.
Прическите им приличали на кули – за тази цел косите се обработвали с варов разтвор. Модата в облеклото – в източен стил, ярка и пъстра – често се променяла. Мъжете носили мустаци и златни халки на шиите си, а жените – гривни на глезените, които се поставяли още от моминска възраст.
Келтите са имали закон – трябва да бъдеш атлетичен и много от тях тренирали тялото си. Който не се е побирал в специалния колан – плащал глоба.
Битовите контакти са били своеобразни. По време на военните походи хомосексуализмът е бил норма на поведение. Жените са имали големи права, те лесно се развеждали и можели да приберат обратно сватбената си зестра.
Всеки вожд на племето е имал собствена гвардия, която е бранела интересите му. Честата причина за конфликти е била на дребна битова основа – кой ще получи най-хубавото парче месо от елен или глиган. За келтите това било въпрос на принцип. Подобни свади намерили отражение в ирландските саги.
Келтите не могат да се нарекат единна нация, те били разделени на отделни племена, независимо от факта, че живеели в рамките на една обща територия /над един милион квадратни километра/ , имали общ език, единна религия и търговски интереси. Дори племената с населението около 80 000 човека действали поотделно.
Пътуване в миналото
Представете си, че с каска и миньорска лампа слизате надолу в мината, където от време оно някъде в източните Алпи, келтите са добивали сол. Пътуването в миналото започва.
След 15-тина минути ще видите напречна шахта, която, както и тази по която вървим е трапецовидна, а четирите й посоки сега са пет пъти по-тесни, и само дете може да премине през тези коридори. А някога възрастни хора са вървели по тези места.
Сега в мината не се добива сол. Тя е музей, в който можете да разберете, как някога хората са добивали толкова необходимата на всички сол. Наблизо работят археолози, отделени от туристи с надпис: „Внимание ! Провеждат се изследвания !“. Лампата осветява слизащ надолу дървен лифт, с който може да слезеш към по-долна шахта.
Мината се намира на няколко километра от Залцбург /в превод Солена крепост/. Градския музей е препълнен с находки, намерени в мините на този район, наречен Залцкамергут. Солта от този район на Алпите преди хиляда години е доставяна във всички кътчета на Европа.
Разносвачите са я носили на гърбовете си в 8-10 килограмови цилиндри, с дървени пръчки, вързани с въже. В замяна на сол, в Залцбург се трупаха ценности от цялата Европа (в музея може да видите каменен нож от Скандинавия – украсен от Балтийски кехлибар).
Вероятно, заради това градът в източните алпийски планини се е славил с богатството си, с панаирите и празниците си. Те съществуват и досега. В целия свят са известни залцбургските фестивали, които се провеждат всяка година и всеки театър или оркестър мечтае да участва в тях.
Находките в солните мини, стъпка след стъпка ни откриват далечния и в много отношения тайнствен свят. Дървените лопати и желязни кирки, навуща за крака, остатъци от вълнени пуловери и кожени калпаци – всичко това е намерено от археолозите в изоставени шахти на мините.
В тази среда прекаленото количество сол спира разпадането на органичната материя. Затова учените могат да видят парчета салам, варен боб и вкаменелите фекалии. Примитивните легла говорят за това, че хората не са излизали от мините дълго време и са спели в близост до работно място.
По приблизителни оценки в мините са работили едновременно около 200 човека. При слабата светлина на факлите, хората са събаряли солни блокове, които с шейни са изваждали на повърхност. Шейните са се плъзгали по мокра дървесина.
Направените от хората коридори свързват безформени пещери, създадени от самата природа. Според приблизителни оценки, хората са издълбали в планината 5500 метра коридори и други помещения.
Среди находките, намерени от съвременните археолози в мините, няма човешки останки. Само в хрониките, отнасящи се към 1573 г. и 1616 г. пише, че в пещерите са намерени 2 трупа, а тъканите им са били вкаменени като на мумиите.
Но дори находки, които археолозите намират, често объркват нещата. Например, експонат с шифър „В 480“ прилича на напръстник, направен от свински пикочен мехур. Отвореният край на тази малка торбичка може да се стегне с помощта на малък шнур. Какво е това – гадаят учените – защита за ранения пръст или малко портмоне за ценности?
Свещеното растение – имел
„При изследвания на историята на келтите – казва историкът Ото-Херман Фрай от Марбург – неочаквани неща падат като капки дъжд“. В ирландското култово място „Эмайн Маха“ е бил намерен маймунски череп. Как е попаднал там и каква роля е изпълнявал ? През 1983г. археолозите са намерили дъсчица с текст. Той е бил частично разшифрован и става ясно, че пише за спора между две групи съперничащи магьосници.
Още една сензационна находка, намерена в последните месеци, е добавила размисли за това, каква е духовната култура на келтите. На 30 км от Франкфурт е била открита стилизирана фигура на човек, над нормалния ръст, направена от варовик.
В лявата ръка държи щит, а дясната е притисната към гърдите, на безименният пръст се вижда халка. Костюмът му е допълнен от украшения върху шията. На главата му има нещо като тюрбан с формата на имел – свещено растение за келтите. Теглото на тази фигура е 230 кг.
Какво показва тя ? Засега специалистите имат две теории: или това е фигурата на някое божество, или това е княз практикуващ религиозни задължения, а може би е главен жрец – друид, както наричат келтите култовите служители.
Трябва да се каже, че няма друг европейски народ, който да е заслужил толкова негативни оценки, когато става дума за друиди, магии и привързаността им към човешки жертвоприношения. Те убивали пленниците и съплеменниците си престъпници, същевременно са били и съдии, занимавали се с врачувания, учили и децата.
Голяма роля имали и като прорицатели на бъдещото. Заедно с големците на племето, друидите са били част от горната класа на обществото. След победата си срещу келтите, римските императори са превърнали друидите в „данъкоплатци“, забранявайки им да извършват човешки жертвоприношения и са им отнели много привилегии.
По този начин друидите са се лишили от ореола на значимостта, който ги е обкръжавал. Вярно е, че дълго време те съществували като странстващи прорицатели. Дори и сега в Западна Европа могат да се намерят хора, които твърдят, че са наследили мъдростта на друидите.
Печатат се книжките от рода на „Учението на Мерлин – 21 лекции по практическа магия на Друидите“ или „Келтски дървесен хороскоп“. Уинстън Чърчил през 1908 година е влязъл в кръжок на последователите на друидите.
Засега археолозите не са намерили нито една могила на друид, затова информацията за религията на келтите е много оскъдна. Разбираемо, защо такъв интерес е предизвикала фигурата във Франкфурт с надеждата това да помогне на науката, да напредне в тази област.
Статуята с тюрбан, най-вероятно е била в центъра на погребалния комплекс, представляващ землен хълм, към който води 350-метрова алея, с дълбоки канали от двете страни. Вътре в хълма са били намерени останки на около 30-годишен мъж.
Погребването е било преди 2500 години. Четиримата реставратори най-щателно са отделили скелета от пръстта и са го преместили в лаборатория, където постепенно са сваляли останалата пръст и парчета от облеклото.
Може да се разбере нетърпеливостта на учените, когато те са видели пълното съвпадение на екипировката с тази, която е изобразена на статуята, същите украшения на шията, същият щит и халка на пръста. Вероятно древният скулптор е копирал вида на покойника, какъвто е бил в деня на погребението.
Работилницата на Европа и мрачните ритуали
Елизабет Нол – историк, който се занимава с предисторията на Европа, високо оценява нивото на развитието на келтите: „Те не са знаели писмеността, не са имали цялостна държавна организация, но независимо от това са стояли на прага на висока култура“.
Най-малкото в технико-икономическо отношение те са превъзхождали северните си съседи – германски племена, които са заемали блатистия десен бряг на Рейн и частично са населявали Скандинавския юг. Само благодарение на съседството с келтите, тези племена, които не са имали понятие за хода на времето, нито са имали укрепени градове, малко преди раждането на Христос са били споменати в историята.
А келтите в тези времена тъкмо са постигнали зенита на своето могъщество. По южното течение на Майн е кипял търговският живот, били са построени големи за онова време градове, в които са работили ковачници, въртели са кръговете на грънчарите, и парите са преминавали от купувачите към продавачите. Това е било ниво, непознато на германците.
Келтите са вдигнали ритуален храм в Каринтски Алпи около Магдаленсберг. В съседство с храма дори и сега могат да се видят остатъците от преработената за желязната руда пръст, които се простират върху 200 метра дължина и широки 3 метра.
Тук са се намирали пещи, в които рудата се е превръщала в метал; ковачници, където безформени отливки, така наречените „крици“ – смес от метал и течни шлакове са се превръщали в стоманени мечове, остриета на копия, шлемове или инструменти. Никой в Европа тогава не е правил подобно нещо. Стоманените изделия направили келтите богати.
Експерименталното възпроизвеждане на келтската металургия, направено от австрийския учен Харолд Щраубе показа, че в тези пещи е можело да се повиши температурата до 1400 градуса. Когато са постигали такава температура в съчетание с майсторски умения да се работи с разтопена руда и въглища, древните келти са изработвали по желание меко желязо или твърда стомана.
Публикацията Щраубе за „Ferrum Noricum“ ( „Северно желязо“) е предизвикало по-нататъшни изследвания на келтската металургия. Намерените надписи от археолога Гернот Риккочини, говорят за оживена търговия със стомана в Рим, който я е закупувал на едро във вид на плочки, наподобяващи тухли или плоскости и така чрез римските търговци, металът е отивал в работилниците на Вечния град.
Но тези блестящи постижения в областта на техниката са помрачени от почти вманиачената страст на келтите за човешки жертвоприношения. Този въпрос подробно се отразява в съчиненията на цезарите от онази епоха. Но кой знае, може би римляните съзнателно са акцентирали върху това, за да замажат собствените си престъпления във войните, които са водили, например в Галия ?
Цезар описвал групови изгаряния, използвани от друидите. Вече споменатия изследовател Биркхан говори за обичая да се пие виното от чашата, направена от черепа на врага. Има доказателства, че друидите са предсказвали бъдещето по това как е течала кръвта от стомаха на човек след удар с нож.
Същите тези жреци са всявали страх пред привидения, преселване на душите и съживяване на мъртви врагове. И за да предотврати връщането на мъртвия враг, келтите са обезглавявали трупа му или са го разчленявали.
Към починалите роднини келтите също са се отнасяли недоверчиво и са се стараели мъртвите да не се върнат. В Ардени са намерени могили, в които са погребани 89 човека, но 32 черепа липсват. В Дюренберг е намерено келтско гробище, в което мъртвият е напълно „демонтиран“ – главата и тазът да отделени, а лявата ръка липсва.
През 1984г. на разкопки в Англия учените са открили как се е правело ритуалното убийство. Археолозите са имали късмет. Жертвата е била намерена в наводнен грунт и затова меките тъкани на тялото не са се разложили.
Запазили са се гладко избръснати бузите на убития, ноктите и зъбите, също така добре поддържани. Датата на смъртта на този човек е приблизително 300 години пр.н.е. В процес на изследване на трупа, археолозите са възстановили обстоятелствата на това ритуално убийство.
Първо жертвата е получила удар с брадва по главата, след това е удушена с въже и накрая му е било прерязано гърлото. В стомаха на убития е имало прах на имел, което говори за връзката с друидите.
Английският археолог Бари Ганлайф отбелязва, че в живота на келтите прекалено голяма роля са имали различни забрани и табута. Например, ирландските келти, не ядяли месо на жерави, келти-британци не са се хранели със зайци, кокошки и гъски, а определената работа може да се върши само с лявата ръка.
Всяко проклятие, и дори пожелание, според келтите е имало магическа сила и затова предизвиквало страх. Келтите са се страхували от проклятия, уж казани от покойник. Затова те са смятали, че главата трябва да се отдели от тялото. Черепите на враговете и балсамираните им глави украсявали храмовете, пазели се в специални сандъци и са се показвали като трофеи.
Ирландските саги, античните гръцки и римски източници говорят за ритуален канибализъм. Древногръцкият историк и географ Страбо пише, че синовете са ядяли месото от тялото на умрелия баща.
Като зловещ контраст при келтите са съчетани архаична религиозност и високо за тогавашни времена ниво на технически умения. „Този дяволски синтез, – заключва Хафер, изследовател на древните нрави, – срещаме още само при ацтеките и маите“.
Откъде са дошли ?
Кои са били келтите ? Учените научават много за живота на древните народи, като изучават погребалните им ритуали. Около 8 век пр.н.е. жителите на северни Алпи изгаряли покойниците си и ги погребвали в урните. Повечето изследователи стигат до извода, че след урните, келтите са започнали да погребват и телата, макар и както е споменато, деформирани.
В облеклото на покойниците се виждат източни мотиви: обувки с тесен нос, а по-богатите са носили шалвари. Трабва да се добавят и кръглите конусоидни шапки, които и до днес носят виетнамските селяни. В изкуството преобладава орнамент от фигури на животни и гротескни украшения.
Според немския историк Ото-Херман Фрай, в облеклото и изкуството на келтите се вижда несъмнено персийско влияние. Има и други признаци насочващи към Изтока, като родина на предците на келтите. Ученията на друидите за възраждане на умрелите приличат на индуизъм.
По отношение на това, дали келтите са били природени конници или не, все още се спори. Привържениците на тази теория обръщат взора си към жителите на европейските степи – скифите, а те са били ненадминати ловджии и конници – дали оттам не са се появили келтите ?
Един от авторите на тази теория Герхард Херм коментира това с шеговит въпрос: „И сега какво излиза, че всички сме руснаци ?“ – подсещайки ни за една хипотеза, според която разселването на индоевропейските народи е дошло от центъра на Източната Европа.
Първият материален сигнал за присъствието си в Европа келтите подават през 550г. пр. н.е. (По това време Рим все още се е заформял, гърците са били заети със своето Средиземноморие, а германците не са били излезли от доисторическата тъмнина.) Тогава келтите са заявили за себе си създавайки в Алпите могилни хълмове за успокоение на своите князе.
Хълмовете са били високи до 60 метра, което им е помогнало да оцелеят до наши дни. Погребалните камери са били пълни с редки предмети: етруските кастанети, ложе от бронз, мебел от слонова кост. В една от тези могили е намерен най-голям за антични времена бронзов съд на княз Фикс, с вместимост 1100 литра вино.
Тялото на княза е увито в тънка червена тъкан. Тъканта е съшита с конци с дебелина 0,2 милиметра, сравнима с дебелината на конския косъм. До него е стоял бронзов съд с 400 литра мед и каруца, събрана от 1450 детайли.
Останките на този княз са преместени в музея Щутгарт. 40-годишният древен вожд е бил висок 1,87 метра, впечатляват костите на скелета му – те са изключително масивни. По поръчка на музея завод Шкода се е опитал да направи копие на бронзовия съд, в който е бил налят мед.
При дебелина 2.5 мм, както е оригинала, при наливане на меда бронзът непрекъснато се е скъсвал, тоест секретът на древните майстори не е бил разкрит от съвременните висококачествени производители.
Търговски пътища
Келтските майстори са били интересни за гърците като търговски партньори. Древната Гърция към това време вече е колонизирала устието на Рона и е нарекла основното пристанище там Масилия (днешна Марсилия). Примерно през VI в. пр.н.е гърците са започнали да се движат нагоре по Рона, търгувайки със луксозни стоки и вино.
Какво са могли да предложат в отговор келтите ? Търсената стока е било предлагането на робини-блондинки, метали и тънки тъкани. Нещо повече, по пътя на гърците келтите са изградили, както бихме казали сега, „специализирани пазари“.
В Манчинг е можело да се обмени гръцка стока за метални изделия от желязо и стомана. В Хохдорф своята стока са предлагали келтите-текстилци. В Магдаленсберг не само са произвеждали стомана, но и търгували с алпийски камък – планински кристал и други редки природни дарове.
Особен интерес среди гръцките търговци е предизвикало келтското олово – необходимата съставка за изработване на бронз. Оловните мини са били само в Корнуол (Англия). Целият средиземноморски регион е купувал този метал.
През VI в. пр.н.е. храбрите финикийци са стигали до бреговете на Британия през Атлантика, преодолявайки 6000 км морски път. Гърците са се движили по другия път до „оловните острови“, както навремето са наричали Англия. Те се движили на север по река Рона, след това преминавали в Сена, като в Лютеция (Париж) са плащали данък за преминаване по келтската територия.
Доказателството за тези далечни търговски връзки са намерени на брега на Рона стрели с трите остриета като вилици или тризъбец. Това оръжие е типично за скифите. Може би те съпровождали търговски кораби като охрана ? В античната Атина скитите работили като наети „пазачи на реда“.
Промишлеността и търговията повдигнали високо по тогавашните мерки икономиката на келтите. Князете на племена насочвали населението си за производството на изделия, които имали сигурен пласмент.
Тези, които не владеели занаятите, а също и робите вършили тежка и второстепенна работа. Споменатата по-горе солна мина в Холейн е пример на тежките условия, в които живяли хората, обречени на робския труд.
Съвместна експедиция на 4 германски университета изследвала находки в солни мини, където се трудили долните слоеве на келтското общество. Техният извод: намерени остатъци от огньове говорят за „голям и отворен огън“ По този начин въздухът е циркулирал и хората можели да дишат. Огънят се палел в специално изкопана за тази цел шахта.
Намерените под земята тоалетни говорят за това, че миньорите са имали постоянно хранително разстройство.
В мините работили най-вече деца. Намерените там обувки говорят за възрастта на работниците – там са работили дори и шестгодишни деца.
Нашествие на юг
Такива условия не можели да не пораждат недоволство. Изследователите са убедени, че от време на време империята на друидите е била разтърсвана от сериозни бунтове. Археологът Волфганг Китиг смята, че всичко започнало от желанието на селяните да получат свобода.
И ето примерно през IV в. пр.н.е. изчезнала традицията на пищни погребения и цялата келтска култура претърпяла радикални изменения – нямало вече голяма разлика между нивото на бедните и богатите, а покойниците отново започнали да изгарят.
В същото време започнало стремителното разширение на териториите, заемани от келтските племена, които тръгнали на юг и юго-изток. През IV в. пр.н.е. те прехвърлили Алпите и стигнали до приказната красота на Южния Тирол и поречието на плодородна река По.
Това са били земите на етруските, но келтите имали военно надмощие, хиляди двуколки щурмували Бренерския проход. В кавалерията се използвал особен трик, всеки кон е носил двама конници. Единният е яздил коня, другият е хвърлял копия.
В близкия бой двамата келти слизали от коня и се сражавали с пики с винтообразни остриета, които нанасяли големи рани и обикновено бързо изваждали противниците от боя.
През 387 г. пр.н.е. пъстро облечени келтски племена предвождани от Бренниус нападнали столицата на Римската империя. Обсадата траела 7 месеца, след това Рим се предал. 1000 фунта злато данък платили римляните.
„Лошо на победените!“ – възкликнал Бренниус, хвърляйки меча си на кантара, който отмервал златото. „Това било най-голямото унижение в цялата история на Рим“, – така оценил победа на келтите историка Герхард Херм.
Полученото изчезнало в храмовете на победителите: по келтски закони, десета част от военните трофеи се полагала на друидите. През вековете, откакто келтите се разселили в Европа, в друидските храмове се събрали тонове скъпоценен метал.
В геополитическото и военно отношение келтите стигнали през това време до върха на своето могъщество. От Испания до Шотландия, от Тоскана до Дунава господствали техните племена. Някои от тях стигнали и до Мала Азия и основали там град Анкара – днешната столица на Турция.
В добре населените райони, друидите обновили своите храмове или построили нови, по-богато украсени. В Баварско-чешкия регион през 3 в. пр.н.е. били построени над 300 култови и жертвени места. Най-големият от тях бил погребалният храм в Рибемонт, той се смятал за централно култово място и заемал площ с размерите 150 на 180 метра.
В него е имало малък кът (10 на 6 метра), в който археолозите намерили над 10000 човешки кости. Учените считат, че това е доказателство за едновременно жертвоприношение на около 100 души. Друидите от Рибемонт строили страховити кули от костите на човешкото тяло – крака, ръце и т.н.
Близо до днешния Хайделберг археолозите са открили „жертвени шахти“. Вързан с дебело дърво човек се е хвърлял долу. Шахтата е с дълбочина 78 метра. Археологът Рудолф Райзер е нарекъл зверствата на друидите „най-ужасните паметници в история“
И все пак независимо от тези нечовешки обичаи, през II и I век пр.н.е. светът на келтите е процъфтявал. На север от Алпите те издигнали големи градове. Всяко укрепено населено място могло да събере до 10 000 жители.
Появили се и парите – монети по гръцки образец. Много семейства живели добре. Племето ръководил човек, избран за 1 година от местния елит. Английският изследовател Канлиф счита, че появата на олигархия в управлението „било една от важните крачки по пътя към цивилизация“.
През 120 г. пр.н.е. се е появила първа причина за нещастие. Орди от варвари – кимври и тевтони – от север пресекли границата по река Майн и са навлезли в земите на келтите. Келтите спешно построили земни насипи и други отбранителни съоръжения за укриване на хора и добитъка.
Но натискът от север е бил изключително силен. Търговски пътища, минаващи по алпийски долини, са били блокирани от настъпващите от север, германците безжалостно са грабили села и градовете. Келтите отстъпили към южни Алпи, но това отново е заплашило силния Рим.
Конкурент на Рим
Както вече споменахме, келтите не са имали писменост. Може би, вината за това имали друидите, които смятали, че буквите разрушавали светостта на заклинанията. Макар че, когато се е налагало да се подпише договор между келтските племена и други народи се е използвал гръцкия алфавит.
Общност на друидите, независимо от разединеността на народа – само в Галия били над 100 племена – действала много организирано. Един път годишно всички друиди се събирали за обсъждане на всички важни проблеми и не само в религиозна област.
Това събрание имало висок авторитет в светски дела, например друидите могли да спрат война между племената. За келтската религия, както споменахме, известно много малко. Има предположения, че върховното божество била жена, че народът се покланял на силите на природата и вярвал в загробен живот и дори във връщане от оня свят, но в друг образ.
Римските писатели записали в своите спомени впечатления за контакти с друидите. В тези свидетелства е съчетано уважение към знанията на жреците и отвращение към кръвожадната същност на магията на келтите.
През 60г. пр. н.е. върховният друид Дивициакус мирно водил беседи с римския философ и историк Цицерон. А неговия съвременник Юлий Цезар след 2 години тръгнал да воюва с келтите, заграбил Галия и територия на днешната Белгия, Холандия и частично Швейцария, по-късно е завоювал и част от Британия.
Легионите на Цезар са унищожили 800 града. Според последните данни на френските учени, легионерите са убили или взели в робство примерно 2 милиона души. Келтските племена в западна част на Европа са били изтрити от историческата сцена.
Още в началото на войната, при нападение на келтските племена броят на жертвите сред тях поразил дори римляните: от 360 000 души били оцелели само 110 000. В Римския Сенат Цезар дори бил обвинен в унищожаване на цял народ.
Но цялата критика била потулена заради поток злато, текнал от фронтовете към Рим. Легионите грабили съкровища, събрани в култови места. Цезар удвоил заплатата на войниците до края на живота им, а на гражданите на Рим построил арена за гладиаторски боеве с бюджет от 100 милиона сестерции /в днешни пари – над 400 млн. лева – заб. на преводача/. Археологът Хафнер пише: „Преди военният поход, самият Цезар имал много дългове, а след похода той е станал един от най-богатите хора в Рим „.
Шест години са се борили келтите с римска агресия, но когато и последният галски вожд е бил победен в резултат на тази срамна война на античния Рим, светът на келтите е бил съкрушен. Дисциплината на римските легионери, от юг, и напор на германските варвари от север са смлели културата на металурзи и солеви миньори.
На територията на Испания, Англия и Франция келтите са загубили своята самостоятелност. И само в отдалечените краища на Европа – в Бретан, на английския полуостров Корнуол и в някои райони на Ирландия са оцелели келтските племена, спасили се от асимилация. Но след това те са приели езика и културата на пристигнали англосаксонци. И все пак и до днешни времена се е запазил келтския говор и митовете за героите на този народ.
Дори и през I в. н.е. пътуващите друиди, носители на келтския дух и идеите на съпротива били преследвани от римската държава по „политически мотиви“
В трудовете на римските автори Полибий и Диодор Сицилийски Римската империя е била прославявана като носител на цивилизации, а на келтите е била отредена ролята на тъпи селяни, които можели само да воюват и обработват земята.
По-късните автори повтаряли многократно тези римски „хроники“, според които келтите са неизменно мрачни, тромави и суеверни. И само съвременната археология опроверга тези теории. Всъщност Цезар е победил не мизерни селяни, а политико-икономически конкуренти, които няколко века преди тях в много отношения технически изпреварили Рим.
Панорамата на келтския живот и до днес не е изследвана изцяло, има доста „бели петна“. Много места, където някога процъфтявала келтската култура, все още не са изследвани от археолозите.