Братислава предлага съмнителни съвременни развлечения и 24-каратова история
автор: Йово Николов, взето от: https://www.capital.bg/vestnikut/kapitel/2003/02/22/220046_grad_na_kelti_i_bira_kelt/
Сигурно по света няма други две столици, които да са така близко една до друга. Между Виена и Братислава има само 63 км. Затова повечето хора, които отиват в словашката столица, кацат във Виена и след 40-50 минути с микробус са вече там.
Австрийско-словашкото ГКПП се намира почти в крайния квартал на града. Словашкият полицай ти връща паспорта и вече си в столицата на младата република. Ето защо за мен и останалите, идващи откъм Виена, тя започва от Братислава.
Шаблонът, че градът е „натоварен с история“, важи в пълна степен тук. Първите заселници по тези места са келтите – сигурно затова една от най-популярните бири е „Келт“. После се изредили германски племена, римляни и накрая дошли славяните. Братислава е обявена за град обаче през 1291. След турското нашествие в Европа и обсадата на Будапеща тя в продължение на три века (от 1536 г.) е столица на Унгарското кралство и място за коронация на кралете. През 1805 пак тук е подписан мирният договор между Наполеон и австро-унгарския император Франц I.
Това е кратка справка от туристическите справочници за Братислава, иначе има много повече да се разказва.
Сигурно е неуместно, но все търся аналогии с Прага. Заради общата история на Чехия и Словакия, предполагам. Тук ги няма блясъка на чешката столица, тълпите туристи по Старе место, лудият купон по кръчмите на Мала страна, напудрения кич по витрините. Всичко е по-спокойно, по-тихо и по-малко. А и социализмът сякаш още не си е отишъл. Само част от красивите сгради са реставрирани вероятно по някой европейски проект „Красива Словакия“. Но пък реставрираните, като Националния театър например, наистина са бляскави. На 50 метра пред него е поставена временна ледена пързалка – все пак хокеят в Словакия е национален спорт. (Въпреки че по тази логика ние можем да извадим един тепих пред нашия Народен театър.)
Словаците също си имат техния Храдчани – заобиколена от високи стени крепост, построена за защита от турците. Естествено казва се „Братиславски храд“ и гледката оттам наистина е забележителна. Крепостта е над Новия мост през Дунав в старата част на града и освен за музей от време на време служи за представителни цели на словашкото правителство.
В подножието на хълма е
Най-забележителната катедрала
в града – „Свети Мартин“. Тук са коронясани 11 крале и осем техни съпруги от династията на Хабсбургите. Сега катедралата е с помръкнала слава и стои някак запусната, сива и мрачна. До нея е залепена къщата с котките по прозорците. Не знам дали наистина така ? казват, или аз така си я кръстих. Знае се, че някога (тук някога се измерва с има-няма четири-пет века) това е била манастирска постройка. Тъй като стояла запусната, градската управа решила да я даде на художници. Така някой местен Марк Шагал е превърнал прозорците в картини. Оттам надолу по калдаръма се слиза към Старе место. Минава се по малки тесни улички със стари кокетни къщи, под които са се наврели лъскави бутици и кръчми. И мирише на Средновековие. В тази част заведенията са с ниски тавани и имат особен уют. Дали заради сезона или липсата на туристи обаче настроението е такова едно вяло и безрадостно.
Със същото настроение влизам и в художествената галерия на една от централните улици на Старе место. Разположена е в триетажна реставрирана сграда. На партера ме посрещат три лелки, от онзи особен тип – благи, но строги, каквито имаше и по нашите музеи навремето. Странното е, че се нареждам на опашка за гардероба, за да видя изложба на Алфонс Муха. Той е чех, но го почитат и словаците, а и всички славяни. Билетчето струва 80 словашки крони, което е някъде около два долара. Галерията е пълна с хора, и то в делничен ден, въпреки че гостуването на експозицията вече е било продължено с четири месеца. Има десетки плакати, литографии и акварели на един от най-изявените представители на сецесиона; портрети с маслени бои, както и големи платна с батални сцени, отразяващи славата на словаците. Има дори проекти за банкноти – между тях и за български пари, който не знам да е реализиран.
В галерията звучи симфонична музика – тихичко, ненатрапчиво. Просто лелките взели един касетофон и го сложили на стол в средата на залата – трогателно наистина.
Освен на история и култура
Старата част е богата и на кръчми
които даже не са и много пълни. В тях се пие основно бира – най-вече словашка „Златен фазан“ или „Келт“, и двете много хубави. Ей сега ще изрека едно богохулство: харесаха ми повече от чешките „Пилзнер“, „Лешак“ и т.н. Наливната бира е около един долар.
Влизам в „Пиано бар“, точно на центъра в Стария град. Най-важното нещо за отбелязване тук е, че пиано няма. (Нямаше и пияни хора, които да осмислят другия възможен прочит на това име.) Над бармана са залепени стотици банкноти от чужда валута. Музиката е приятна, а обслужването – много бързо. И тоалетната не се плаща.
Само на двайсетина метра се намира кръчмата „Папараци“. Тя се познава много лесно, защото на ъгъла има залепен един папарак – такъв бронзов, в стартова поза. Словаците явно много обичат бронзовите фигури. Има ги навсякъде, почти оставаш с чувството, че са го закъсали с популацията. Имат бронзови фигури, седнали на пейка, като нашите баща и син Славейкови на едноименния площад. Но пък имат и един каналджия, който се подава от изместения капак на шахтата и лукаво гледа под полите на жените с бронзов поглед. Така е направен, че аха да се спънеш в него. И са го поставили на две-три места из града.
Противно на очакванията точно „Папараци“ не е кръчма, а стилно заведение с модерен интериор, където е по-добре да пиете вино, отколкото бира. Обаче атмосферата е малко снобска. Няма го уюта, който създават останалите заведения.
Аха, и още нещо – не ходете в чешкия ресторант. Нашата компания направи груба грешка в желанието си за сравнителен анализ на чешко и словашко пиво. Заради авантюристичния опит ни се наложи да слушаме италианска музика в изпълнение на полупиян човек-оркестър с йоника, почти в компанията на пияни циганки проститутки, чиято маса се оказа до нашата. Освен всичко това бирата беше топла – забележително постижение предвид минусовите температури навън.
Това са видимите заведения, тези, в които туристът може да свърне, докато се разхожда. Те работят до 23.00 ч или до полунощ. Казаха ми, че имало някакви нови и хубави дискотеки, но за тях трябва да поискате съвет от местните