автор: Veneta Nikolova 7 април, 2019, взето от Пътешествия без край
Храм-кладенецът при село Гърло – една загадка на над 3000 години
Никой не знае със сигурност за какво е служел. Някои смятат, че е древен слънчев календар, други – че е бил използван като обсерватория за отмерване на годишните времена. Съществува и теория, че това е култов обект, в който предците ни почитали основните природни елементи – слънце, вода, земя. Храм–кладенецът, самотен и смълчан сред обраслите чукари край село Гърло, пази тайна на над 3 300 години.
Мистиката, която витае около него разпалва фантазията не само на историци и изследователи, които така и не могат да постигнат единодушие какво е било предназначението му. Разпространените в мрежата снимки и разкази за мегалитното съоръжение, скрито в пазвата на Гребен планина, предизвикват любопитство и откривателска тръпка сред пътешественици и хора с приключенски дух. Исках да се потопя в полумрака му, да допра длан до каменните му зидове и да усетя вледеняващия полъх на вечността.
Какво знаем за него ?
Предполага се, че храм-кладенецът е от XII в. пр.н.е., но има хипотеза, че е още по-стар и датира от XIV в. пр.н.е. Някои изследователи свързват съоръжението с древната цивилизация „нураги“, която процъфтявала в Сардиния. Оказва се, че целият остров е осеян с около стотина подобни градежа. Подобия на нашия храм-кладенец има още в Крим и Палестина. Корените на този вид архитектура ни отвеждат хилядолетия назад във времето нe къде да е, а в Месопотамия. Така че има вероятност храмът при Гърло да е създаден от потомци на шумерите.
Според една хипотеза голяма група шумери мигрирали към нашите земи в търсене на находища на цветни метали – били им необходими за производство на бронз и т.н. После продължили към Сардиния, която се оказала златна мина в това отношение и си останали там. Но докато пребивавали тук, нурагите издълбали съоръжението край днешното село Гърло.
Учените са единодушни – храм-кладенецът е по-древен от тракийските мегалити в Родопите, Странджа и Сакар. Той е далеч по-примитивен. Освен това няма нищо общо с тракийската култура ! Защото прославя стихиите на живота, а не е посветен на смъртта и спомена, както е при траките.
В сайта http://www.balkanmysteries.com/ попаднах на интересна публикация. Според авторите й храм-кладенецът бил нещо като древен телескоп за наблюдение на небесните тела. Някогашните астрономи проследявали движението им с помощта на монтирано на дъното на кладенеца параболично метално огледало от мед, сребро или злато.
Храм-кладенецът при село Гърло е вкопан на около 15 метра в земята
Докато внимателно прониквам в подземния градеж надолу по каменните стъпала, имам усещането че съм попаднала в тунел на времето. В приглушената светлина на кръглата зала, въображението ми рисува изплъзващи се силуети на облечени в бяло жрици, надвесени над разположения в центъра кладенец. Поглеждам нагоре през съвършената окръжност на обраслия с мъх отвор, изцъклен като око точно над кладенеца. И погледът ми полита към безкрая на небесната синева …
Жалко, че мегалитният градеж при с. Гърло, считан за един най-древните по нашите земи, е оставен да се руши на произвола на природните стихии и иманярските набези.
Тайнственото гробище на село Гърло
И още една забележителност, обвеяна в мистерия, прикова вниманието ни. Малко след като отминахме вилната зона на село Гърло, попаднахме на странни каменни кръстове – разкривени, счупени или полегнали върху закътана поляна край пътя.
Според местните хора гробището е на повече от 500 години. Някога се наричало „Латинското гробище“. Интересна е формата на оброчните плочи – представляват кръст, вписан в окръжност. Някои свързват произхода им с богомилите, други твърдят, че това са ирландски, келтски или тамплиерски кръстове.
Как да стигнете до храм-кладенеца ?
Както споменах, храм-кладенецът се намира в околностите на Гърло, а откриването му е цяло приключение! Селото е разположено на 63 км. от София и на 8 км. от град Брезник. В края на селото има вилна зона с големи и добре поддържани къщи. Там, край последните вили, може да оставите автомобила си на една приятна поляна и да продължите пеш по коларски път към планината.
Вървите около 35 минути и стигате язовир Красава. Правите няколко снимки и продължавате покрай язовирната стена. След няколко метра пред вас се появява преливник с малко желязно мостче. Минавате по него и … започвате трескаво да търсите брод, който да ви отведе до заветния храм-кладенец.
И ето го сред шубраците ! Различавате доста стръмна и ронлива козя пътечка. Да, по нея ще се наложи да продължите нагоре и още нагоре. Тук трасето е доста екстремно, но си струват усилията, а и малко адреналин на никого не е навредил.
После продължавате покрай ограда с ръждива бодлива тел, стигате до един резервоар и хайде пак нагоре по ронливата пътечка вляво от резервоара.
Така, за около 40 минути, стигнахме до мегалита задъхани, но удовлетворени от емоцията и красивите гледки Изненадващо, въпреки че няма маркировка и пътеката не е обезопасена, срещнахме доста хора, които като нас се бяха запътили към мистичния градеж.