Митология,  Традиции

Астрологията и келтската митология от Janet Webber

24.03.04 Автор Moйpa (шаман), взето от http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=break&Number=1941314464

Copyright © 1998 by Janet Webber
All Rights Reserved

http://www.aplaceinspace.net/articles.html

Съвременните митологически и архетипни проучвания представляват дълбока археология на душата. В предговора към книгата си “ Митът на богинята” Ан Баринг и Джул Кашфорд посочват, че ние сме радикално “повлияни и мотивирани от импулси под прага на съзнанието, и в личния и в колективния си живот като членове на човешката раса”.

Митовете са мета-истории на човешката раса. Те не са безделничещо минало, а авторитетно разкритие за човешкото положение и значението на това положение. Като последица от преоткриването на свещената митология също се ангажираме и с различните архетипи заложени във всеки мит. Също така архетипите не са просто модели, или прототипи или типичен човешки отговор на житейските условия, а шаблони на съществуване, които лежат в самите корени или произхода на всеки човек и колектив (Moore 1996, стр. 193)

В пре-признаването на нашето митологично и архетипно наследство ние извисяваме човешката душа и душата на нашите прадеди, като се придвижваме към по-добро разбиране на аз-а. Докато може би никога няма да разкрием напълно как древното човечество наистина е чествало своите Богове/Богини, нито как те са разглеждали своето психологическо и духовно поведение, нашето проучване може да получи прозрения към миналото и да освети настоящето.

Астрологията като средство за вътрешен растеж и съзнание винаги е разчитало на символ, архетип и мит. Астрологическата карта или хороскопа служи като врата към свещеното. Да разчетеш карта е да водиш диалог с главния архетип/и на човека и с техните дефиниращи митове. Поради тази причина да си астролог е привилегия, включваща респект към историята на човека и неговите доминантни архетипи.

Това поставя също и важния въпрос: “Всъщност с кои Богове комуникирам?” В много астрологически текстове и школи древните Гръко-Римски митове и архетипи са основните използвани източници. Защо това е така и има ли значение?

Гръко-римската митология е писана традиция. Тя е била разширено изучавана, основно от добре образовани “учени джентълмени” през Ренесанса и по-късните периоди. Като устна традиция келтските митове са се разпространявали чрез легендите, фолклора и приказките. Те са възприемани с по-малко уважение като недостоверни и фантастични. Дори митографията има своя култура и бесове, които трябва да се вземат предвид, когато се приписва мит или архетип към всяко съвременно средство за себеосъзнаване.

Възможно е също приравняването на различните Гръко-Римски митове и архетипи към астрологическите знаци и планети да е субективно и дискусионно. Много Гръко-Римски богове и богини са споделяли имената на различни планети и констелации – макар че връзките са понякога неуловими. Няма стриктно достоверно основание защо например Богът Меркурий/ Хермес е идентифициращ мит за планетата Меркурий. Има сродства в значението, но както Гутман и Джонсън (1993) демонстрират в тяхната “Митична астрология” Меркурий може да бъде свързан с египетския Тот, Юпитер, Аполон, Уран и Луната. Меркурий лесно може да бъде асоцииран и с Музите тъй като те въплъщават различните интелектуални и комуникативни функции.

Така че вероятно не е персонификацията на архетипа това, което е важно, а процесът на ангажиране с него. Алтернативно, да се разграничава между различните Богове/Богини може да се окаже безпочвено, тъй като всички архетипи и митове се размиват в основните теми и стойности.

Генерално казано, трудно е да се спори с тези твърдения. Но чрез моите астрологически проучвания и преди да започна да изучавам астрология, бях привлечена от личното си наследство, древните ми Келтски корени и богатата им вена от митове и архетипи като начин да разбера себе си и живота си. По времето, когато прадедите ми са напуснали Обединеното Кралство, тяхното Келтско наследство е цялото изгубено. Докато Уелският ми дядо е мразел да бъде наричан англичанин, изискванията на 20-ти век и оцеляването в сурова и негостоприемна страна далеч от Англия е допълнило процеса на загуба на Келтските стойности, култура и език.

Този мой труд обхваща за мен две археологични експедиции. Първо преоткривам изгубеното си наследство, второ –се старая да видя дали нещо от това наследство има значение и уместност в моята практика по астрология. С други думи, искам да видя дали значението на зодиака и планетите би се обогатило чрез прикрепяне на Келтските митове и архетипи.

Келтите в Гръко-Римската митология

Не може да се каже, че келтската митология е по-добра от гръцката или римската, тя просто е по-различна. Това се свързва главно с фактите, с които работя:
-Различно географско положение, което дълбоко влияе върху развитието на мита и архетипите на културата.
-Различни истории, политически и социални системи.
-Различни езици, които също влияят върху развитието и основата на митовете.

Кратка история на келтите

Съгласно Майк Диксън-Кенеди (1996) келтите водят произхода си от Централна Европа / Горен Дунав, Алпите, части от Франция и Южна Германия/ около 1200 пр.н.е. Обработвали са земята, издигали са замъци, притежавали са умение да обработвам желязо и сребро и са имали високо развита политическа, социална и религиозна система. Социално са се организирали в племена, групирани около крал или лидер, избран от общността.

Диксън-Кенеди пише, че келтите са се разпиляли в Испания и Португалия през 6 век пр.н.е.и през следващите 300 години са се преместили на Британските Острови, Северна Италия / те са плячкосали Рим през 390г пр.н.е./, Гърция и Балканите. Макар че те никога не са установили империя като римляните, вероятно защото са били на отделни, понякога непримирими общности. През 1 век пр.н.е. романските и германски племена са разбили различни келтски групи и келтите са изтикани западно към Британските Острови и в частност Ирландия.

Римляните са нападнали Британия през 43 сл.н.е. и са пристъпили към разрушаване на келтската култура. Те са били първата вълна завоеватели, които са обезценили келтския начин на живот, налагайки собствените си стойности, морал, обичаи и митология на келтите. След римляните англо-саксонците са продължили разрушението, с християнството процесът е бил попълнен. Известно е, че историята се пише от победителите. Митологията на победителите винаги се налага, докато митовете и архетипите на победените се заличават, друг метод чрез който на Гръко-Римската митология е дадено превъзходство в астрологическите кръгове.

Келтите са западните символи на разрушението на културните вярвания чрез завладяване на империи, подобни на настоящата съпротива на северно-американските индианци и австралийските аборигени. Но както при тези култури, тези от нас опитващите се да пресъздадат съвременна версия на Келтската култура, са продължително блокирани от липса на историческа информация и хаос.

Както е посочено по-горе, Келтите са били орална култура и всички писмени записи относно тях са направени от римските историци или християнските писания. Всеки е имал своя версия относно разрушението на победената култура и налагането на собствената си ценностна и религиозна система.

Когато се опитах да разчепкам Келтските религиозни практики и вярвания, започнах да мисля за тях като за “месото в историческия сандвич”. Те са били силно повлияни от и са повлияли върху други култури в Европа по това време. След като са се придвижили към Европа и Британия, придвижвайки се на различни места, отново и отново са им оказвали влияние местните културни вярвания и практики. Накрая техните социални, политически и религиозни системи са били значително модифицирани от успешните вълни на нашествениците – които в замяна са приспособили и заимствали някои от техните вярвания.

Веднъж, след като сандвичът е направен е трудно да се разделят отделните съставки. Петната от масло или сос винаги ще полепват по месото и дори да добавят или отнемат от вкуса и аромата му. Така е и с келтската митология. Въпреки нетърпеливите Келтофили вярващи в чистата Келтска култура, Келтските учени предупреждават, че пресъздаването й е невъзможна мечта.

Въпреки това има основание за изпитване на знаците и планетите в границите на Келтската митология не защото тя е по-добра от Гръко-Римския модел , а защото е различна от приетия модел. Предлагам тези истории с надеждата, че те:
1.ще обогатят астрологическото ни разбиране.
2.ще предвидят допълнително прозрение за тези от нас, които нямат Средиземноморско етническо наследство, но чиито прадеди идват от много различен географски и социален климат – повтарям отново: различен, а не по-лош или по-добър.
3.създават бъдещи формати за изследване на взаимовръзката между митология, архетип и астрология.

КЕЛТСКИЯТ КРЪГ НА ГОДИНАТА

Искам да започнем приключението в Келтската митография с изследване на значението на знаците в границите на предполагаемите Келтски Осмократни Фестивали. Казвам предполагаеми, тъй като не е сигурно дали Келтите са празнували тези фестивали. Сигурното е, че повечето Келтофили, някои езичници и техните „друиди“ са изследвали тези фестивали. Вярвам, че тяхното значение и митография си пасват със значението на знаците на зодиака. Чиста фантазия от моя страна? Ще оставя на вас да решите.

Това, че Келтите провеждат редовни фестивали, които съвпадат с важните сезонни и астрономически събития е ясно. Тъй като актуалната форма, в която се провеждат е догадка, съвременните учени на Келтската култура и митология вярват, че тези фестивали са важни и в границите на древната Келтска култура, и в съвременното пресъздаване на тази култура.Това, което съм написала тук може да бъде допълнено, оспорено или подобрено. Намерението ми не е да създам догматично тяло на познание, а форум за проучване.

През Келтската година има 8 фестивала. Четири от тях са „слънчеви“ и за четири се смята, че са „лунни“. По-долу са включени подходящите дати за всеки фестивал, както и тяхното значение и сезонна важност. Макар че ще започна това описание с Фестивала на Пролетното Равноденствие, началото на Келтската година е Samhain или около 31-октомври или 1-и ноември. Отбележете, че датите са за Северното полукълбо.

Пролетно равноденствие –21 март

Древните са знаели, че тогава денят се изравнява със нощта. По това време животът изглежда започвал отново. Било е време за подновяване, прераждане и възкресение. Келтите са чествали оцеляването през екстремните европейски зими чрез приветстване на Пролетта. Това време се асоциира с енергията и високия дух на Овен. Това е „слънчев“ фестивал и поради тази причина е смятан за Мъжествен. Енергията е висока, има желание да се инициира действие, ние сме инстинктивни, импулсивни и уязвими. Има усещане за потенциал и обещание.

Beltain – 30 април

Това е първият от т.н. Огнени фестивали. Той е лунен и следователно Женствен фестивал. Това е много чувствено време на годината, пълно с вълнение, топлина, красота и обещание. По това време е смятано, че започва лятото и са палени “Бел-огньове” за да се приветства сезона. Добитъкът е каран между огньовете, за да се пречисти. Енергията е била висока и хората са били заети с късните пролетни растения. Този период се асоциира с Телец. Това също е било време асоциирано с плодородието, символично изразено чрез танци около Maypole /украсен с цветя и ленти кол/.

Средата на Лятото – 22 юни

Средата на лятото е друг слънчев фестивал и следователно Мъжествен, макар че се асоциира с Рак. Това е една от най-значимите повратни точки на осмократния цикъл. Една история разказва, че това е времето, когато Крал Дъб и Крал Зеленика са се били за надмощие. Макар че Крал Дъб /и Слънцето/ е в силата си той е победен от Крал Зеленика. Друга традиция твърди, че са се сблъскали Слънцето и Луната по това време и Слънцето е изгубило. Това, разбира се, се асоциира с факта, че в средата на лятото Слънцето е най-близо до земята и когато се придвижи нататък, дните стават по-къси , а нощите – по-дълги. Тогава Слънцето става неустойчиво. Макар че сезонът е все още с висока енергия, жизненост, топлина и мощ.

Lughnasadh (Lammas) – 31 юли

Това е друг от Огнените фестивали и е Лунен /Женствен/, макар че се среща по време на мъжествения знак Лъв. Жътвата е започнала и храната за животните и хората се прибира и подготвя за съхранение. Макар че Слънцето все още е топло и е време на голяма заетост, подготовката за зимата започва. Има чувство на удовлетворение, тъй като хората виждат плодовете на своя труд.

Есенно равноденствие – 21 септември

Есенното равноденствие е друго време, обозначаващо хармонията и баланса, когато дните и нощите са с еднаква дължина. Това, което е постигнато през пролетта и есента може да бъде видяно и оценено. То е Слънчево и Мъжествено, също се асоциира с Везни. Периода се разглежда като време за край на жътвата, когато последните плодове са прибрани и хората съзнават, че трябва да подготвят и съхраняват ресурсите си, за да оцелеят през идващата зима.

Samhain – 31 октомври

“Samhain” означава “край на лятото”. Това е най-важният фестивал в Келтския календар и се среща, когато Слънцето навлиза в Скорпион. Това е друг лунен фестивал и следователно-Женствен. Ключовите думи за това време са смърт, край, загуба, освобождение, трансформация, прозрение, скрито начало, упадък, мистерия. Това е време да си спомним смъртта и да почетем нейните спомени, както и да приветстваме тъмнината, а не да се плашим от нея. Келтите си напомнят на всеки Хелоуин / което е всъщност Samhain/ времето, когато воалът между световете е тънък и можем да приемем духовете /външните и вътрешните/. Това е началото на вероятно дългата и сурова зима. За древните зимата е олицетворявала време за оттегляне. Не може да отминем факта, че по тези времена суровата зима е означавала, че много младият и крехкият, както и много старият и крехкият може да не оцелеят. Макар че друго Келтско вярване е, че Богинята се оттегля да нахрани растящото дете, Сина-Бог, който ще бъде роден около 21-и декември.

Зимно слънцестоене – 22 декември

Това, разбира се, е слънчев и мъжествен фестивал. Отбелязва се, че Слънцето се завръща и ще се прероди от утробата на Богинята. След изстрадването на най-дългата нощ и най-късия ден на годината, човечеството чества Yule /Коледа/ или средата на зимата и завръщането на Слънцето. Този фестивал се празнува от християните като време на раждане на техния Божи Син. Отново има голяма битка между светлината и тъмнината, толкова могъщо провъзгласена от по-ранния фестивал на Samhain. Слънцето побеждава или Yule се чества като време на радост, мистерия и удивление. Асоциира се с Козирог.

Imbolc – 2 февруари

Времето на първите пролетни лъчи, когато снегът започва да се топи. Това е период на освобождаване и ново начало, макар че времето е все още сурово. Това е Женствен Огнен фестивал в неподвижния /фиксиран/ знак на Водолей . Често това е време за поезия, песни и славословене на Богинята за оцеляването още една зима. Светлината започва да се разширява по това време и пролетта е на път.

Има две интересни особености, които изплуват на повърхността свързвайки Келтската Осемкратна година и Кардиналните и Неподвижни знаци на зодиака. Първата е, че няма фестивали или ритуали асоциирани с Подвижните знаци. Разбира се, дори обичащите фестивалите келти не могат да празнуват всеки месец от годината! Подбирането на времето на фестивалите и връзката им с Кардиналните и Неподвижни знаци обяснени астрономически и сезонно, оставя навън Подвижните знаци.

Следващото нещо за отбелязване е, че четири от фестивалите са определени като Мъжествени и четири като Женствени. Още някои от мъжествените фестивали се срещат, когато актуалният знак има женствена сигнатура и обратно. Това може би не е толкова странно, ако се замислите. Повечето култури имат концепцията за съдържащата се женственост в мъжкото начало / и обратно/ , илюстрирано от китайския символ Ин/Ян. Не е изненада, че дори древните Келти или Нео-Келти имат, като част от своя възглед за света, концепция за мъжкото и женското по-скоро в точен, но мистериозен баланс един с друг, отколкото като дуалистично противопоставяне, което е станало непростима особеност в съвременната астрология.

Как може да бъде използвана тази информация?

Кратката информация дадена тук едва започва да ни помага да разберем колко златни жилки има в келтската митология. В опит да демонстрирам как може да бъде използвана тази информация, ще стесня възгледа си и ще погледна по-отблизо на знака Лъв и на Слънцето.

В Гръко-Римската митология Слънцето често е смятано за Хелиос или Аполон, докато Лъв се асоциира с много митове и архетипи, доминирани обикновено от образа на лъва. В “Митична астрология” Гутман и Джонстоун (1993 стр. 277) залагат на келтската митология, когато дискутират фестивала на Lughnasadh, /наричан от тях Lammastide/ . Те не само казват, че това е най-урожайния фестивал, но и погребален за Бога-Слънце, който е бил убит по време на Лятното Равноденствие /когато Слънцето е било “победено” и е станало неустойчиво/. След това започват да дискутират други келтски герои, които могат да бъдат асоциирани с това време на годината.

Дали тези асоциации са валидни ? Собственото ми проучване на астрологията и Келтската митология ме карат да мисля за митичната фигура Mabon като по-задоволителен образ за значението на Слънцето в картата.

Майк Диксън-Кенеди (1996, стр. 205) ни казва, че Mabon изглежда е универсално честван Уелски бог. Смята, че е еквивалент на римския бог Аполон. Както в случая с много други Келтски божества той се е върнал в Артурския цикъл от митове, макар че тази история е една от много малко известните.

Mabon е бил роден от Богинята Майка Modron, самата тя важно божество. Името й означава просто “майка” , докато Mabon означава “син” (Dixon-Kennedy 1996 стр. 224). Възможно е също като Великата майка Modron да е била също и Богиня на плодородието и жътвата, което я свързва със знака Лъв. Когато синът й е на 3 години, е откраднат от нея. Можем да видим от тази история, че изчезването на Modron идва от древното вярване, че Слънцето е победено и отслабнало по време на Лятното Слънцестоене.

В по-късния Артурски цикъл историята на Mabon замесва Kai и Bedwyr, които по заповед на Артур търсят Божественото дете. В опит да намерят Mabon тези герои са подпомогнати първо от Ousel /дрозд, кос/ , последван от Елен, Сова, Орел и накрая Съомга /риба, почитана от келтите като свещена/. Сьомгата им казва, че Божественото дете е затворено в Caer Loyw (Gloucester) от много години . Когато Kai и Bedwyr са го намерили, Modron им казва, че то може да бъде освободено само чрез битка. Те са се върнали при Артур, който “призовава бунтарите на Острова”. Kai и Bedwyr са се върнали при Mabon, носени на перките на Сьомгата, докато Артур и неговите хора са атакували замъка. Kai разбива вратите на подземието и освобождава сина на Великата Богиня от неговия затвор.

Божественото Дете е повтарящ се образ в духовните вярвания на много култури. То въплъщава това, което е съществено, добро и нужно за всички нас. Всяко новородено е емблема на надеждата, фокус върху новото начало и благословение за изтощения и цинично настроен свят. За кратко вътрешният аз е изгубен или скрит зад стена на предубеждение, материализъм или просто инстинкт за самосъхранение. В астрологията Слънцето олицетворява нашата истинска вътрешна идентичност, тази част от нас, която ще засияе, ако й бъде позволено, Въпреки хилядите колонки от хороскопи на Слънчевия знак по вестниците и списанията всеки ден, много от нас чувстват, че разбират все по-малко и по-малко вътрешния си аз. Също много астролози се мъчат да обяснят концепцията за Слънцето на своите клиенти. Лесно сме заслепени от блясъка му, забравяйки, че това, което ни заслепява е собствената ни Божественост. Нищо чудно, че Modron е скрита зад тъмни каменни стени. И нищо чудно, че Артур изпраща най-прославените си и обичани герои да я намерят. Без Слънцето не можем да оцелеем.

Образът на Божественото Дете често визуално е възпроизвеждан от таро картата Слънцето. Голо русо дете язди безгрижно на гърба на Mare /майка му Modron, позната също и като Matrona и понякога бъркана или асоциирана Rhiannon, богиня асоциирана с коня/.

Това красиво дете, освободено от затвора, е Божественото Дете което сме всички ние. Историята на Mabon е нашата собствена история. Обичани от Божествената майка, но дори тя не може да ни спаси от затвора на непознаването на истинския си аз, който е скрит в труден и изискващ свят. Когато децата са заключени в подземие, имаме метафора за скрита или нереализирана градивност плюс образа на неактуализирания аз. Нашето желание за игра, светлина и смях е подтиснато и скрито зад тъмни каменни стени.

Бащата на Mabon е неизвестен и непосочен в тази история. Това отеква като ехо на модерното психологическо убеждение, че тези родени под Слънце в Лъв може да изпитат бащински проблеми. Макар че истинското значение на неизвестния баща на Mabon може да бъде, че нито майката, нито бащата могат да ни помогнат да намерим истинския си “аз”. Това е задача, която трябва да изпълним сами. Вместо това Mabon е подпомогната от герои и животни.

Магическите животни изобилстват в Келтските легенди. Животните, които са помогнали на Kai и Bedwyr са живяли по тези земи много преди да се знае нещо за Свещеното дете. Всяко от животните знае друго, което може да помогне. Накрая Сьомгата ги завежда при пленения младенец. Тези животни въплъщават трите елемента – земя, въздух и вода. Липсва само огънят. Това е елементът на вдъхновението, интуицията, куража и нетърпението да бъдем себе си. Още за да стигнат при Mabon, Kai и Bedwyr трябва да бъдат пренесени на перките на Сьомгата за да влязат в реката, да докоснат и да бъдат докоснати от елемента вода.

Огънят и водата са несъвместими елементи, но заедно носят промяна. Отново имаме образа на Мъжественото /Огънят/ и Женственото /Водата/, чествани в Осемте фестивала. Това изглежда е повтаряща се тема в Келтската митология. Нито Слънцето, нито Лъв се асоциират с водата. Те са символи на огнената, импулсивна, енергична и героична страна от нашата природа. Но в опит да приемем тази част от себе си и да освободим градивния си вътрешен аз, ние трябва като Kai и Bedwyr да се намокрим, да приемем своята хранеща, състрадателна, чувствителна природа. Една част от героя /Артур/ трябва да се бие, за да освободи детето, докато другите играят по-малко очевидна и по-мистериозна роля. От нас се изисква да комбинираме очевидно противоположни елементи, за да постигнем цялост.

Келтската легенда за Mabon ни позволява да разкрием фундаменталната загадка за значението на Слънцето. В опит да освободим същностния си аз се нуждаем да бъдем герои. Но истинските герои не само се бият, те също и:

-се приспособяват към земята.
-се вслушват в инстинктите си /въплътени в легендата от свещените животни/.

Когато направят това, те ще разрешат загадката. Чрез връзката с елемента вода ще намерят съчувствие към себе си и другите, които са изгубени. Само тогава ще бъдат способни да разбият стените на затвора и да освободят Божествената Светлина, магическото дете, Слънцето.

Знака на нашето Натално Слънце показва как се бием, за да приемем вътрешната светлина. Неговата домова позиция показва къде се бием. Двете заедно показват къде трябва да намерим състрадание и чувствителност. Само тогава можем да обуздаем силата, която е Вътрешно Слънце.

Митологията се използва в астрологията, когато ни помага да намерим скритото, кодирано значение на аз-а. Какъвто и мит или архетип да изберем, целта е просветление. Да се придържаме само към една митологична система може да ни попречи да прозрем други важни истории и знаци.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.