Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org взето от:
https://istoriq.dokumentite.com/download/keltite/38003
„Косите им са естествено руси и те с всички средства искат да наблегнат на този цвят; мият ги често с варна вода; вдигат ги от челото към върха на главата и тила. Благородниците носят големи висящи мустаци, които покриват устата им…“ Така гъркът Диодор Сицийски описва келтите през I век пр. Хр.
Към 1000 г. пр. Хр. от равнините на Централна Европа те се придвижват към богатите долини на Дунав, а след това към Германия и част от Швеицария. През V в. пр. Хр. келтите завземат Галия, Британските острови, Италия и Испания.
Гърците ги наричат Keltoi, келти: съвкупност от всички народи, обединени от езика, религията, обичаите. Римляните, с които те увеличават търговията си, ги наричат Galli: гали. През 386 г. пр. Хр. галски племена преминават Алпите и ограбват Рим.
През следващия век други племена, дошли от Централна Европа, нахлуват в Гърция, преди да се оттеглят в земите на днешна България. Някои стигат до Мала Азия, Днешна Турция, където основават кралство: Галатия, „страната на галите“.
Така от 700 до 200 г. пр. Хр., в продължение на половин хилядолетие, келтите завземат европейския континент, преди да бъдат задушени постепенно от римската окупация и германските нашествия. Наследството от цивилизацията им се вписва в историята на Европа.
„Келтите са изключително находчиви“, казва Цезар, който всъщност никак не ги обича! Настанили се по плодородните земи, те имат добиви от жито, които са по-високи от тези на другите провинции, защото умеят да наторяват почвата и да използват много машини изработени от тях: освен плуга, който оре по-добре земята от римското рало, те притежават брани за разбиване на големите буци пръст и най-вече машини за жънене.
Отглеждат ечемик за производство на бира, угояват крави, за да правят сирена, гледат прасета и птици. Оттогава шунките и пастетът от гъши черен дроб са деликатеси за богатите римляни. Келтите проявяват също слабост към виното и често се напиват! За да го пренесат те изобретяват бъчвата, скоро възприета навсякъде.
Келтите изнасят жито, но също многоцветни карирани тъкани, калай от Корнуол, необходим за производството на бронз, сол от австрийските мини, която продават чак в Гърция. От Рим купуват вино, керамика, зехтин.
Те разменят стоките или ги заплащат с медни, сребърни или златни монети, или пък с железни пръчки. Корабите им се спускат по реките от пристанище в пристанище. За малки товари използват леки кръгли кораби, направени от ракитова рамка с обтегнати по нея кожи.
Според областите, които заемат, келтите строят различни видове жилища. В горските райони къщите са дървени или от измазан плет, покрити със слама или тръстика. Те имат само едно слабо материално помещение, с огнище в средата.
Сгради за добитъка, хамбари и понякога изкопани в земята силози обграждат къщата. Келтите умеят също да дялат камъка. Строят укрепени градове (opidum) на върха на хълмовете, защитени от дебела стена, наричана murus gallicus: скеле от кръстосани греди се запълва с камъни и пръст и се облицова от двете страни с големи дялани камъни.
Във вътрешността градът е разделен на специализирани квартали с къщи за занаятчиите или богатите търговци. Такъв е Бибракта на връх Бьовре в Бургундия , столицата на едуените. В Британия опидуми няма, но владетелите живеят в укрепени каменни президенции.
Физическата смелост е една от характеристиките на келтските воини, които не се колебаят да се запишат наемници в чужди армии. Най-достойните се бият голи, украсени със златна огърлица, защото да паднеш в бой е такава чест, че някои се самоубиват, за да не попаднат в плен.
Келтите яздят дребни издържливи кончета без стремена, командвани от вожд, който управлява конницата си с учудваща скорост. Дългият двуостър меч и плетената ризница, още едно тяхно изобретение, допълват въоръжението.
Преди битката изрисуват лицата и телата си с ярки цветове, за да ужасят противника, и опитват всякакви начини за сплашване, след което атакуват безразборно. Тактиката им не винаги е ефикасна срещу римските легиони.
Произлезли от военната аристокрация. друидите всъщност са политици и религиозни водачи. Те владеят знанието: обучавани в продължение на двадесетина години, те знаят наизуст легендите и историите на боговете и героите, познават билките и лекарствата, тайните и движението на звездите и слънчевия календар.
Друидите учат младите на традициите и и тълкуват законите, които предават от поколение на поколение. Ръководят тържествените жертвоприношения (на животни и понякога на хора), както и празниците, отбелязващи сезоните: например Beltene на 1 май, когато се чества бог Белинос, покровител на полските работи.
Режат имел от свещените дъбове: вечно зелени дори през зимата, според келтите той символизира безсмъртната душа. Тъй като друидите не пишат, по-голямата част от културата им завинаги се изгубва след смъртта им.
Келтските войни отиват на оня свят с оръжията си (мечове, ками, стрели…), техните „принцове“ се погребват в могили. Един сандък положен върху колесница, служи за ковчег на мъртвия.
Колесницата (чиито колела много често са демонтирани) и мъртвите се полагат в камера. В тези гробници са открити керамични съдове, пособия за пиене (рогове, чаши, кани), бронзови и железни триножници и др.