История

Κόραλλοι /Корали/ – Келтски следи в Източна България

Автор: Брендън Мак Гонегъл /Brendan Mac Gonagle/ – 06.04.2018

Публикува се с изрично разрешение на автора

Оригинален текст:

https://www.academia.edu/36347100/CORALLI_-_Celtic_Traces_in_Eastern_Bulgaria

Превод: Сурен Исраилян , 17.04.2018

“Кому бих могъл да рецитирам своите творби тук, освен на жълтокосите Корали и другите  племена от варварския Дунав ?“

(Овидий, Ex Ponto. Книга EIV.II Посветена на Корнелий Север: A Fellow Poet)

Не твърде въодушевеното обкръжение на Овидий, по време на изгнанието му в областта Понтика /Pontus/, а именно келтското племе Корали /Coralli/Κόραλλοι tribe/ (според Julian C. Histoire de la Gaule I 303 n. 3, Кацаров 1919:67, Домарадски 1984:111, Дуриданов 1997 – виж списък изп.литература), са варварите, създали уникалната култура на Царевец в североизточна Тракия през късната желязна епоха. Изглежда, че римският поет не е особено впечатлен от новите си съседи и, по-специално, от стила им на обличане: “…може би, ще трябва да напусна тези брегове, твърде дружелюбни към коралите, обвити цели в кожи.“ . (Овидий, Ex Pontus- Book EIV.VIII –Посветена на Суилий: The Power of Poetry)

Името на племето произлиза от прото-келтското *kor-io- (Matasovic EDPC; Lacroix 2003; Delamarre 2009; De Vann – виж списък изп.литература), което се появява често при келтските племенни имена, за да укаже армия или група войници, а също така-  „племе“ или „народ“ (староирландски: cuire ‘военна единица, армия’, галски. cordd ‘племе, военна единица’ (cf. DLG2 125–126, виж съответна литература). По този начин се наричат много келтски племена в цяла Европа: Трикории /Tri-corii/, Петрукории /Petru-Corii/, Корио-Солити /Corio-solites/, Корнуи /Cor-nouii/ и т.н. (виж също PN’s Ate-corius, Corio-tana, Corius, Monu-corius и т.н.; селища – *Corio-sedon (Coriosedenses – CIL XII, 2972), Кориоалум /Corio-uallum/ е келтското име на град Шербург и град Херлен /Холандия/ – De Vann виж списъка на изп. литература).

Келтски железен меч от гр.Порт /Port/, кантон Берн, Швейцария, 1 век пр.н.е., с надпис „Корисиос /Korisios/

Втората част от името Корали е свързано с Прото-келтското *ali (староирландски – ail) – скала, канара,  което е близко към галските топоними, като Алезия, Алисия и т.н. (EDPC; de Vann виж списъка на изп. литература), което, вероятно, се обяснява с факта, че това племе е живяло в планината – източен Хемус/Балкан (Страбо: 7:5 виж по-долу).               

Племето Корали се споменава в някои антични източници (Страбо. 7:5; App. Mith. 69; Овидий ex Ponto EIV: II, VIII; Ливий 38:40). За първи път това име се  появява в историческите анали през 188г. пр.н.е., когато Коралите правят коалиция между келтски и тракийски племена за „тайната“ война срещу римската армия на Манлий Вулзон (според Ливий – виж изп.лит). От 2 в. пр.н.е. съдбата на коралите е тясно свързана със съседите им в Тракия – келто-скитските племена Бастарни /Певки/. Двете племена са съюзници на Митридат VI срещу Римската Империя по време на Митридатските войни (App. Mith 69). Също така, най-вероятно, Коралите участват във  „варварската“ коалиция, водена от Бастарните, която унищожава римската армия на Гай Антоний Хибрида (Hybrida) в битката при Истрия през 61г. пр.н.е.

Медалион „Златни келтски глави – Двуглавият Янус“ /“Janus Head”/ от Шуменско, североизточна България /3 в. пр.н.е./  (по Rustoiu A. 2008). Виж:
THE CULT OF THE HUMAN HEAD IN CELTIC EUROPE
Елемент от бронзовата колесница с орнамент „Два дракона /„dragon-pair‟/от крепостта Бобата /Шумен, България/ https://www.academia.edu/5420363/THE_TYLE_EXPERIMENT )

Страбо посочва територията на Коралите в източна Тракия, и по-специално, в района на източната част на планина Хемус /Стара Планина/ – днес североизточна България. Следователно, келтските селища в райони като Оркелис/ ʼOρχελίς (Tomaschek I:91, Holder II:1190, Кацаров 1919:67, Дечев 1957: 344, Дуриданов 1997: 139), Голое /Γολόη/ (Tomaschek II, 2:88; Mac Congail 2008:38), и Кашива /Κασιβόνων/ (Бешевлиев 1968:419f.  1970:23, Дуриданов 1997:139), както и района „Римесика“ /Rimesica/ (Tab. Peut VIII:3),чието име също е от келтски произход (Tomaschek I:91, Holder II:1190, Кацаров 1919:67, Дуриданов 1997:139), трябва да се отнасят към Коралите. Друга келтска общност Абулонси /Aboulonsoi/, които също са живели в земите между Тутракан/Трасмариска (Trasmarisca) и Разград/Абритус (Abritu) (Дечев 1957:334/335), вероятно са част от Коралите.

Келтска бойна колесница от Сборяново, североизточна България  (началото на 3 в. пр.н.е.)
FALL OF THE CITY OF WOLVES – A Celtic War Chariot from Sboryanovo in n.e. Bulgaria

Сред локално произведените монети, използвани в района на днешна североизточна България през 3-1 в. пр.н.е. има келтски тетрадрахми- монети на Филип II и Филип III, както и келтски „Тасоски“ тип тетрадрахми.  Особено интересна е концентрацията и дистрибуцията на бронзови и оловни монетни емисии от Царевец. Тези монети са използвани на изток от река Янтра, в района на днешните Велико Търново, Търговище, Шумен, Русе, Разград и западната част на Варненско /североизточна България/. Това ни помага за точното определяне на главната зона на влияние на Коралите в тази част на България, в предримския период.

Келтски тетрадрахми тип Sattelkopfpferd, намерени в Пиргово/Медиолана/Mediolana, Русенско (находки от 1978 година)
Оловни Келтски монети от Царевец  – североизточна България, 2в. пр.н.е.
https://www.academia.edu/32934368/C.C.C.H.B._CELTIC_COINAGE_AND_COIN_HOARDS_FROM_BULGARIA_

От горепосоченото можем да направим извод, че римската експанзия в източна Тракия през втората част на 1 в. пр.н.е. принуждава както Пукинобастарни, така и Корали да се преместят към Мала Скития, където ги заварва Овидий в началото на римския период. В тези земи могат да бъдат открити множество топоними от келтски произход, които, според заключението на  българския лингвист Ив. Дуриданов, “von einer dauernden keltischen Anweisenheit Zeugnis ablegen”/“свидетелстват за постоянно келтско присъствие“  (Duridanov 1997:136). Това присъствие започва от група селища на българския бряг на Дунава, като Аблана /Ablana/, Медиолана /Mediolana/, продължава с Тегрис /Tegris/ в Русенския регион, Дуросторум/Durostorum/, Арнунтум /Arnuntum/ и Гавидина /Gavidina/ в Силистренско, след това в устието на Дунава, като Новиодунум /Noviodunum/- сега е гр.Исакча, Румънска Добруджа (Holder II:787, Дуриданов 1997:137), Алиовпикс ’Αλιόβπιξ (срещу Новиодунум) (Дуриданов цит.лит), Нисчонир /Νίσχονιρ/ (Дечев 1957:332, Дуриданов 1997:137), както и Вергобританус /Vergo[b]rittianus/ (Doruţiu-Boilă 1980:137-138 nr. 115, Геров 1967:40, Дуриданов 1997, изп.лит), и Арубиум /Arubium/ – сега е гр.Мачин, регион Галац (Дуриданов 1997, изп.лит). Обаче, в следствие на келтското потекло както на Пукинобастарните, така и на Коралите, остава неясно, кои следи от посоченото келтско присъствие в Мала Скития може да се отнесе към сответното племе.

„Шлемът от Тиле“ – Келтски бронзов шлем от с.Брястовец /Бургаски регион, източна България, 3-2 вв. пр. н.е. 
https://balkancelts.wordpress.com/2017/03/26/the-tyle-helmet-a-balkan-celtic-horned-helmet-from-bryastovets-eastern-bulgaria/
Келтска керамична пещ, открита на брега на Дунава – с.Кривина, Русенски регион, североизточна България – 1 в. пр.н.е. (по Вагалински 2011)
Late La Têne Celtic Ceramic from Bulgaria
Скелет на келтска жена, на възраст 35-40 г., захвърлена в керамична пещ в с.Кривина. „Погребението“ е от края на 1 в. пр.н.е. – началото на 1 в. и показва края на келтския контрол в региона и започване на римското управление.  
Celtic Ceramic Kiln With Female Burial from Krivina (Rousse reg.), Bulgaria

Използвана литература   

Beševliev V. Keltische Ortsnamen in der Kastellverzeichnissen bei Prokop // Actes du Premier congres international des etudes balkaniques et sud-est europeennes. T. VI. Sofia, 1968. S. 415–423.

Beševliev V. Zur Deutung der Kastellnamen in Prokops Werk „De aedificiis”. Amsterdam 1970.

Detschew D. (1976) Die thrakischen Sprachreste. Wien.

Delamarre X. (2003) Dictionnaire de la langue gauloise. Paris.

de Vaan M., The PIE root structure *Te(R)D h –, Leiden University: https://openaccess.leidenuniv.nl/bitstream/handle/1887/14137/de%20Vaan%20-%20The%20PIE%20root%20structure%20Terdh.pdf?sequence=2

Duridanov I. (1980) Les Rapports Linguistiques Entre Les Thraces Et Les Celtes. In: NOI TRACII VII, # 68, 69, 1980. Mai (1) Juni (2)

Duridanov I. (1997) Keltische Sprachspuren in Thrakien und Mosien. ZCP 1997. B. 49/50. S. 130–142.

Holder A. Alt-celtischer Sprachschatz. B. 1–3. Leipzig 1896-1910.

Mac Congail B. (2008) Kingdoms of the Forgotten. Celtic Expansion in south-eastern Europe and Asia-Minor. 4th – 3rd c. BC. Plovdiv

Panin N. (1983) Black Sea coast line changes in the last 10,000 years. A new attempt at identifying the Danube mouth as described by the ancients. Dacia, N.S., XXVII, 1-2, 175-184. Bucuresti.

Tomaschek W. (1894) Die alten Thraker. Teil II.2 // Sitzungsberichte der Wiener Akademie der Wissenschaften, Phil.-Hist. Klasse. Band 131. Wien 1894. S. 1–103.

EDPC = Matasovic. An Etymological Lexicon of Proto-Celtic. University of Leiden

6/04/2018

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.