Uncategorized,  История

СВEТИТЕЛ ПАТРИКИЙ, ПРОСВЕТИТЕЛ НА ИРЛАНДИЯ

http://pravoslavie.ru/52577.html

Помен 17 / 30 март

Извадка от книга Синаксар: Житие на Светии на Православна църква

Публикувана в издателство на Сретенския манастир

Превод Сурен Исраилян 07.01.2019г.

Апостолът на Крайния Запад свети Патрикий (Патрик) бил роден в Британия около 383 г. в гало-римско семейство, което отдавна вече било приело христианството. Баща му Калпурний бил дякон и същевременно изпълнявал функции на декурион /римски административен чиновник/. Калпурний имал богат имот, и осигурил безгрижно детство на сина си, който не се занимавал с божествени дела.

Когато Патрикий навършил 16 години, той заедно с други жители бил пленен от пирати и продаден в Ирландия на един земевладелец, който го накарал да пасе добитък в планината. В тези тежки условия, в чужд край, който бил почти изцяло езически, в хармония с природата сърцето на младежа се обърнало към Бога. Той започнал да води живот на покаяние, четял молитви ден и нощ, стоейки на колене на замръзналата или кишава от дъждовете земя. Но той не усещал страдания, защото душата му била пълна с божествено утешение.   

След 6 години плен, които са се превърнали в райско блаженство, Патрикий една нощ чул гласа, който му казал: «Ти постъпи правилно, когато се постил и се молил. Бог чу молитвата ти. Тръгни оттук, върни се на твоята родина, чака те кораб !» Той напълно се доверил на гласа, като избягал от чорбаджията и вървейки на посоки повече от 320 км стигнал до пристанище и се качил на кораб на езически търговци.  

След 3 дни корабът пристигнал на пустинен и неизвестен бряг, и те тръгнали да търсят някакво селище. Обикаляли района около месец и накрая хората са помолили Патрикий да се обърне към Бога, за да бъдели спасени. Когато младият христианин вдигнал ръце към Бога, пред тях дошло стадо свине – хората успели да убият няколко животни и да се нахранят. След много перипетии Патрикий успял да стигне родината си, където отново бил хванат от пиратите, но след 2 месеца бил пуснат, както му е предсказал гласът.   

Когато младежът попаднал в бащиния си дом, той получил видение – пред него предстал небесен мъж с име Викторий и му показал връзка с писма. Патрикий отворил едно от писмата и прочел следното „Гласът на Ирландия ! Свети отрок, молим те да се върнеш и да бъдеш сред нас“. На Патрикий му се дочули гласовете на хората от Фоклутската гора, където живял като пленник. Младежът разбрал, че това била Божия воля и решил да се подготви към просветителската мисия на тези варвари. За тази цел той трябвало да завърши църковно образование, което не могъл да получи преди. Той заминал за Галия, живял в различни манастирски центрове, в това число и в Лерин. Около 15 години изкарал свети Патрикий в Оксер /Бургундия/ с духовен водач свети Герман (помен 31 юли), който го ръкоположил като дякон.

Когато свети Герман се върнал от пътуването си в Британия, където се борил с еретици-пелагиани (429г.), той отново се захванал с неотложна задача – намиране на мисионерите за Ирландия. Преди това Папа Келестин I (431) ръкоположил дякон на Римската Църква свети Паладий[1] в епископ, с цел последният да организира и управлява разпръснатите из цяла Ирландия христиани. Паладий веднага се сблъскал с големи трудности, успял да направи само три църкви и след няколко месеца починал. По тази причина свети Патрикий приел епископския сан от свети Герман, за да може да носи светлината на истината на варварите в Ирландия. Той бил добре подготвен за тази задача, не само защото го призвал Бог, но и поради това, че знаел езика и живота на тези племена.  

Помнейки за греховете на младостта, той не се смеел да бъде ръкоположен, но едно ново видение го убедило, че това било Божия воля. 

Начело с неголяма група духовници Св.Патрик се акостирал на острова в Ирландия, на същото място, където бил стъпил св.Паладий. Веднага след това той се запътил на един от големите събори, който редовно организирали вождовете на родовете. Пред свирепи воини Св.Патрик смело направил проповед в името на Христос. Така той успял да привлече някои старейшини, а след тях и хората от племената им. Мисионерите са получили парцели за изграждане на църкви и манастири. Св.Патрик обиколил цяла Ирландия, най-напред северната й част, без да спирал да проповядва Божии дела. Обикновено той първо се обръщал към главите на родовете и кралете. По този начин той приобщил към христианството кралете на Дъблин, Мюнстер и седемте синове на крал Конахт.

Проповедникът обаче се сблъскал със съпротива на друидите, които са правили магии срещу него. Но Патрикий, призовавайки на помощ Божия Сила, ги направил безсилни и дори похристианчил някои от тях. Новопокръстените са станали благочестиви  пресвитери, учейки активно своите братя на христовата вяра.

След проповед в кралство Ориел той основал манастир в Армаг, който  впоследствие станал архиепископски катедрален събор на Ирландия. Имено от тази обител Св.Патрик предприемал своите дълги мисионерски пътувания. Св.Патрик се противопоставял на насилието, заплахите и другите опасности, без да се страхувал за своя живот и пресичал тези негостоприемни земи, позволявайки на Бог да говори чрез него с хората. Проповедникът не обръщал никакво внимание на собствените си способности, и, въпреки че той пренебрегвал законите на риторика, речта му, наситена с цитатите и откъсите от Светото Писание, имала божествена сила да приобщава хората към Христос. Сред запленените от проповедите на Св.Патрик били освен простите хора и бардове-филиди. Бардовете били една от най-високите касти в келтското общество в Ирландия, като хранителите и интерпретаторите на светите устни предания на народа и по статут били подобни на езически жреци. Ставайки монаси те разкривали своите поетически таланти в служенето на Блага Вест. Песнопенията им били толкова прекрасни, че, както са казвали, ангелите се навеждали от небесата, за да ги чуят.

За организация на новата Църква св.Патрик ръкополагал свещеници и епископи, отнасяйки се с уважение и мъдрост към традиционния характер на ирландския народ. Катедралните храмове на епископите обикновено се намирали не в градовете, а в манастирите, което помогнало при следващите поколения за разцвета на религията и превърнало Ирландия в новата Тиваида {1}. От тези поколения били множество монаси, смели мисионери, и неуморими пътешественици, дали значителен принос за новото разпространение на Блага Вест след варварските нашествия[2].

Св.Патрикий никога не пропускал ежедневните си молитвени правила, независимо от това, дали бил в някой епископски манастир или на път. Правилата съдържали прочитането на глас на целия Псалтир, заедно с всички библейски песни, а също така и други богодуховни текстове, като например Откровение на Св.Йоан Богослов. Всеки час на деня той сто пъти се прекръствал, а когато срещал на път знак във вид на кръст, слизал от колата и се прекланял пред него. По време на мисионерските му пътувания той не веднъж можело да бъде убит от противниците си, но ангелът на Ирландската Църква всеки път го спасявал от опасността заради ползата за вярващите.

Изпитал лично страданията, причинени от робството, Патрикий станал защитник на населението срещу нападенията на пиратите. Той отлъчил Коротик, предводител на бритска пиратска банда, която акостирала на брега, в земите на племето, покръстено наскоро и убила няколко новопокръстени, а други отвлякла като пленници за продажба в робство. След няколко месеца Коротик, който отказал да се разкае, получил мозъчна деменция и починал в отчаяние.

След почти 30 години служба като епископ, свети Патрикий, който вече бил на около 80 години, написал в своята «Изповед»: «Изповядвам се пред моя Бог и не изпитвам чувството на срам в присъствието Му. От времето, когато Го опознах в младежките си години, любовта ми към Господ растеше вътре в мен и така до ден днешен, благодарение на Бога аз съхраних вярата си… Той, който толкова често прощаваше моята глупост и небрежност, защото Светият Дух ми внушаваше, че ще ме помилва благодарение на хиляди и хиляди хора и защото Той виждаше, че аз съм подчинен на Неговата власт. Нека това да е волята Му, чедата ми да ме превъзхождат във възвисени дела и плодовете на спасението ! Нека това да бъде и моята слава, понеже мъдрият син радва баща си ! (Притча 10: 1). Чеда мои, аз исках вас самите, а не вашите богатства. Това, което ми даваха даром и аз раздавах: на вас – вашите блага, на себе си – умората и опасността – аз вървях при вас заради вас самите, дори и в места, където никой никога не е идвал да покръства. С Божия благодат и заради вашето спасение аз изтърпях всичко съзнателно и великодушно… Христос Спасител станал бедняк заради нас, и аз, беден и нещастен, съм очаквал всеки ден да бъда убит, да попадна в засада или да бъда хванат и продаден като роб. Но благодарение на небесните обещания аз не се страхувах от нищо, предавайки себе си в ръцете на Всемогъщия Бог, който ме избра за изпълнение на тази задача …Как да Му се отблагодаря за всичките Му благодеяния по отношение към мен ? И ако съумях да извърша някакво добро дело за моя Бог, когото обичам, нека никой да не казва, че това е направил някакъв невежа, какъвто съм аз, а нека това да е дар Божи. Помолих го да ми разреши да пролея кръв за името Му, дори ако за това да съм оставен без могила, а моят труп, разкъсан на парчета бива оставен за храна на птиците или като плячка за хищните зверове[3].

Преди края на дните си, за което бил известен от Бог, Патрикий предприел последно пътуване, за да провери църковните дела. По пътя е видял храст, който горял, без да изгаря. Той го е приближил и чул думите на ангел, който го е известил, че освен други обещания Патрикий ще бъде съдник на ирландския народ в деня на Божия съд.

На 17 март 461 г. светецът пристигнал в местността Саул, в областта Улад (Олстер). Там той е завършил земния си път съпроводен от химните на небесни воини. Тялото на Патрикий сложили на каруца впрегната с два диви бика. Те са спрели на едно място, което впоследствие е било наречено Даун-Патрик[4]. Там му изкопали могила.

Благодарение на трудовете на свети Патрикий Ирландия се утвърдила като християнския край и напълно заслужено започнала да се нарича „Остров на светите“. Тук всички почитат светеца като главен съдник. С името на Свети Патрикий има над 200 църкви. Почитанието към този светец е широко разпространено в цяла Западна Европа.

Съставител — иеромонах Макарий Симонопетрский,
адаптиран руски превод — издателство на Сретенски манастир

30 март 2012 г

Забележки от издателството

[1] Западната Църква отбелязва паметта му на 6 юли.

[2] Виж., например, житие на светителите Колумб Ионски (памет 9 юни) и Колумбан Люксейски (памет 23 ноември).

[3] Patrick S. Confession. 44–59b // SC. 249. 118–128.

[4] Според ирландската легенда, малко преди смъртта си свети Патрикий е посетил света Бригит (памет 1 февруари) и я помолил да му изтъче саван, в който е бил погребан.

Забележки на преводача С.Исраилян

{1} Тиваи́да (на гръцкиΘηβαΐδα Thēbaida, Θηβαΐς Thēbais) е старинно название на историко-географска област в Горен Египет; терминът произлиза от гръцкото название на старата египетска столица Тива.

По време на управлението на Птолемеите, Тиваида е отделен административен район, с център Тива, начело с управител-стратег, в задължението на когото било да следи за корабоплаването в Червено море.

По време на Римската империя император Диоклетиан превръща Тиваида в римска провинция, която се охранява от два римски легиона – Legio I Maximiana и Legio II Flavia Constantia. Впоследствие Тиваида е разделена на две провинции – Горна и Долна Тиваида.

Названието Тиваида е често споменавано и в раннохристиянските предания, като люлка на първите монаси и отшелници. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%B8%D0%B4%D0%B0

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.