Автор: Стивън Форсайт / Steven Forsyth/, оригинална статия – линк:
https://www.celtic-weddingrings.com/celtic-history/10-interesting-facts-about-the-celts
превод: Сурен Исраилян, 12.07.2019г.
Чуем ли думата „келти“ повечето хора си представят войнствени племена, които яростно бранят земите си или нападат други народи, за да завземат техните територии. В действителност, това са само парчета от пъзела, който трябва да наредим – келтското общество е било достатъчно развито, за съжаление това не е напълно изучено и до днес. В тази статия ще разкажем за 10 факта, които вероятно не сте знаели за келтите.
1 Келтите не СА от Ирландия или Шотландия
Въпреки, че терминът „келти“ стана синоним на хората с шотландски или ирландски произход, келтските племена са били почти на целия европейски континент. Няма исторически данни за тях до V век пр.н.е, макар че келтите са имали контакти с гърците един век по-рано.
През 5 век пр.н.е келтите вече са живели на цялата територия на Испания, Франция и в доста страни от така наречения „Алпийски регион“ /между тях Австрия и Швейцария/. Според учените обаче, келтите произхождали от западната част на Централна Европа като част от „Култура на погребалните урни“ /Urnfield Culture/, която датира от 1300 години преди Христа.
През 1846г. около гр.Халщат, Австрия е била намерена огромна праисторическа гробница с над 1000 погребения. Предполага се, че находките са били от XII до V век пр.н.е. и са съдържали останки от горепосочената „Култура на погребалните урни“, от която произхождали келтите.
Всъщност, сега има 8 обособени Келтски географски района:
- Астурия /Asturias/: между региона Галиция /Galicia/ и Кантабрия / Cantabria/ в северна Испания.
- Брейж /Breizh/: на полуостров Бретан /Brittany/, северозападно крайбрежие на Франция.
- Кернов /Kernow/: на територията на графство Корнуол /Cornwall/ западно крайбрежие на Великобритания.
- Галиция /Galicia/: северозападно крайбрежие на Испания.
- Ейре /Eire/: днешна Ирландия /Ireland/
- Манин /Mannin/: днешен Остров Ман /The Isle of Man/
- Алба /Alba/: днешна Шотландия /Scotland/
- Кемри /Cymru/: днешен Уелс /Wales/
Всеки посочен регион запазва собствената си култура и език.
Новите изследвания, обаче, показват, че келтите никога не са живели в антична Британия. Според Джон Колис /John Collis/, професор по археология от университета в Шефилд /University of Sheffield/, древните обитатели на острова никога не са се наричали келти, същевременно тази дума е била „запазена“ за тези, които са живели в други части на западна Европа. Колис също така предполага, че келтите са имали поселения и в Турция, а това е доста по на изток, отколкото са предполагали историците.
2. Келтите не са оставили писмени източници.
Доказателства за писмените източници на келтите са много оскъдни. Макар и да са намерени няколко откъса текст, на практика не е открито келтско описание за минали събития. В „Записки за Галската война“ Цезар пише, че друидите не са искали да доверяват техните знания в писмен текст, дори когато са използвали гръцката азбука за писане.
Вместо това, келтите са практикували устния начин за пренасяне на информация, усъвършенстван от друидите и техните ученици в продължение на стотици години. В келтския свят да запомниш информацията наизуст се е считало на голяма почест.
Археолозите, обаче са намерили надписи на различни езици, например на гръцки и латински, и в самите келтски селища. Повечето от писмените източници за келтите имат гръцки и римски произход, но и двата народа са били предубедени в оценките си, тъй като са смятали келтите за враг. Ето защо е имало толкова много документи, които третирали келтите като диваци, предвид произхода на тази оценка, ние не трябва да я приемем „за чиста монета“. Също така, добра идея за достоверната информация за келтско общество е изкуството.
3. Келтските езици са се запазили след Римското нашествие.
Преди се е приемало, че келтските племена са забравили езиците си след Римското нашествие. Това е далеч от истината, защото по-съвременните версии на келтските езици се използват и до днес, само Манкс /Manx/ и корнуолският /Cornish/ вече не съществуват. За първия „мъртъв“ келтски език се смята манкският, който вероятно е изчезнал през 1974г.
Старите келтски езици, като Пиктски /Pictish/, Луситански /Lusitanian/, Келтоберийски /Celtiberian/ и Лепонтийски /Lepontic/ вече не съществуват в днешното време, но те са били активни стотици години след „романизирането“ на келтите. Всъщност, келтските езици са били използвани чак до Средновековието, и са се загубили заради липса на единство между келтите. Появили са се племена, които са воювали помежду си. При такова разцепление по-добре организираните англосаксонци успели да наложат своята култура над келтските племена.
4. Келтите обичали търговията
Около 600 година преди Христа гърците са основали град Масалия, днешна Марсилия /Massalia, Marseilles/ като своя търговска колония, което е отворило пътя за търговските отношения с келтите. Древните племена най-сетне са получили достъп до екзотични гръцки стоки като зехтин и грозде, но най-търсено по онова време е било виното. Келтите сигурно са продавали кожи, калай, сол и кехлибар, което е намирало добър прием при гърците, защото тези стоки са били рядкост по Средиземноморието.
5. Келтите създали мрежа от пътища преди римляните
Ранните келти създали своеобразен център за търговия близо до извора на река Дунав през 625г. пр.н.е. Той е бил най-важното търговско средище в келтския свят за около 150 години; към 450г. пр.н.е. те са изградили мрежа от подобни търговски центрове из цяла Европа и разменяли стоки.
Келтите са изградили прочутия „Път на Калая“, който започвал от Марсилия /Франция/ и стигал до Великобритания, както и „Кехлибарения Път“ – от прохода „Моравските Врата“ /Moravian Gate/ – Чехия до Данциг /Danzig/ – днешния Гданск /Полша/.
Тогава строителните умения са били използвани не само за построяване на пътища, спомогнали развитието на търговия с отдалечена райони. Историкът Греъм Роб /Graham Robb/ изследвайки разположението на келтските градове в Ирландия, Франция и Британия открил, че обитателите им са ги построявали точно като огледална симетрия спрямо лъчите на техния Бог Слънце /Sun God/, за да стане това, което сега се нарича „най-точната карта на древния свят“.
Римляните вероятно са правили своите пътища върху келтски такива, а при липса на писмени доказателства за келтския принос, тази заслуга потъва в „мъглата на времето“ /и римската пропагандна история/
6. Келтите не са били примитивни диваци
Както споменахме преди, римляните, гърците и други народи описвали келтите като примитивни диваци, което на практика не отговаря на истината. Разказахме, че келтите са успели да изградят сложна и развита мрежа от търговски центрове много преди римляните да са направили това.
Когато римляните са ползвали юлианския календар /Julian Сalendar/, келтите са имали Календара от Колини /Coligny Calendar/. Той получил името си, защото е бил намерен в Колини /Coligny/, Франция, през 1897.
Календарът е бил изобразен върху няколко метални плочки с надписи, включващи числа, линии и дупки. На най-добрите изследователи им отне около сто години, за да разшифроват тайните му.
През 1989г. е било оповестено, че находката представлявала лунно-слънчев календар, който отмервал времето на базата на лунни и слънчеви цикли. С помощта на календара можело с месеци предварително да се определи разположението на Слънцето, което е било забележителна точност на изчисленията.
Календарът от Колини е по-точен от римския си конкурент, защото последния „изоставал“ с 11.5 минути на година.
7. Келтите са били богати.
Имало е много важна причина Юлий Цезар да започне Галските войни – парите ! Докато легендарният генерал твърдял, че нападал галите, с единствена цел да върне варварите в старите граници, историците смятат, че главната му задача е било да сложи ръце върху огромни златни запаси, намерени в келтска Галия.
Цезар е бил доста задлъжнял по онова време и тази война била тъкмо навреме, а също така тя е ускорила и политическата му кариера. Тогава се е знаело, че келтите са познавали златната бижутерия и монети от търговските сделки. Те са имали и своите златни мини, само в Галия са били 400, а колко още са били разпръснали из келтскте земи, никой не е знаел.
8. Те са били спретнати и с добър н външен вид.
Според римските източници, келтите са имали дълги коси, били необръснати и като цяло много нечистоплътни и мърляви. А сега какво говорят фактите – първо келтите не са имали някакъв общ стил, той е бил различен във всяко племе. Предполагало се е, че някои келти са носили прическа в спортен стил, тип Мохоук /Mohawk/, може би с цел да уплашат противника. Обикновените и свободни хора /не роби/ в келтското общество вероятно са предпочитали дълга коса.
Археологичните находки разкрили множество украшения за коса, например кухи златни топки, както и уреди за коса, включително гребени и прототип на съвременни шноли. Има доказателства, че келтските мъже са били гладко избръснати и с къса коса.
Що се касае хигиената, сега се приема, че келтите са дали сапуна на римляните ! Те редовно се къпели, а в някои племена е било задължително и изкъпването преди вечеря.
9. Те са подобрили оръжията от метал преди техните врагове.
Това е една от главните причини, поради която келтите са успели да създадат своеобразна империя в Европа преди сблъсъка с римляните. Пра-келтската Халщатска култура е била сред първите човешки общности, създали мечове от желязо. Използването на този метал за оръжия станало масова практика към 6 век преди Христа.
Желязото сменило бронза, който е бил по-некачествен материал. Нямаме пълна информация за всички предимства, които са имали ранните келти от използването на метални мечове, тъй като това оръжие се е появило в Европа към 5 в.пр.н.е.
Но дори другите народи да са имали метално оръжие, те не са успели да се възползват така, както са направили келтите, а по-скоро са използвали това предимство за грабителски нападения, които със сигурност са правили.
10. Те са били прекрасни воини.
Всички знаем, че келтите обичали битките, но често се приема, че те са били недисциплинирани в сравнение с римляните. Обаче, истината е, че келтите са били добре обучени и неведнъж са побеждавали всякакви армии, с които са воювали. Те са имали толкова добра репутация на воини, че египетският цар Птолемей II /King Ptolemy II of Egypt/ потърсил помощта на келтски воини наемници през 3 в. пр.н.е.
Обаче след това Птолемей разбрал, че те били прекалено добри воини и се е уплашил дали нямало да тръгнат срещу него и затова ги изселил на пустинен остров на река Нил !
Една от причините келтите да загубят битката с римляните е била разединеност на племената и недостатъчна военна подготовка. Често келтите са воювали помежду си, а това помогнало на обединените римляни да нападат организирано и да победят опасния си враг.
Между другото, келтите НЕ СА воювали голи ! Те са използвали за защита метални плочки, ризници и кожени подплънки като броня.
Да обобщим
Надявам се, поднесената информация е била полезна за вас и ви е помогнала да научите повече за цивилизацията, която често е неразбрана и погрешно представена. Келтите наистина са били храбри воини, но също така и велики мислители, изобретатели, строители и творци. Това, което им е липсвало е било обединението и като резултат предизвикало техния упадък.