Галските войни 56-50г. пр.н.е. Част 7-7

Публикува се с изрично съгласие на собственика на сайта https://history-maps.com

взето от:

https://history-maps.com/bg/story/Gallic-Wars

51 – 50 г. пр.н.е.

Последни кампании и умиротворяване

©Image Attribution forthcoming. Image belongs to the respective owner(s).

01.01.51 г. пр.н.е., 00.01 часа

Умиротворяване на последните гали

Франция

Пролетта на 51 г. пр. н. е. видяла кампанията на легионите срещу белгските племена, за да потушат всякакви мисли за въстание, и римляните постигнали мир. Но двама вождове в югозападна Галия, Драпес/Drappes и Луктериус/Lucterius, остават открито враждебни към римляните и укрепват страховития Cadurci oppidum в Укселодунум/Uxellodunum.

Гай Каниний Ребил/Gaius Caninius Rebilus заобиколил опидума и поставил обсадата на Укселодунум, като се съсредоточил върху изграждането на поредица от лагери, заобикаляли града и прекъсвали достъпа до вода на галите. Поредица от тунели (за които са открити археологически доказателства) са били изкопани до извора, който захранвал града. Галите се опитали да опожарят римските обсадни съоръжения, но безуспешно. В крайна сметка римските тунели стигат до извора и отклоняват водоснабдяването. Не знаейки за действията на римляните, галите вярват, че изсъхването на изворите е божи знак и се предават. Цезар избира вместо да убива защитниците, да им реже ръцете за назидание.

Римски сапьори ©Image Attribution forthcoming. Image belongs to the respective owner(s).

01.02.51 г. пр.н.е.

Обсада на Укселодунум

Vayrac – Франция

Луктериус, вождът на Кардуци/Carduci, и Драпес, вождът на Сенони/Senones, се оттеглят в хълмистата крепост на Укселодунум, за да останат в относителната безопасност в укрепленията, докато приключи губернаторството на Гай Юлий Цезар в Галия. Групата очевидно е планирала след това да започне нов бунт срещу своите римски завоеватели.

По време на тези действия Гай Юлий Цезар се намирал на територията на белгите/Belgae в Галия. Там той бил информиран от куриер за бунта на Кардуците и Сеноните. Решен да гарантира, че няма да има повече бунтове в Галия след изтичането на мандата му като губернатор, Цезар тръгнал незабавно към Укселодунум с конницата си, оставяйки легионите си, въпреки че двамата му легати там държали ситуацията под контрол. Наистина, Цезар си проправил път толкова бързо към Укселодунум, че изненадал двамата си легати.

Цезар преценил, че градът не можел да бъде превзет със сила. Той забелязал трудностите, които галите имали при събирането на водата, като трябвало да слизат по много стръмен склон, за да стигнат до брега на реката. Използвайки този потенциален недостатък в отбраната, Цезар разположил стрелци и стенобитните оръдия близо до реката, за да спрат всеки опит за набавяне на водата от този основен източник.

По-обезпокоителен за Цезар обаче бил вторичен воден източник, който се стичал от планината точно под стените на крепостта. Изглеждало е почти невъзможно да се блокира достъпът до този втори източник. Теренът бил изключително пресечен и не би било възможно да се превземе земята със сила. Не след дълго Цезар бил информиран за местоположението на извора. С това знание той наредил на инженерите си да построят рампа от пръст и камъни, която да поддържа десететажна обсадна кула, която той използвал, за да бомбардира извора. Едновременно с това той накарал друга група инженери да изградят тунелна система, която завършвала при изхода на същия извор. Малко след това сапьорите пробили тунел до водоизточника и завършили работата по отрязването на галите от техните водни източници, принуждавайки ги да се предадат предвид неблагоприятната си позиция.

Преминаване на Рубикон ©Image Attribution forthcoming. Image belongs to the respective owner(s).

17.12.50 г. пр.н.е.

Цезар напуска Галия и пресича Рубикон

Rubicon river – Италия

Цезар приел галската капитулация. Въпреки това той искал да бъде сигурен, че това щяло да бъде последното галско въстание, и затова е дал жесток пример. Той решил да не екзекутира или продава оцелелите в робство, както било обичайно в онези времена. Вместо това той наредил да отреже ръцете на всички оцелели мъже на военна възраст, но ги оставил живи.

След това той разпръснал победените гали из цялата провинция, за да видят всички, че никога повече няма да могат да вдигнат оръжие срещу него или Римската република. След като се справил с галските бунтовници, Цезар взел два от легионите и си тръгнал с цел да прекара лятото в Аквитания, която преди това не бил посещавал.

Той минал за кратко през град Нарбо Марций/Narbo Martius в римската провинция Галия Нарбоненсис/Gallia Narbonensis и марширувал през Нементоцена/Nementocenna. Считайки, че Галия е била достатъчно умиротворена, тъй като не е имало нови бунтове, Цезар взел 13-ия легион и тръгнал към Италия, където пресякъл Рубикон и започнал Голямата римска гражданска война/Great Roman Civil War на 17 декември 50 г. пр.н.е.

31.12.50 г. пр.н.е.

ЕПИЛОГ

Франция

В рамките на осем години Цезар завладява цяла Галия и част от Британия. Става приказно богат и постига легендарна репутация. Галските войни осигуряват достатъчно уважение към Цезар, впоследствие той успява да води гражданска война и да се обяви за диктатор в поредица от събития, които в крайна сметка ще доведат до края на Римската република.

Галските войни нямат ясна крайна дата. Легионите продължават да бъдат активни в Галия през 50 г. пр. н. е., когато Авъл Хирций/Aulus Hirtius поема писането на докладите на Цезар за войната. Кампаниите можели да продължат в германските земи, ако не бе случила предстоящата римска гражданска война. Легионите в Галия в крайна сметка били изтеглени през 50 г. пр. н. е. с наближаването на гражданската война, тъй като Цезар щял да има нужда от тях, за да победи враговете си в Рим. Галите не били напълно подчинени и все още не са били формална част от империята. Но тази задача вече не „занимавала“ Цезар и той оставил това на своите наследници.

Галия няма да бъде официално превърната в римски провинции до царуването на Август през 27 г. пр.н.е. Впоследствие се случват няколко бунта и римските войски се разполагат в цяла Галия. Историкът Гиливър смята, че може да е имало размирици в региона чак до 70 г. сл. н. е., но не до нивото на бунта на Верцингеторикс.

Завладяването на Галия бележи началото на почти петвековно римско владичество, което ще има дълбоки културни и исторически последици. Римското управление носи със себе си латинския, езика на римляните. Той се превръща в старофренски, давайки на съвременния френски език неговите латински корени. Завладяването на Галия позволява по-нататъшното разширяване на империята в Северозападна Европа.

Август ще нахлуе в Германия/Germania и ще стигне до Елба/Elbe, въпреки че определя река Рейн/Rhine като имперска граница след катастрофалната битка при Тевтобургската гора/Teutoburg Forest. В допълнение към улесняването на завладяването на части от Германия, римското завоевание на Британия, водено през 43 г. от Клавдий/Claudius, също се основава на нашествията на Цезар. Римската хегемония ще продължи само с едно прекъсване до пресичането на Рейн през 406 г.

КРАЙ

Библиография

• Adema, Suzanne (June 2017). Speech and Thought in Latin War Narratives. BRILL. doi:10.1163/9789004347120. ISBN 978-90-04-34712-0.
• Albrecht, Michael von (1994). Geschichte der römischen Literatur Band 1 (History of Roman Literature, Volume 1) (Second ed.). ISBN 342330099X.
• Broughton, Thomas Robert Shannon (1951). The Magistrates of the Roman Republic: Volume II 99 B.C.–31 B.C. New York: American Philogical Association. ISBN 9780891308126.
• Cendrowicz, Leo (19 November 2009). „Asterix at 50: The Comic Hero Conquers the World“. Time. Archived from the original on 8 September 2014. Retrieved 7 September 2014.
• Chrissanthos, Stefan (2019). Julius and Caesar. Baltimore, MD: Johns Hopkins University Press. ISBN 978-1-4214-2969-4. OCLC 1057781585.
• Crawford, Michael H. (1974). Roman Republican coinage. London: Cambridge University Press. ISBN 0-521-07492-4. OCLC 1288923.
• Dodge, Theodore Ayrault (1997). Caesar. New York: Da Capo Press. ISBN 978-0-306-80787-9.
• Delbrück, Hans (1990). History of the art of war. Lincoln: University of Nebraska Press. p. 475. ISBN 978-0-8032-6584-4. OCLC 20561250. Archived from the original on 25 November 2020.
• Delestrée, Louis-Pol (2004). Nouvel atlas des monnaies gauloises. Saint-Germain-en-Laye: Commios. ISBN 2-9518364-0-6. OCLC 57682619.
• Ezov, Amiram (1996). „The „Missing Dimension“ of C. Julius Caesar“. Historia. Franz Steiner Verlag. 45 (1): 64–94. JSTOR 4436407.
• Fuller, J. F. C. (1965). Julius Caesar: Man, Soldier, and Tyrant. London: Hachette Books. ISBN 978-0-306-80422-9.
• Fields, Nic (June 2014). „Aftermath“. Alesia 52 BC: The final struggle for Gaul (Campaign). Osprey Publishing.
• Fields, Nic (2010). Warlords of Republican Rome: Caesar versus Pompey. Philadelphia, PA: Casemate. ISBN 978-1-935149-06-4. OCLC 298185011.
• Gilliver, Catherine (2003). Caesar’s Gallic wars, 58–50 BC. New York: Routledge. ISBN 978-0-203-49484-4. OCLC 57577646.
• Goldsworthy, Adrian (2007). Caesar, Life of a Colossus. London: Orion Books. ISBN 978-0-300-12689-1.
• Goldsworthy, Adrian Keith (2016). In the name of Rome : the men who won the Roman Empire. New Haven. ISBN 978-0-300-22183-1. OCLC 936322646.
• Grant, Michael (1974) [1969]. Julius Caesar. London: Weidenfeld and Nicolson.
• Grillo, Luca; Krebs, Christopher B., eds. (2018). The Cambridge Companion to the Writings of Julius Caesar. Cambridge, United Kingdom. ISBN 978-1-107-02341-3. OCLC 1010620484.
• Hamilton, Thomas J. (1964). „Caesar and his officers“. The Classical Outlook. 41 (7): 77–80. ISSN 0009-8361. JSTOR 43929445.
• Heather, Peter (2009). „Why Did the Barbarian Cross the Rhine?“. Journal of Late Antiquity. Johns Hopkins University Press. 2 (1): 3–29. doi:10.1353/jla.0.0036. S2CID 162494914. Retrieved 2 September 2020.
• Henige, David (1998). „He came, he saw, we counted : the historiography and demography of Caesar’s gallic numbers“. Annales de Démographie Historique. 1998 (1): 215–242. doi:10.3406/adh.1998.2162. Archived from the original on 11 November 2020.
• Herzfeld, Hans (1960). Geschichte in Gestalten: Ceasar. Stuttgart: Steinkopf. ISBN 3-7984-0301-5. OCLC 3275022.
• Keppie, Lawrende (1998). The Making of the Roman Army. University of Oklahoma. p. 97. ISBN 978-0-415-15150-4.
• Lord, Carnes (2012a). Proconsuls: Delegated Political-Military Leadership from Rome to America Today. Cambridge University Press. ISBN 978-0-521-25469-4.
• Luibheid, Colm (April 1970). „The Luca Conference“. Classical Philology. 65 (2): 88–94. doi:10.1086/365589. ISSN 0009-837X. S2CID 162232759.
• Matthew, Christopher Anthony (2009). On the Wings of Eagles: The Reforms of Gaius Marius and the Creation of Rome’s First Professional Soldiers. Cambridge Scholars Publishing. ISBN 978-1-4438-1813-1.
• McCarty, Nick (15 January 2008). Rome: The Greatest Empire of the Ancient World. Carlton Books. ISBN 978-1-4042-1366-1.
• von Ungern-Sternberg, Jurgen (2014). „The Crisis of the Republic“. In Flower, Harriet (ed.). The Cambridge Companion to the Roman Republic (2 ed.). Cambridge University Press. doi:10.1017/CCOL0521807948. ISBN 978-1-139-00033-8.
• „The Roman Decline“. Empires Besieged. Amsterdam: Time-Life Books Inc. 1988. p. 38. ISBN 0705409740.
• Walter, Gérard (1952). Caesar: A Biography. Translated by Craufurd, Emma. New York: Charles Scribner’s Sons. OCLC 657705.