1984г., от https://chitanka.info
взето от:
https://chitanka.info/text/36243-keltite-na-balkanskija-poluostrov-iv-i-vek-prne/10#textstart
Уважаеми Приятели ! Мечислав Домарадски /1949-1998/ – полски и български археолог, професор, член на Българската Академия на науките /БАН/ – е най-добрият специалист у нас по келтската култура и история. Приятно четене !
Земеделие и скотовъдство
Основни поминъци в келтския свят били земеделието и скотовъдството. Най-популярни от отглежданите култури били житните растения (пшеница, ръж, овес, ечемик), а по-малко коноп, лен, лук, зеленчуци и др. Зърното се използувало за храна, а сламата за строителен материал.
Зърното се складирало в специални ями, изкопани в земята покрай жилището. Единствено келто-лигурите използували каменни питоси. Келтите приели от средиземноморската цивилизация мелничното колело, което разпространили в цяла Европа. Те въвели за обработването на земята ралото с железен палешник и изобретили плуга.
Скотовъдството заемало важно място в стопанския живог на келтите, а при някои племена — хелвети, секвани, било водещ отрасъл. Отглеждали са свине, едър рогат добитък, кози, овце, коне, гъски и др. Ловът подпомагал скотовъдството и често се намират кости на диви животни при разкопки на келтски поселения.
Основна форма на собственост върху земята в келтското общество била племенната собственост, като това се запазвало и при новозавладените територии. В рамките на племето земята се разделяла между отделните родове, но част от нея си оставала общоплеменна собственост. За граници между племената били поставяни необработвани пояси, най-често гори.
Рис. 7. Оръдия на труда, свързани с металопроизводство (по Сабо)
Металообработване и занаяти
Металодобивът и металообработката били важни отрасли в келтския стопански живот. Келтите добивали различни метали и други полезни изкопаеми: желязо, мед, злато, сребро, калай, сапропелит, и то в подземни мини. Те били известни като отлични миньори. По време на тяхната експанзия ясно се забелязва определена насоченост към металодобивните райони.
Обработката на металните руди и на самите метали била на високо ниво. В тази област били използувани всички най-високи постижения на гръцката цивилизация. В погребенията и сред материалите, намирани в селищата, се срещат разнообразни предмети, свързани с металообработването, като пили, рашпили[1], брадви, клеши, длета, чукове и чукчета за поставяне на нитове, ножчета и др. (рис. 7).
Келтите използували всички известни дотогава техники за обработване на метали — отливане, рязане, коване, изтегляне, гравиране, поставяне на нитове, заваряване, подгряване, закаляване, производство на стомана и др. Калайдисването според Плиний било келтско изобретение. Често се среща покриване и инкрустиране на метални предмети с емайл, а също и с корал. Може да се предположи, че още в халщатската култура съществували центрове, специализирани в добива на руди и обработка на метали.
Рис. 8. Латенски пещи за керамика от Централна Европа
През латенската епоха металообработката вече била тясно специализирано производство. Същото се отнася и за другите производства — на предмети от глина, кожа, камък, кост и др. Това най-добре се установява от откритите и проучени в опида работилници.
Специално внимание трябва да се отдели на грънчарството. Келтите в V–IV в. пр.н.е. вече произвеждали съдове на грънчарско колело главно сива керамика (рис. 8). През II в. пр. н.е. се развила гъста мрежа от центрове на грънчарското производство, като на някои места това били специални колонии-селища като например в Шаровци (Чехословакия).
Келтите приложили възприетите техники и технологии от средиземноморската цивилизация в своята култура, променяйки ги съобразно своите нужди, според традициите си. Често те развивали някои заемки, като използували нови техники (калайдисването) и създавали нови изделия (плуга).
Бележки
[1] Пили с големи насечки. — Бел. elemagan
Търговия
Началото на вътрешната търговия в келтските земи трябва да се търси много преди латенската епоха, още с първите стъпки на етническото им формиране. Търговията се развивала, първоначално използувайки метални слитъци като обединена форма за заплащане през бронзовата епоха. Това е процес, характерен за тази епоха в целия „варварски“ свят, а не само за келтите (или по-точно за протокелтите). Тази форма на заплащане се задържа дълго в обмена между келтите, тъй като се откриват слитъци от чисто желязо и през латенската епоха, употребявани вероятно все още като парична форма.
В античната литература информацията, отнасяща се до вътрешната търговия, е твърде недостатъчна. Цезар пише, че венетите от Северна Галия били единствени посредници между Галия и Британските острови. Разпространението в различни точки на Келтика на подобни или еднакви произведения свидетелствува, че връзките между келтските племена, разселили се на територии, отдалечени една от друга, били много тесни. Търговските връзки се осъществявали както от търговци, така и от отделни пратеници, поддържащи контактите между племената в родината и със заселилите се в нови земи.
Този интензивен обмен, развит на заетата от келтските племена голяма територия в периода на тяхната експанзия, е бил причина да се почувствува нужда от въвеждане на по-достъпна форма на заплащане на търговските операции. Парите били добре познати на келтските племена още от началото на IV в. пр.н.е., когато те нахлули в Италия за пръв път. Естествено келтите, живеещи на територията на средиземноморската цивилизация, употребявали парите със заселването си по тези места.
Но във „варварската“ част на Келтика започнали да секат монети от началото на големия икономически разцвет на процеса на интеграция между новозаетите големи територии. Първообрази на златните келтски монети са типовете монети от средиземноморския свят. За Централна Европа това били златните статери и сребърните тетрадрахми на Филип II, Александър Велики, Антигон Гонат и монети, сечени от градовете Лариса, Бизантион и остров Тасос. В западната част на Келтика освен монетните типове на македонските владетели силно влияние оказвали и типовете на Тарент, Месалия и на римската република.
Монетосеченето се развивало бързо през II в. пр.н.е. паралелно с големия икономически разцвет на келтското общество. Типовете келтски монети са най-различни и докато в началото те почти точно възпроизвеждат облика на първообразите, впоследствие ставали все по-схематични и се въвеждали нови, типично латенски елементи в изображенията. През I в. пр.н.е. в Галия се появили много монетарници. Може да се каже, че монети сечел всеки владетел, а и някои от по-големите градове.
В Централна Европа келтското монетосечене западнало през втората половина на I в. пр.н.е., когато цъфтящата до този момент латенска икономика била разклатена от нашествията на даките и германите и келтите били постепенно изтласкани от Трансилвания, долината на Дунав и Словакия. В Западна и Централна Келтика монетосеченето се развивало до по-късно, докато и тук живеещите племена попаднали под ударите на римските легиони и германските нашественици. Латенската култура и икономическа структура започнала да се разпада, а самите келти били или подчинени от римляните, или изтласкани, асимилирани и покорени от германите.
Външните търговски контакти на келтските племена имат също много далечна история. По всяка вероятност те се развивали успоредно с въвличането на „варварска“ Европа в икономическия живот на средиземноморския свят през II хил. пр.н.е. Тогава се усилили и връзките между Севера и Юга. За това свидетелствуват редица изделия, носещи белезите на източносредиземноморската култура.
Този процес се усилва след етническите движения на прелома между II–I хил. пр.н.е., когато народите от източните части на Централна Европа се разселват по басейна на Източното Средиземноморие. По това време минералите от Централна Европа бързо намират пазар на Юг. От тази епоха е големият разцвет на селището при Халщат, което е било заселено от келти. Благодарение на солните мини в близост до селището местното население поддържало тесни контакти с Италия и Гърция. Същото важи и за келтските владетели на земите по горното течение на Рейн, Дунав и Рона, както и днешна Чехия.
Тези контакти не се прекъсват и през латенската епоха. В резултат на териториалното разширение на келтската диаспора те се засилват и стабилизират. Докато до V в. пр.н.е. основна роля в търговските контакти между Юга и келтските земи играе Италия, то през следващите години се намират импорти и от Македония, Гърция, гръцките колонии по Иберийския полуостров, Северна Африка и т.н. Смело може да се твърди, че през елинистическата епоха келтите са били активен елемент (имат се пред вид „варварските“ келти) на елинистическото койне.
Освен търговските контакти важна роля в обмена между средиземноморската цивилизация и континенталните келти играели и галските наемници, които служат при елинистическите и други армии през втората четвърт на IV в. пр.н.е. Те спомагат за импорта на монети, скъпоценности и други предмети.
В „Галската война“ Цезар отбелязва интересен факт. В I в. пр.н.е. Галия била обслужвана изключително от римски търговци, които живеели в отделни квартали на галските градове и държали в ръцете цялата външна търговия. Подобно твърдение изглежда твърде невероятно. Допуска се, че е имало също и келтски търговци, поддържащи контакти с Гърция, Италия, Мала Азия и други райони на Юга.
Въпросът за пътищата в настоящото изследване няма да бъде разглеждан, тъй като той е твърде обширен, необходимо е да се отбележи, че келтите по време на своята експанзия, а и по-късно следват традиционните пътища и това е напълно естествено. Още повече, че те винаги се стремят да използуват най-леснодостъпните и удобни за преминаване трасета