автор: Проф. Т. Гайтанджиев 1969г. Д-р В. Лозенски- последна редакция.
взето от:
ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА
Българското лудогорско гонче е една от най-старите ловни породи кучета у нас. Неговият произход се губи назад през вековете. В оставени писмени документи и научно исторически паметници, автори пишат, че още през III век пр.н. е. келтите, живеещи тогава в Тракия и илирите населяващи древната местност Илирия- разположена в Северозападната част на Балканския полуостров, са ловували с подобни кучета по нашите земи.
Хегедорф пише, че гончетата в днешна Европа имат общ корен и произхождат от Азия. В разпространението на тези кучета на Балканския полуостров и по другите места са спомогнали воините които станали причина за пренасянето им от страна в страна, тъй като тези животни са били неразделна част от войската.
Заедно с барака и кьосебарака това куче играе решаваща роля за успешния лов на българина вече няколко столетия. Как точно се е появило по българските земи не е съвсем сигурно и за корените на произхода му може само да се предполага. Д- р Локар твърди, че още илирите, населявали северозападните части на Балканския полуостров, а по късно и келтите и старите гърци, са притежавали гончета подобни на нашето. Според една теория всички гончета на полуострова имат азиатски произход и това може да си приеме за абсолютна истина, поне доколкото ловните кучета на турците са повлияли в значителна степен оформянето на съвременното гонче.
В миналото е е смятало, че най-подходящи за лова на дива свиня са едрите висококраки гончета и години наред са развъждали точно такъв тип кучета. Те са били получени от кръстосването на стария тип лудогорски гончета с малоазиатски хрътки и средноръстови гончета донесени от турците. Тези високи и стройни гончета обаче не задоволявали изискванията на българските ловци, тъй като след улавянето на един заек или лисица отказвали да работят повече.Това накарало ловците да предпочетат повече кръстоската на стария тип лудогорско гонче с по-дребно на ръст, което също било доведено от турските ловци и тези именно кучета оформили ядрото на породата Българско лудогорско гонче.
Силен тласък на бързото консолидиране на типа дало изключително уважение, на което се радвали добрите гончета и техните стопани. Цената на кучето се определяла по следния начин: За да издържи изпита, гончето трябва да прекара заека поне три пъти пред ловеца и ако изпълни това условие, то получава оценка “добър” и цената му била 1 златна лира. При всяко ново прекарване освен първите три пъти кучето получавало по една нова лира. Преданието разказва ,че прочутото гонче на Митхад паша, на име Мурад, при едно състезание в околностите на Шумен получило 10 златни лири, което значи ,че е прекарало заека 12 пъти пред ловеца, а самия паша казвал на българите: “Пазете вашите копои, защото те нямат равни” Ценител на нашите кучета бил и друг познат на българската история турчин. Осман паша. Знае се, че след тежката обсада на Плевен от руските войски, Осман паша е пленен със свитата му, която носела ловно оръжие, кафези с ловни соколи и 6 лудогорски и трицветни гончета и когато бил отведен на разпит, първата му грижа била да помоли да бъдат добре нахранени и гледани кучетата.
Новите исторически сведения показват ,че българското гонче се е срещало в областта на Лудогорие, намираща се в Североизточна България и разположена на територията на Търговишки , Шуменски и Разградски регион. Днес тези кучета се срещат и в селищата на Кърджалийска област, разположени в югоизточните масиви на Родопите. През последните десетилетия българските развъдчици, вървейки по пътя на прецизната селекция по ловни качества, физическо състояние и хармонично оцветяване, успяха напълно да оформят съвременното българско гонче в самостоятелна порода и да я покажат в завършен вид на Световното ловно изложение, състояло се през м. юни 1981г. в гр. Пловдив.
ЛОВНИ КАЧЕСТВА
Българското лудогорско гонче е специализирано за лов на диви свине, но то може да се използва и в лова на други видове дивеч. Благодарение на добрия подбор, това куче съчетава в себе си прекрасни ловни и физически качества: силно обоняние, пъргави движения, добра ориентация, голяма енергия и неизчерпаема работоспособност по време на ловните излети, независимо от климатичните и теренните условия. Привързано е към стопаните си и лесно се обучава.
Силното обоняние, развития слух и доброто телосложение позволяват на гончето да работи в силно пресечени местности, обрасли с изобилна горска растителност, да открие бързо следа и да вдигне дивеча. Ориентира се изключително добре в районите, където ловува и винаги се завръща при стопаните си или на мястото , от където е започнал ловът. Преследва дивеча продължително време. Пъргавите му движения дават възможност, особено когато ловува с други кучета, хитро и умело да отцепи от стадото дивото прасе и да го блокира на място до идването на ловеца. Гони и облайва дивеча с ясен баритонов лай. Гончето има уравновесена нервна система. Темпераментът му е силен, жив е му позволява бързо да отреагира на външните дразнения.
ОБЩ ВИД
Българското лудогорско гонче е средно високо куче със здраво , красиво и хармонично телосложение. Тялото е елегантно, стройно и удължено. Индексът на формата му за мъжките е от 112 до 114, а за женските от 112 до 115. Теглото при мъжкарите е 23-25 кг, а на женските е с 3-5 кг по-малко.Срещат се единични екземпляри с по-високо лично тегло.
ГЛАВА
Средно голяма, дълга, суха и пропорционална на тялото.Характерна особеност за породата е хоризонталното скачване на главата с шията.
ЧЕРЕП
Продълговат, плосък, достатъчно обемист, но не и широк. Задтилният израстък и надочните дъги са по-слабо изразени. Тилната част е закръглена. Средната бразда на челото е плитка. Преходът от черепа към муцуната е плавен.
МУЦУНА
Средно дълга- една втора от дължината на главата с прав профил.На двете и страни в горната третина, както и в междучелюстното пространство, на долната челюст има по една .две брадавици, които са обрасли с по няколко средно дълги косми. В долната и част- двустранно , се намират по десетина дълги черни косми.
НОС
Развит, а носните отвори са умерено широки, разтворени и черно оцветени.
УСТНИ
Тъмни на цвят, плътно обхващат челюстите и не образуват гънки.
ЗЪБИ
Силни, здрави, порцеланова бели, правилно подредени на зъбния венец и плътно прилягащи един към друг. Небцето е черно. Захапката- ножицовидна.
ОЧИ
Косо разположени средно големи с овална форма. Цветът им е от светло до тъмно кафяво. Клепачите са прибрани. Погледът е жив и изразителен.
УШИ
Висящи, меки, тънки и средно дълги, с леко заоблени краища в долното си част. Плътно прилепнали към главата и не са окосмени от вътрешната страна. Поставени са на линията на очите и са покрити с коприненовидни тънки и къси косми.
ШИЯ
Средно дълга , силна, мускулеста и без кожни гънки. Дължината и е 1/3 част от тази на тялото. Разположена е спрямо тялото под ъгъл 40 градуса и е леко изправена напред и нагоре.
ХОЛКА
Развита, здрава и мускулеста. Височината на холката на мъжките кучета е от 54 до 58 см, а на женските- от 50 до 54 см. В Разградски регион се срещат екземпляри с височина до 60 см., а в Плевенски регион се срещат и по-дребни екземпляри.
ГРЪБ
Прав, достатъчно дълъг, широк и плавно преминава в поясницата.
ПОЯСНИЦА
Здрава къса и добре замускулена.
КРУПА
Много силна и покрита със здрави и добре развити мускули. Леко наклонена. Височината и е малко по-ниска от тази на холката.
ОПАШКА
Поставена е малко по-ниско под гръбната линия. В основата е по-дебела, а към върха постепенно изтънява. На дължина достига до скакателната става. В спокойно състояние е леко отпусната надолу, а при възбуда и по време на лов е изпъната и повдигната на височината на линията на гърба или малко над нея.
ГЪРДИ
Гърдите са силни и широки Ширината им от пред е от 20 до 23 см. Гръдният кош е добре развит с овална форма. На дълбочина достига до лакътната става или на 1-2 см под нея. Обхватът му е от 64 до 72 см. Ребрата са плоски и развити. Коремът е прибран.
ПРЕДНИ КРАЙНИЦИ
Сухи, здрави, замускулени с добре очертани кръвоносни съдове и сухожилия. Дължината им е от 28 до 31 см, т. е. 50% от височината на холката. Гледани отпред-под рамото в горната си част, крайниците са леко отворени към външната си страна. Плешката е плътно прилепнала към тялото. Ъгълът между лопатката и раменната част е около 105 градуса. Лактите са успоредни, прибрани към тялото и насочени назад.
ЗАДНИ КРАЙНИЦИ
Успоредни, здрави и покрити със силно развити бедрена и подбедрена мускулатура. Ъгълът на свързване между бедрото и подбедрената кост е около 130градуса. Скакателната става е добре очертана с ъгъл около 140 градуса.
ЛАПИ
Пръстите са сводести, прибрани, плътно прилягащи един към друг и завършват с развити и здрави тъмни нокти. Възглавничките са овални, твърди и имат черно-сиво-синкав цвят. При някои от гончетата на задните крайници се намира закърнял пети пръст “ вълчи нокът “, който по желание се премахва чрез козметична операция.
КОЖА И МУСКУЛАТУРА
Кожата е плътна, еластична, с тъмносинкаво-сив цвят, без гънки и прилепнала към тялото. Мускулатурата е силно развита и релефно изпъкнала.
КОСТИ
Масивни и здраво свързани помежду си. Обиколката на китката при мъжките е от 11 до 12 см, а за женските от 10,5 да 11см.
КОСЪМ
Покривният косъм е къс с дължина до 3 см., равен и плътно прилягащ към тялото. Подкосъмът е гъст и мек. Покривните косми на холката, гърба, опашката и задната част на крайниците са малко по-дълги.
ЦВЯТ
Антрацитово черен с кафяви подплащници. Долната част на крайниците и на опашката, както и подопашното огледало са кафяви, а по гърдите, по муцуната и над очите има кафяви петна. При голям част от кучетата кафявото оцветяване по крайниците е завоалирано с черни косми, които не заличават кафявото оцветяване. При някои кучета се срещат бели петна върху гърдите и върховете на лапите, които са допустими, но са нежелани. Появата на бели петна по други части на тялото се счита за дефект и такива кучета не се допускат за разплод.
НЕДОСТАТЪЦИ
-Тежки недостатъци
Широка и груба глава, силно изразен задтилен израстък;малки и кръгли очи;силно окосмени уши; къс и тесен гръб; недобре замускулена крупа;грубо окосмена опашка и по-дълга или по-къса от скакателната става;дълги крайници; разширени пръсти,обилно окосмени;покривният косъм не приляга към тялото; бели петна на върха на опашката и в основата на главата.
- Пороци, водещи до дисквалификация
Лабилна нервна система- страх от изстрел, тежка и несиметрична глава с клинообразна или квадратна форма: рязко изразен преход от черепа към муцуната; кафяв или депигментиран нос; слаби, разкривени и кариозни зъби, липса на резци и премолари; перекус, недокус и клещообразна захапка; светли очи, рошави вежди и кривогледство; дълги и вълнистообразни уши; къса шия; неразвити и странично сплеснати гърди; изпъкнала гръдна кост; седлест и шаранов гръб; свлечена крупа; ниско или високо поставена опашка; къси крайници; бели нокти дълъг и груб покривен косъм; бели петна на врата и тялото, едностранен и двустранен крипторхизъм; кастрати