Келтски свят,  Митология,  Символи,  Традиции

Върбата – красота и духовно присъствие

05.10.2023г., публикувано от: CelticBardJeff, оригинално заглавие: The Willow Tree

Beauty and Spiritual Presence,   източник: Ireland-Calling

превод: Сурен Исраилян: 09.10.2023г.

взето от:

https://www.facebook.com/CelticBardJeff

снимка: https://www.vitoshalandscape.com/product/salix-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B0/

Върбата е била свещено дърво за келтите както заради широкия набор от материали, които е осигурявала, така и заради уникалната си красота и духовното присъствие. Появява се в митологията на много култури. В историите на друидите Вселената и цялото човечество са били излюпени от две алени яйца, скрити в върбата. Едното яйце образува слънцето, а другото Земята. На сезонния фестивал Белтен тази история е пресъздадена с боядисани яйца,  практика, възприета по-късно от християните и наречена Великден.

В еврейската култура върбата се свързва с „Празника на Скинии/Feast of the Tabernacles, където се изграждат убежища с помощта на клоните на върбата, традиция, която се спазва и днес в Ерусалим. В гръцката митология върбата е била свещена за богините на подземния свят Персефона, Хеката, Цирцея и Хера/Persephone, Hecate, Circe, Hera. По подобен начин тя е присъствала в келтската митология, където върбата е била свързана с богините на смъртта, представляващи мрака и аспекти на психиката, които изискват голямо разбиране и предизвикват мъдрост и сила.

Във връзка с тези митове се приема, че лекарството от цвят на върба облекчава горчивината и негодуванието и е от полза за тези, които често обвиняват другите за своите нещастия. Върбовите листа често са били носени като талисмани за защита срещу ревност, а дървото на върбата вътре и извън жилището се е смятало, че предпазва от зло.

Върбата имала много практически приложения в стара Ирландия, Великобритания и по целия свят, както и духовни такива. Била е използвана в стените на къщи като част от плет, от нея са били правени оградни стълбове и бъчви. Тя е била използвана при плетене на кошници, мебели, пчелни кошери, огради и саксии за омари, и това са само някои от многото й приложения. Думата „wic“ (от wicker – върбови клонки, ракита) на староанглийски означава буквално „да се огъва“. Когато християнството се разпространило из Великобритания и Ирландия и са били създадени големи градове, християните започнали да наричат тези в селските райони, които практикували старите обичаи, като „wicca“ (произнася се wik-chah), за мъже, „wicce“ жени или ‘wiccan’ множествено число, буквално тези, които се огъват и манипулират.

Може би защото създаването на предмети от върбови клони (ракита) е била обичайна ежедневна работа за хората от провинцията, думата „Wiccan“ се превърнала в унизителен термин, използван за представяне на всички онези мъже и жени, които следвали старите начини и занаяти. С течение на годините, когато културите станаха по-разделени, това разбиране се превърна в идеята за магьосничество. Огъването и манипулирането стават свързани с магии и заклинания и християните не харесвали много идеята хората да практикуват тези дейности.

В медицината върбовата кора е била използвана като средство за успокояване на болката още от Древна Гърция. Кората на върбата съдържа салицин/salicin, който, когато се окислява в човешкото тяло, се превръща в салицилова киселина, която по-късно се превръща в това, което познаваме като аспирин. Върбата се използва и за лечение на обриви, пърхот, кървене на венците и възпаления в устата. Прилага се и за предотвратяване на треска и диспепсия/dyspepsia.

Image: Saille

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *