Изкуство,  История,  Келтски свят,  Традиции

Късният келтиберски период (от края на III до I век пр.н.е.)

От Фейсбук, автор Celtic Bard Jeff,  оригинална заглавие The Late Celtiberian Period (Late third- first century BC)

взето от

https://www.facebook.com/CelticBardJeff

Image: Polychrome ceramics from Numancia (Soria).

Този период е характерен като етап на преход и дълбока промяна в келтиберския/Celtiberian свят. Тенденцията към все по-градски начин на живот може да се счита за най-забележителния факт, защото тя трябва да бъде поставена между предишния процес в тартеско-иберийския/ Tartessian-Iberian свят и този, свързан с появата на опидуми/oppida в Централна Европа. Този процес на урбанизация би могъл да се свърже с вероятната поява на писменост, която е документирана още в средата на II век пр. н. е. в нумизматични монети, но разнообразието от азбуки и бързото им обобщаване ни позволяват да предположим по-ранното им въвеждане от южни и източни иберийски области. Трябва да се отбележи и съществуването на закони, написани с бронз.

Доказателство за тези дълбоки промени са феномените на синисизма/Sinicism, документирани от историческите източници и археологията, или дори възможната трансформация на погребалната идеология, отразена в чеиза/trousseau на булката, което може да обясни развитието на бижутата, може би като елемент на статус, който идва да замени оръжията като символ на статус.

В тези ръчно изработени продукти, както и в бронза и керамиката, се наблюдава силно иберийско влияние, което им придава несъмнена индивидуалност в рамките на келтския свят, към който тези творения принадлежат, както се вижда от техните стилистични и идеологически елементи.

В същото време се развива процес на йерархично планиране на територията, при който градският характер на опидуми се определя от функционалното му значение, а не от архитектурното, въпреки че е известно за съществуването на обществени сгради с истинска монументална архитектура, които се появяват в края на II век пр. н. е.  – така наречените „grandes villae“ от елинистически тип, като тази на La Caridad de Caminreal, символ на силно римска културно влияние.

В тези селища има и вътрешна подредба според общ план, представяща впечатляващи отбранителни съоръжения, какъвто е случаят с рова на Контребия Леукаде/Moat of Contrebia Leukade, изкопан в скалата в периметър от почти 700 m. с ширина между 7 и 9 м. и дълбочина 8 м., с обем на добития камък около 40 000 м3, което е огромно вложение на колективен труд. Те са центрове, които секат валута със своето име, най-важните от тях от сребро и са израз на по-сложна социална организация, със сенат, магистрати и правила, които регулират публичното право.

Необходимо е също така да се вземе предвид еволюцията на етническите групи и техните територии през дългия процес на завладяване на вътрешността на полуострова от Рим. Такъв е случаят с Olcades, Belos или Titos, които престават да се появяват в литературните източници в сравнително ранно време, вероятно бидейки асимилирани с други образувания с етническо или географско съдържание.

Или случая с народа Lusons, който, когато се появя отново, заема територия, различна от тази, която им е била приписана преди това. Не може със сигурност да знаем имената на всички етнически групи, живели в земите на Келтиберия, защото не трябва да се забравя, че някои от тях са цитирани само по повод на конкретни епизоди, какъвто би бил случаят с Olcades при описание на кампаниите на Ханибал/Hannibal в земите на Платото/Plateau или Лобетанос/Lobetanos, известни само от сведенията  на Птолемей/Ptolemy.

При подобни проблеми от съществено значение е да се съпоставят всички налични доказателства – литературни, лингвистични, епиграфски или археологически, за да се насочат изследванията към аспекти като границите на историческата Келтиберия или идентифицирането на етнически групи, считани за келтиберски. Според тези данни, Келтиберия е определена като територия с обща култура, която е разделена на четири големи области: Алто Дуеро/Alto Duero, Алто Тахо-Алто Халон/Alto Tajo-Alto Jalón, южната Келтиберия/southern Celtiberia, до голяма степен ограничена до провинция Куенка/Cuenca, и десния бряг на Средната долина на река Ебро. Всички тези територии са със самостоятелно културно развитие, макар и с очевидни допирни точки помежду си.

Другият ключов факт през този период, изглежда, е непрекъснато разширяване на келтския свят на Иберийския полуостров, очевидно от ядро, идентифицирано до голяма степен с историческа Келтиберия. Такъв извод може да се направи от анализа на разпространението на келтските елементи, приписвани на V-IV вв пр. н. е. и дори по-обобщените в по-късна дата, понякога дори засилени след римското нашествие.

Този процес, според археологически и исторически доказателства, все още е бил напълно активен през II век пр. н. е. и би могъл да се разпространи на запад, както се вижда от географското разпръскване на конските фибули/horse fibulas или оръжия, които са толкова истински келтиберски, колкото биглобуларните ками/biglobular dagger, които достигат земите на келтска Бетурия/Celtic Beturia. Тези факти съвпадат с информацията, предоставена от литературни източници, като известния цитат на Плиний (3, 13) или езиковите и епиграфски свидетелства.

Подобно на това, което се случи на италианския полуостров, феноменът на келтиберската експанзия се сблъска с паралелната експанзивна тенденция на средиземноморския градски свят/Mediterranean urban world. Пуническият свят от последната третина на III пр. н. е. и по-късно римският свят започват поредица от конфликти, достигащи своя връх в Келтиберските войни, които представляват един от основните епизоди на сблъсъка, поглъщането и унищожаването на келтите от страната на Рим, като наследник на високите средиземноморски култури.

Не можем да завършим, без да подчертаем значението на келтиберската култура в общата картина на келтския свят, до голяма степен поради важното влияние, което иберийската култура е оказала върху него, заедно с нейното периферно положение в крайния югоизток на Европа, далеч от културните течения, които засягат по решаващ начин континенталните келти, археологически идентифицирани с културите на Халщат/Hallstatt и Ла Тене/La Tène.

Source: The Celtiberians by Alberto J. Lorrio, University of Alicante

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *