История,  Келтски свят

Келти вероятно са достигнали преди викингите отдалечените Фарьорски острови

20.12.2021г., автор ВАНЯ МИЛЕВА  взето от:

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kelti-veroiatno-sa-dostignali-predi-vikingite-otdalechenite-Fariorski_178300.html

Фарьорските острови. Кредит: Flickr (CC BY-ND 2.0)

Британци или ирландци може да са стигнали до отдалечените Фарьорски острови преди викингите, според нови доказателства.

В исторически план северноатлантическият архипелаг е бил част от света на викингите и жителите му говорят език, произлизащ от староскандинавски език.

Сега има нови доказателства, че хората са достигнали острова до 500 г. от н.е. – около 350 години преди пристигането на скандинавците.

Това ранно заселване предшества технологията за плаване на дълги разстояния от викингите и опровергава предишните възгледи, че островите са били необитаеми до 9-ти век.

Изследователи откриват фрагменти от овча ДНК в езерни седименти на фарьорския остров Ейстурой, чиято възраст е определена с помощта на научни техники за датиране. Животните биха могли да стигнат до отдалечения архипелаг само ако са били откарани там от хора с лодки.

„Виждаме как ДНК на овцете и овчите биомаркери се появяват изведнъж. Това е като превключване“, обяснява д-р Уилям Д’Андреа (William D’Andrea) от Колумбийския университет в Ню Йорк.

Учените казват, че тези нови резултати предоставят „недвусмислено“ доказателство за човешко присъствие преди викингите да пристигнат през 9-ти век. Освен това, няколко косвени доказателства предполагат по-ранно заселване на Фарьорските острови от говорещи келтски хора от Великобритания, Ирландия или и от двете.

„Все още не знаем кои са тези хора и защо са избрали да отидат на Фарьорските острови. Но има много информация, която ни кара да смятаме, че е много вероятно да е имало заселване на хора от Британските острови“, коментира  пред BBC News д-р Д’Андреа.

Ейстурой. Фарьорските острови. Кредит: Wikimedia Commons

Тези други улики включват древни, но недатирани, келтски надгробни знаци, които са осели островите, келтски имена на местности, исторически разкази и ДНК доказателства от хора, живеещи на островите – които се намират на около половината път между Норвегия и Исландия.

Според средновековните текстове, ранният ирландски мореплавател Свети Брендан Клонфертски тръгва отвъд Атлантика с другари от 512 до 530 г. и се предполага, че открива земя, наречена Остров на блажените. По-късно, през 825 г., ирландският монах Дикуил пише, че някои северни острови са били заселени от отшелници в продължение на най-малко 100 години.

Мнозина предполагат, че тези разкази се отнасят за Фарьорските острови, но няма убедителни доказателства. И има противоречия относно други линии на доказателства.

Някои учени твърдят, че келтските географски имена не трябва да са признак на предскандинавски заселници. Вместо това, твърдят те, вече е имало широк контакт между викингите и населението във Великобритания и Ирландия през 9-ти век – така че говорещите на келтски език биха могли да пътуват със викингите на техните лодки.

ДНК доказателствата показват, че хората, които живеят на островите днес, произхождат от скандинавците, но по-голямата част от потеклото им по майчина линия идва от британци или ирландци. Този модел на келтски жени, които имат деца от скандинавски мъже, се вижда и в Исландия и преди е бил интерпретиран като отличителна черта на викингите, превозващи неместни жени по време на своите пътувания.

Но също така е в съответствие със сценарий, при който островите са били населени, когато са пристигнали скандинавците, и авторите посочват, че делът на британското или ирландското потекло е много по-висок във Фарьорските острови, отколкото в Исландия.

Въпреки невероятните постижения на скандинавските моряци, се смята, че използването на платна е възприето в Скандинавия между 750 и 820 г. – късно в сравнение с други части на Европа. Това прави малко вероятно те да са стигнали до Фарьорските острови в началото на 6-ти век.

Д-р Д’Андреа и неговите колеги първоначално се заемат да разберат по-добре климата по времето, когато викингите пристигат на Фарьорските острови. Те използват лодка за извличане на седиментни ядра от езеро близо до село Eiði, мястото на древен викингски район на Ейстурой.

Започвайки от 51 см надолу в седиментите, те откриват внезапно поява на биомаркери на добитък, най-вероятно някъде между 492 и 512 г., но вероятно още през 370 г.

Слой пепел, отложен от известно изригване на исландски вулкан през 877 г., им помага да датират надеждно седиментните поредици по-долу.

Остров Сандой. Фарьорските острови. Кредит: Wikimedia Commons

Друг екип от изследователи преди това е открил ечемичени зърна на фарьорския остров Сандой, датирани между 300 и 500 години преди скандинавския период.

Кевин Едуардс от Университета в Абърдийн, който е съавтор на статията за ечемика, отбелязва, че новото проучване „предоставя убедителни и вълнуващи доказателства“ за по-раннао заселване и добавя: „Може ли да се намерят подобни доказателства в Исландия, където се изтъкват подобни аргументи за присъствието преди скандинавите и за които предстоят примамливо сходни археологически, поленови аналитични и човешка ДНК?“

Справка:

  1. Als, T., Jorgensen, T., Børglum, A. et al. Highly discrepant proportions of female and male Scandinavian and British Isles ancestry within the isolated population of the Faroe Islands. Eur J Hum Genet 14, 497–504 (2006). https://doi.org/10.1038/sj.ejhg.5201578
  2. The Vikings were not the first colonizers of the Faroe Islands
    Mike J.Church, Símun V.Arge, Kevin J.Edwards, Philippa L.Ascough et al.
    Quaternary Science Reviews; https://doi.org/10.1016/j.quascirev.2013.06.011
  3. Curtin, L., D’Andrea, W.J., Balascio, N.L. et al. Sedimentary DNA and molecular evidence for early human occupation of the Faroe Islands. Commun Earth Environ 2, 253 (2021). https://doi.org/10.1038/s43247-021-00318-0

Източник: British or Irish reached remote Faroe Islands before Vikings
Paul Rincon, BBC News 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.