Келтски свят,  Традиции

Келтските празници – Данън Пери, Ян Търнбул

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Статии, посветени на Учителя и Учението

Статии от списание Житно зърно – сп. Житно зърно бр.1 1999

взето от:

http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/%D0%9A%D0%B5%D0%BB%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_-%D0%94%D0%B0%D0%BD%D1%8A%D0%BD%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%B8,%D0%AF%D0%BD%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B1%D1%83%D0%BB

Келтските празници на природата

Данън Пери, Ян Търнбул

Има различни начини за измерване хода на годината. Ние познаваме Юлианския календар от 12 месеца, който е обичаен за нас. Друг начин е видимото движение на Слънцето около Земята, като при това движение се отбелязват най-високата и най-ниската точка – двете слънцестояния, и средните точки – равноденствията.

Келтските народи са се вслушвали в друг годишен часовник. Той отбелязва четири точки в годината. Тези точки са свързани с промяната на циклите в полята и градините и са опорни моменти, в които животът просто и естествено променя посоката. Всеки подобен обрат е своеобразен празник, с който се приветства промяната.

Имболк /1 февруари/ е празник на измиване лицето на Земята. В навечерието на празника старата женска богиня на зимата Кайлич пие от свещения извор и се преобразява в девата Бригита.

Това преобразяване става във всеки от нас, когато изживяваме промяната от периода на вътрешно съзерцание към външната съзнателна изява.

Келтските хора имат традиция да удрят земята с пръчки, за да се събудят семената.

Това е времето, когато се увеличава светлината, а тъмнината намалява.

Белтейн /1 май/. Първият ден на май е бил отбелязван хиляди години като ден на плодородието, когато Природата ярко излага на показ своята красота, за да отвори дверите на новия живот. В келтската традиция Белтейн е известен като Магията на цветята. Този празник се празнува с танци. Това е време за работа, за проявление на любовта на физически план.

Телтан /1 август/. Това е празник на жътвата, на реколтата. На този ден келтите са празнували ритуален брак между Слънцето и Земята. Космичното съчетаване на мъжките и женски енергии било много признавано като много важно за поддържане на хармонията и изобилието.

Самхейн /31 октомври – 1 ноември/ Самхейн е вратата, входът към светилището – към утробата на майката Земя, от която израства всичко, което е интуитивно и съзерцателно и присъщо за Земята..

Вечерта срещу 1 ноември е „Хелоу уин“ /нощта на вси светии/. Всички духове на Земята тази нощ си заминават.

Келтите особено ценели ясното, отворено пространство, което следвало след тази нощ и нарекли това време за начало на тяхната година. Те палели огромни огньове, в които изгаряли образите на старата година и хората се освобождавали от страховете и тревогите на миналото.

На този ден светът на физическата реалност и светът на духовната реалност се обединяват.

Келтите се вслушвали в чувствата на Земята и точно са предусещали промените в сезоните. Слънчевият календар на слънцестоянията и равноденствията е външен, мъжки, докато келтският е вътрешен, женски. Затова си струва човек да го изживее.

Природата е – което виждаме.

Хълмът – следобедното поле –

катеричката – залезът – бръмбърът

или природата – е небе.

Природата е – което чуваме –

морето – пеещият кос –

гръмотевицата – щурецът –

или природата е – глас.

Природата е – което знаем –

но не казваме с уста –

че мъдростта ни е безсилна –

пред нейната простота

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.