Автор: Росен Илиев от http://www.nauchensviat.eu взето от:
http://www.nauchensviat.eu/2012-03-17-19-53-51/2012-03-17-19-55-55/2012-03-26-19-57-54/2012-04-20-23-02-59.html
Германските народи
Вече разгледахме с подробности на два големи индоевропейски народа, келтите и скитите, които през втората половина на първото хилядолетие преди Христа, почти разделени на европейския континент, на север от алпийската планинска бариера между тях. Други групи като на траките, които заемат големи пространства от Балканите са били пренебрегвани, поради липсата на информация.
Първото хилядолетие от християнската ера свидетелства за още две такива разширения на индоевропейците, а именно тези на германците и на славяните, първата има трайни резултати на запад, а втората на изток. За разлика от келтите и скитите, тези две по-късни групи, имплантират езиците си в много региони.
Имало две германски експанзии и по-рано. Периодът на тевтонската миграция е известен като Volkerwanderung, който започва с преждевременно, но безсмислено нахлуване в Италия на кимбри и тевтонци, които са се борили с римляните между 114 и 102 г. пр. Хр, и които не приключват до приемането на християнството от норвежците през 11 век, когато се слага край на пиратските практики на викингите. Периодът на най-голямата им жизненост пада между 2 и 5 век от настоящата ера.
Прародината на германците преди тяхното разширяване е в съвременна Германия. Племената, от които е съставен този народ окупират Дания, Южна и Централна Швеция, Норвегия и северната крайбрежна ивица на Германия, от устието на река Елба до брега на Балтийско море. Островите в Балтийско море близо до Швеция, а именно Готланд и Борнхолм са гъсто населени.
Човек не трябва да предполага, че тези ранни германци са били непроменено потомци на техните предшественици от Бронзовата епоха, защото има силни археологически доказателства, че нови хора нахлули в Скандинавия в началото на Желязната епоха. Халщатските артефакти са изцяло различни по характер от тези от Късната Бронзова епоха, а ритуалът на погребенията се променя напълно, докато старото поклонение към природата, което мегалитните морски хора донасят в Скандинавия изчезнало внезапно, като се заменя от религиозни явления, които можем да свържем определено с класическия стил на скандинавското поклонение. Скандинавският пантеон, със семейството на боговете и Валхала (в превод от старогермански “дворец на убитите”), е тясно свързан със системите на Гърция,Рим и Индия, както и на други индоевропейски народи.
Основната цивилизационна връзка в развитието на германската култура са келтите, които обаче блокират германците от пряко общуване с класическия свят. Чак след гибелта на келтите до германците стигат такива влияния. Но по-рано скандинавците вече притежават отличителна култура през Бронзовата епоха, която не е била напълно загубена.
Освен това, някои силни културни елементи във времето на разцвет на германските народи са силно маркирани от източно вдъхновение, като погребенията на кораб, който прилича на кралския скитски ритуал, с изключение на заместването на кораби с вагони, както и изкуството, което е изразено в дърворезба, на която са изобразени животни в източен стил, и която достига най-високото си развитие в Норвегия. Германците, подобно на келтите са били подложени на много силно влияние от равнините на изток.
Лингвистично, началото на германските езици се дължи на келтите. Много от думите, които са необходими, за да изразят нови неща са с келтски произход. Много е вероятно, древногерманската реч да е въведена в Скандинавия от нашественици, които донасят Халщатската култура.
Датската серия от черепи е най-обширна, с 42 възрастни мъжки черепа с индекс 71, а от тях само 1 е с черепен индекс над 78. Серията е силно доликокефална, със среден черепен индекс 72,3. Няма и следа от брахикефални елементи, които са били толкова важен елемент в Дания от началото на Неолита до Бронзовата епоха.
Черепите от датската Желязната епоха образуват хомогенна група. Те приличат на келтските черепи от същата епоха. Освен за по-малката ширина на главата и лицето, и по-голяма дължина на свода, те приличат на келтските черепи в Галия и на Британските острови, както и тези на скитите, като са почти идентични с арменските скитски черепи от Желязната епоха.
Черепите от датската Желязна епоха, вероятно са същите като тези на предците на протокелтите преди пристигането им в югозападната част на Германия, и на предците на скитите и източните иранци. Тези датчани са високи хора, като ръстът на 25 от мъжете е бил 171.5 cm. Това е съпоставимо с този от по-ранните народи от същия регион, и с този на скитите. В тази датска серия без съмнение, е имало подбор въз основа на диференциални методи на разположение на мъртвите; многобройното население от Бронзовата епоха, в съчетание с мегалитни елементи, Бореби, и кургански елементи.
Шведското население от Желязната епоха, е най-добре представено от по-малка група от 14 мъже, и по същество е същата като тази в Дания. Има обаче няколко различия – сводът е по-висок, лицето е широко, а горната част му част е по- къса. Може би тези по-периферни скандинавци показват малка част от по-старите елементи.
През Желязната епоха, Норвегия, за пръв път, определено се населва от хора, които са сравними в цивилизационно отношение с тези в Дания и Южна Швеция, вероятно много от по-ранните жители на Ютланд и датския архипелаг са избягали в югозападната част на тази страна, докато други мигрирали в Южна и Централна Швеция.
Най-голямата серия от Желязната епоха в Норвегия е на Шрайнер, която съдържа 27 мъжки черепа. Те са доста различни от тези в Дания или Швеция. Те са по-големи и много по-здрави, с тежки челюсти и силни мускули. Meтрично са подобни на палеолитната серия на Морант и те биха могли да се поберат лесно в обхвата на централната група на европейския кроманьонец.
Те са чисто доликокефални, с черепен индекс от 71.7. Като цяло са точно това, което човек би очаквал от датската Желязна епоха. Ръстът възлиза на 169,5 см. Има и друга възможност, че те са имали силни кургански елементи.
Централните крайбрежни норвежци от Желязната епоха, трябва да са били в част истински потомци на хората от Горен Палеолит в Централна Европа, които са се преместили на север и на запад с отстъплението на последния ледник, и останали относително не обезпокоявани преди пристигането на нови имигранти през Желязната епоха. Има обаче регионални различия сред типовете в Норвегия по това време, които продължили и до съвременния период. Серия от края на викингската епоха показва наличие на брахикефален тип, масивен в мускулатурата и с череп с голям размер, който е метрично свързан с Бореби групата от Дания и Северна Германия. Те могат да представляват колонисти или бежанци от Дания.
А групата от Согн на север, включва мезокефални черепи с изключително ниски сводове и по-малки размери, което е съпроводено с черна или кафява коса, запазени в гробовете. Meтрично те наподобяват модерния лапоиден череп в много отношения. Те служат за означаване на северната част на норвежката граница, отвъд която норвежките населени места през периода на викингите са били спорадични.
С тези различни серии трябва де се докаже, че в Норвегия за пръв път в историята, и в пълната светлина на физическата антропология, може да се покаже, че земята на викингите бе последната периферия на нордическия свят, в която древните, но напълно еволюирали форми на човечеството, се смесили с новодошлите от юг и от изток имигранти.
Лингвистично, германските народи, които нахлуват в другите части на Европа от скандинавските страни и от Северна Германия са били разделени на две групи: източно-германски и западно-германски езици. На източно-германски език говорели готи, вандали, гепиди и бургунди. Готите прекосили Балтийско море от Швеция (а не от остров Готланд) до устието на Висла. Вандалите и гепидите вероятно са с общ произход. От Висла източно- германските езици се разширяват на юг и на изток в скитската страна, където гепидите поемат контролът над Унгария, а готите най-накрая създават важно царство покрай северния бряг на Черно море.
От тук историята на тези племена е добре известна. Те всички имат важни отношения с Римската империя, приемат и християнството. Движенията на готите в Гърция, Италия и Франция не заслужават подробно описание. Вестготите избутани на запад, заемат южната част на Франция малко след 400 г., после се преместват в Испания, където те постепенно се абсорбират от населението на северните провинции. В източната част готите, които падат под властта на хуните срещат подобна съдба. От някога многобройни и мобилните готи не остава никаква следа. Същото е вярно и за гепидите, и за вандалите, които мигрират от Източна Европа във Франция, Испания, и Северна Африка, откъдето впоследствие били депортирани във Византия.
Няма съмнение, готска и вандалска кръв тече във вените на някои съвременни испанци, както и в народите от другите страни, през които те преминават. Но източния клон на германците не успява да остави траен отпечатък върху расовата карта на Европа. Въпреки, че няма много данни за физическия тип на тези източните германци, не е достатъчно да правим окончателни заключения. A серията на готите от северен Херсонес на Черно море, датирана между 100 г. пр. Хр. и 100 сл. Хр., включва 3 мъжки и 8 женски скелета. Всички са долихокефални и принадлежат към големия мощен нордически тип, който отразява техния шведски произход, защото те не са по-различни от шведските черепи от Желязната епоха, които са вече проучени.
По-късната група на гепидите датирана от 5 или 6 век в Унгария, показва устойчивостта на същия този тип, въпреки историческото смесване с хуните, имаме 8 черепа на наше разположение, но 3 не успяват да покажат ясни следи от монголоидна смес, както и при тези 3 не се проявяват и нордически черти.
Същите резултати се получават и при разглеждането на вестготските черепи от северната част на Испания, които датират от 6 век сл. Хр.Една серия в комбинация от няколко гробища ни показва точно същия нордически тип, с висок ръст и с високо-сводест череп, продълговато лице в смисъл, наподобяващи на по-ранните халщатски черепи, но по-специално тези на западната германска група, особено на хановерските германци и англосаксонците.
Западният клон на германо-говорящите народи, по-малко зрелищен исторически, но му е предопределено да бъде далеч по-важен в евентуалното заселване на Европа. Това включва предците на англосаксонците, на фризийците и на германците по правило. Сред последните могат да бъдат изброени франките, алеманите, баварците, тюрингите, и чатите, чиито потомци са хесенците. При франките могат да бъдат изброени предците на фламандско и холандско- говорящите народи, чиито тясно свързани езици, са смес от ниски франконски и саксонски елементи.
Всички тези народи са се придвижвали на юг, и в някои случаи на запад, алеманите в Швейцария и Австрия, баварците в княжеството, което носи тяхното име, тюрингите към Бохемия, както и Тюрингия, а франките към горната страна на Рейн, Белгия и Франция. Бургундите, членове на източния клон на германците, като готите в контакт с Римската империя, прекосяват река Рейн преди франките и заемат Рейнска Галия в същото време, в което вандалите били приети под римско господство.
Прототипът на западните германски народи, които са мигрирали от района около устието на река Елба е добре представен от поредица черепи от Хановер, която включва 41 мъжки черепа. Meтрично, те се различават от датските черепи от Желязната епоха. Техният череп е малко по-дълъг, до известна степен по-широк, и значително по-висок. Челото е по-широко, както и лицето, и в много случаи е малко по-дълго. Тези черепи се отклоняват от нормалния нордически тип с централно- европейски произход, с които ние сме запознати в по-големите им размери и особено с тяхната по-голяма височина на свода.
Черепите на англосаксонците, които нахлуват в Англия през 4 и 5 век от н.е. са почти идентични с тези на групата от Хановер. Това е същата тази специфична категория, подобна на испанските вестготски черепи. Към нея трябва да се добавят две серии от старите фризийци от северната част на Холандия, които са идентични във всяко едно отношение. Черепите на тези стари саксонци, стари хановерци, и стари фризийци се различават в редица характеристики от тези на другите нордиди, които сме изследвали. Те нямат нисък свод и наклонено чело, общи за по-ранните нордически датчани, гали и скити. Сводът е умерено висок, а черепния индекс е на границата долихo-мезокефалия.
В сравнение с другите нордиди, челото е относително право, скулите са по-големи, мускулната маркировка е по-изразена, черепната основа по-широка, лицето е по-дълго и донякъде и по-широко. Видът представен от тези три групи и от вестготите, изглежда е вариант на нордическия тип, към който изначало индоевропейско говорящите принадлежат. Разлики има само в размера, и то изглежда са достигнали това разграничение чрез смес в южната част на Скандинавия и Германия, между по-старото местно население, състоящо се от комбинация от мегалитни, кургански и Бореби елементи, както и чисто нордически датски елементи от Желязната епоха.
Този физически тип е придружен от висок ръст, от около 170 см, и от значителна тежест и набитост на дългите кости. Телосложението е по-тежко от това на предварително проучените нордиди. Този вид е типично русокос. Представлява смес от централно-европейски нордиди в съчетание със стари северозападно-европейски елементи, не навярно нордиди в смисъла, в който думата се използва.
Тъй като е разпространен сред германците на изток той е по същество германски или тевтонски расов тип. Ексцентричната езикова позиция на германските народи в общото индоевропейско семейство има своите расови конотации.Един от основните изводи за това движение от северозападния бряг на Германия, е англосаксонската инвазия към британските острови. Това започва към 250 сл. Хр., когато саксонците нахлуват в южните и източните брегове на Англия. Това е период на всеобщ смут, като ирландските пирати разграбват бреговете на Уелс по същото време. Римляните трудно се защитават срещу тази двойна опасност, и въпреки техните военни и военноморски предпазни мерки, нападенията нарастват по обем и честота.
През 406-407 г. от н.е., големи групи от германски народи преминават Рейн и ограбват римските селища в по-голямата част на Галия. Това прекъсва комуникациите между Рим и Великобритания. Следователно, през 409 г., император Хонориус издава указ, даващ на жителите на Великобритания право да избират бъдещето си. Саксонците започват да се заселват във Великобритания в голям брой. Тъй като саксонците не са градски хора, те не заемат градовете, които те ограбват, а градското население създадено от римляните в Англия запазва своята идентичност в продължение на 1 век или по-дълго, преди градовете да бъдат изоставени.
Саксонците заемали, в по-голямата си част, безлюдна страна. Това е така, защото те са свикнали да живеят в низините с дълбока и богата почва, и са имали навик да обработват земята с дълбоко плугове, теглени от 8 вола. Keлтите, чиито селско стопанство е от по-бегъл характер, предпочитат планинските райони. Саксонците, които харесвали горите, както и низините, изчиствали блата и речни долини и ги засаждали с дървета. Поради тази фундаментална разлика в методите на селското стопанство, двата народа се припокриват малко в началото, и саксонците и англите окупират прилежащите територии в много части на Англия в продължение на няколко века, докато най-сетне саксонското социално и политическо господство, приобщава езикът и културата на по-ранните жители по своя модел.
Англосаксонските скелети, които са описани по-рано, са получени от гробовете от периодът на езичниците, от 5 до края на 9 век. Черепите от тези гробове са в ярък контраст с келтските от Желязната епоха, които ги предхождали. Докато челото на нордидите от Желязната епоха е изключително наклонено, то при англосаксонските черепи е доста стръмно и високо.
Англосаксонският тип е дълбоко челюстен, с голямо разстояние от по-ниската зъбна линия до брадичката и с дълъг, наклонен възходящ клон. Черепът като цяло е стръмен едностранно с добре закръглен тила, и често ламбдоидална заравненост, челюстите са умерени до тежки. Носните кости са силно извити. Мускулатурата е дебела и тежка. В сравнение с нордидите от Желязната епоха саксонците имали по-голяма черепна кутия. Средният ръст при различните серии от англосаксонци варира от 167-172 cm. средно.
Ютите, които се заселват в Кент, и които идват от полуостров Ютланд изглеждат по-високи. Те запазили своята расова идентичност най-малко до края на 8 век.
Броят на отделните гробища, които датират от най-ранния период на инвазия на саксонците, ни дава жива картина на начинът, по който изглеждат първите саксонски заселници. Едно от тях е гробището в Източен Шефърд, Беркшиър, съдържащо 8 мъжки и 12 женски черепа, както и 8 инфантилни и непълнолетни екземпляра. Всички възрастни мъже са около тридесет годишна възраст или по-повече и представляват един класически саксонски вид, като всички са долихокефални.
Една от женските принадлежи към същия този тип, и тя е погребана по различен начин от другите жени, с украшения на кон в гроба й. Останалата част от жените са били по-универсални с черепни индекси до 82,4. Те имат по-широки, по-къси носове, някои и с прогнатизъм, и по-къси и по-плитки челюсти. Жените изглежда са били съчетание от тези два вида. Въпреки че много от тези разлики може да се дължат на пол и възраст, то други, като основна форма на главата си е типично расова.
Саксонските нашествия на Британските острови били последвани от тези на датчаните, които започнали набезите си там през 8 век. Датчаните, много от които всъщност са норвежци, завземат части от Англия, но те също така широко нахлуват и в северната част на Шотландия и Ирландия. Много малко от черепите на тези датчани са достъпни за проучване, но те принадлежат почти без изключение към северозападните нордически типове.
Нито една серия от 6 мъже от Оркней, нито от 14 от различни места в Ирландия, се различава от вида на саксонците. По-нататъшното германско нашествие се осъществява от норманите, след пребиваването им във Франция. Западните германци, които нахлуват в Бавария, Югозападна Германия, Северна Швейцария и Австрия, трансформират по-ранните келтски и илирийски региони в постоянни райони на германската реч и култура. Племената, които най-пълно отговарят за това са франките, алеманите, баварците и тюрингите.
Баварците имали черепен индекс от 75 до 76 при различните серии. Техният ръст е около 168 см., с умерено висок черепен тип. При повечето, ако не и при всички метричните и морфологичните характеристики напомнят на нордическите им предци, но в няколко от по-малките групи може да се подозира сближаване с келтската форма. Във всяка местна серия обаче, формата на главата остава постоянна, и във всяка от тях има много малко брахикефали. Предците на хесенците, ако можем да съдим по няколко примера очевидно също са така долихокефални, представители на обичайната немска нордическа форма.
Aлеманите могат да бъдат изследвани с помощта на две основни серии; от Oберотвайл в Баден и от кантона Ааргау в Швейцария. Серията от Баден, която същевременно запазва обичайния германски черепен индекс носи метричния характер на келтските народи, алеманите притежават същия черепен индекс – от 75 до 76.
Aлеманските черепи от Швейцария, като група са високи мезокефали със среден индекс 78, и включват значителен брой брахикефални черепи. Като цяло серията прилича на келтските предшественици на алеманите, но на ръст нарастват средно до 168 см, а черепния индекс на цялата група се понижава постепенно. През 5 век, 50% от алеманите са брахикефали, през 7 век-44%, а през 8 век- 24%. По стечение на обстоятелствата, средния черепен индекс се понижава в течение на този тристагодишен период от 80,2 до 77,5. Така германския елемент, или може би германо-келтската смес, се е увеличил за сметка на по-ранното население, и това нарастване е както ще видим по-късно, предопределя да преобрази някои части на Швейцария.
Тюрингите, които са ни познати от серия от долината Заале в Германия, както и от други няколко места в Чехия, практикували странния обичай да деформират черепа. Тюрингите са чисто доликокефални. В нито една от тези групи няма брахикефален череп. Може да се заключи, че със сигурност не са от келтски тип.
Германското усядане в Австрия и Тирол е сложен процес, включващ алемани, баварци, ломбардци и готи. Aлеманите са най-ранния, а баварците са най-важния елемент. В южните части на планината се заселват ломбардци, докато баварците в северните. В същото време, хуните са допринесли монголоиден елемент, разреден чрез смес с гепидите. През 7 век, картината се усложнява още повече от временната славянска експанзия, която може да е оставила човешки следи в някои от долините на Тирол. През всичките тези сътресения, романизираните рейнци все още поддържат етническа си цялост в отдалечени точки, както е видно от оцеляването на езикът им.
Едно проучване на австрийските черепи от германските селища, доказва, че те са били до голяма степен нордически. Основни расови типове: Курганска нордическа раса, Халщатска нордическа раса, Бореби, Трьондер и Англо-саксонска раса, плюс някои монголоидни елементи.
Изображения и скулптури на древни германци
Череп на германец от племето суеби
Черепи на древни германи от нордически тип
