Български автори,  История,  Келтски свят,  Трако-Келтика

Древните индоевропейци /част 5/

Автор: Росен Илиев от http://www.nauchensviat.eu взето от:

http://www.nauchensviat.eu/2012-03-17-19-53-51/2012-03-17-19-55-55/2012-03-26-19-57-54/2012-04-20-23-02-59.html

Скитите

Както келтите в Западна Европа, така и скитите и техните родственици, се развиват по едно и също време в безлесните равнини на изток. Ездачи, облечени в панталони, те се разпространяват бързо през тревните съобщества в Източна Европа и Западна Централна Азия, премествайки се толкова умело, че дори Дарий Велики с армията си не може да ги хване, като изчезват почти толкова бързо от лицето на Източна Европа , както са се появили. Подобно на келтите те са ослепителни и мимолетни, но за разлика от тях начинът им на живот, перфектно адаптиран към тревната земя върху която те са бродили, е бил достатъчно дълъг, за да оцелее тяхната идентичност като народ.

През 700 пр. Хр. скитите са забелязани за пръв път в земите на север от Черно море. Открити са техни домейни на север от река Дунав и на изток от Карпатите в плодородните полета на Източна и Централна Европа и южната част на Русия до река Дон. От тази страна е трябвало да изгонят донякъде мистериозните кимерианци. Въпреки че Дон формира източната граница, отвъд него живеят други групи на номадските народи, културно подобни на скитите. Те включват сарматите, своите непосредствени съседи на изток, които са се появили според Херодот, в резултат на масов брак на скитски младежи с девойки амазонки.

Езикът на сарматите е бил малко по-различен от този на скитите, като резултат от включването на думи от амазонките. Отвъд сарматите са живели масагетите, а отвъд тях саките. Думата сака, обаче е била използвана от персите като общ термин, за да се обозначат всичките номадски народи на север от иранското плато, в Туркестан.

С костюмът, оръжията, с методите си на предвижване, с жилищните помещения, и със съвкупността от материалната си култура, тези хора образуват непрекъсната културна зона от Карпатите до Китай. Затова е обичайно да се разглеждат скитите като хора от азиатски произход, които са развили тази висока и специализирана форма на пасторално номадство в Централна Азия и донесли със себе си в Източна Европа. Поддръжниците на тази теза предполагат, че скитите са монголоидни хора, и че те са заели някои алтайски форми на речта. Други твърдят, че те са били европейци във физически вид, и говорили ирански език, а тяхната културна почва трябва да се търси на изток от Каспийско море.

Ние не знаем какъв език точно са говорили скитите, нито е ясно дали точното му принадлежност някога ще бъде окончателно определена. Географското им положение, както и връзката им с древните перси, прави иранската хипотеза много вероятно и в последно време се доказва напълно. Тази теория е допълнително засилена от изследванията на езика на осетинците, съвременен народ от Кавказ, за който се предполага на исторически основания, че са потомци на аланите, клон на сарматите. Езикът им е определено ирански.

Скитите притежават феодалната организация, начело с цар, който управлявал четири провинции, всяка от която с местен управител; Тези скитски царе са били погребвани в царското гробище в регион, наречен от гърците “земята на Герхи”, която се намира в завоя на река Днепър, в близост до Никопол. Без значение къде ще умре скитския цар, останките му ще бъдат депозирани в погребална камера с грандиозна церемония и с екстравагантно количество на човешки жертвоприношения под огромна могила построена за тази цел. Богатството на погребенията напомня за древните шумери, и на египтяните в началния си период. Евентуалния шумерски произход на този скитски обичай не е малко вероятен.

По време на първото хилядолетие пр. Хр. сарматите са проникнали на запад, пресичайки Дон, те изтласкват скитите от бившите им домове. Около 200 г. готите възприемат скитско-сарматската култура. Аланите са били само клон на сарматите, но са запазили цялостта си в лицето на тази германска атака. Те изграждат голямо царство между Дон и Волга, достигайки до Кавказ, включително и в неголяма част от Северозападен Туркестан.

Между 350 и 374 г. сл. Хр., хуните унищожават Аланското царство. Някои от аланите отиват на запад с хуните, а други придружени от вандалите в Северна Африка, а пък някои както беше споменато по-рано оцеляват в Кавказ, и днес са познати като осетинци. Без съмнение, скитите и техните родственици не са били унищожени, но са били абсорбирани и изтласкани.

При изучаване на расовия тип на скитите, трябва да помним, че те не са хомогенна група както споменава Херодот, който е наш главен исторически източник. Те се състоят от вътрешен клан, наречен кралски скити или истински скити, които са били благородници и лидери, и като втори елемент, цялата група на номадските племена, от които кралските скити черпят сила. Херодот също споменава, че скитите държат много роби. Само кралските скити отказват собствени роби, а заемат младежи с чиста скитска кръв като телохранители. Така, кралските скитски могили трябва да съдържат относително чисти скитски  елементи.  

Човек не трябва да си представя, че скитите и робите им са само жителите на Югоизточна Европа през последните седем века преди Христос и първите два от нашата ера. Херодот споменава за земеделски скити, които вероятно са били някои по-ранни уседнали племена или народи, които са останали като подчинени на скитите и са станали техни доставчици на зърнени храни. Ние трябва да помним, че голяма част от територията на скитите е била населена още от неолитни времена.

Не може да има никакво съмнение, дори преди разглеждането на скелетните доказателства, че скитите и сарматите са основно, ако не изцяло бели мъже, и в никакъв случай монголоидни. В по-късните времена, аланите са описани като русокоси.

За щастие, ние не се ограничаваме само с литературни препратки. Самите скити, под влиянието на мощните гръцки колонии по северния бряг на Черно море, и особено в Крим, създават ненадминато изкуство от злато. То включва редица портрети на скитите в много реалистична и жива поза. Те показват добре дефиниран тип на силно брадати, дългокоси мъже с често изпъкнал нос, челюстите са умерено тежки, имат дълбоко поставени очи.

Тези лица поразително напомнят на видовете, които са често срещани сред северозападните европейци днес, в силен контраст с тези показани в изкуството на шумерите, вавилонците, и хетите, които определено са близко-източни. Лицето им е определено нордическо, докато тялото изглежда често набито и много мускулесто, но това може да се дължи на облеклото, което включва торбести панталони и сака с пълни ръкави. Посочените шапки, които те носят и дългата коса, прави невъзможно формирането на полезно становище за формата на главата, но това е ненужно, тъй като ние скоро може да го открием от черепния материал. 

Персийските представители на Сака показват точно същия тип, дадени от последователите на една съвсем друга школа на изкуството.

В антропометричната литература има достатъчно данни, които позволяват реконструкция на скитo-сарматския черепен тип или типове. Най-обширната група, и това, което може да се използва като основна серия, е събраните от Доници 77 скитски черепа от кургански тип в Бесарабия, която е една от най-облагодетелстваните скитски територии по време на пикът на тяхната доминация. 57 мъжки черепа от тази серия не са хомогенни.

Изследването на тези скитски черепи показва,че те са били ниски мезокефали с умерени черепни размери, но с ниска височина на свода. Черепните характеристики са в действителност, почти идентични с тези на келтите от Франция и Британските острови. Една от особеностите на скитските черепи е ниската горна част на лицето, с индекс по-нисък от този на келтите. Доници е показал обаче, че тази ниска горна част на лицето е най-вече свързана с брахикефалните елементи от групата.

Когато се елиминира брахикефалния елемент човек открива, че тези черепи имат тесен нос, и са по-близки до централно- европейската нордическа категория. Друга серия на скитски черепи от южна Русия и от Кавказ показват същите общи характеристики като тези при серията на Доници, но в повечето случаи са чисто доликокефални, което води до предположението, че брахикефалните елементи може би имат отчасти местен произход.Другите колекции от скитски черепи варират в тяхната средна стойност на черепния индекс от 72 до 77. 

От особен интерес е богат кургански благородник от царското погребение в скитската област, в близост до Aлександропол, това е един от най-величествените кургани в Русия, не само заради неговия ръст, но заради количеството злато, поставено с мъртвия цар и на жертваните животни. Kурганската серия съдържа пет черепа в първичното погребение, един от тях е голям мъжки екземпляр от кургански тип. Друг е брахикефал, с широко лице и тесен нос, приличащ на тюрк, или може би Bell Beaker тип; два са тесни черепи на нормални скити с нордически черти, а петият е умерен по размери, долихокефален, с нисък свод, наклонено чело, с изпъкнал нос и широки ябълчни арки.

Маларите са големи, и в това отношение има леко предложение за монголоидност. Но не може, обаче само на тези доказателства, да идентифицираме кралския клан с тюрките или монголите.Ние знаем много малко за ръстът на скитите. Девет мъжки скелета от Украйна, свързани със стандартния тип скити, имат средно над 170 cm. височина.

Изкушаващо е да се намери произходът на скитите в предходното население на южната руска равнина. В идентична серия от Бронзовата епоха,три от черепите на така наречените „кимерианци“ също не показват значителни разлики.

Освен това, много важна е серията от ранната Желязна епоха от областта Севан в Армения, вероятно датираща от първата половина на Ι хил.пр. Хр. Вероятно скитите се появават по-рано в Европа, или най-малко още при първата им поява, те са били представители на по-доликокефалните елементи от скитската група, които са явно нордически. Сводът при скитите е нисък, носът е тип лепторине или лептене, а лицето е с по-малък бизогоматик.

Морфологично, тези арменски черепи се характеризират със среден наклон на челото, умерена долна челюст и мускулно развитие, умерено дълбока депресия, с прав или леко изпъкнал носов профил, проекция на тила, която е най-изразена в долния сегмент, и са придружени от някои ламбоидни сплесквания. Тази серия служи за двойна цел: да се покаже, че никой от нордическите типове не влиза в съвременния арменски етнос, както и да се определи иранското разнообразие от нордиди, които може да са участвали в създаването на Персия и Индия.

Освен, че е много подобен метрично както и морфологично с началната германска черепна група, и тази виртуална идентичност обединява двете географски крайности на първоначално обединеното семейство. Видяхме, че скитите и сарматите, въпреки че  несъмнено са включвали в редиците си много хора от различни култури, формират все пак доста постоянен и основен расов тип, който е по същество иранска форма на Нордическата раса. Със своя характерен нисък свод, както и в други измерения, специално прилича на по-ранните източно- европейски и централно- азиатски нордически форми. Това  по същество е  член на расовия клъстер, свързан с разпространението на Сатем индоевропейските езици в Източна Европа и Азия.

Основни расови типове: Курганска нордическа раса, Иранска (скитска) нордическа раса, плюс източни кроманьонски, предно-азиатски  и някои монголоидни елементи.

Изображения на скити:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *