История,  Келтски свят

Уелс

Проект №532 за НОИТ 2014 на Веселин Николов и Питър Василев – ПГ по икономика – гр. Перник

взето от:

http://oureurope.bg-schools.com/data.php?id=47&subpage=1

Знамето на Уелс
Гербът на Уелс

Уелс e историко-географска област в Северозападна Европа и сред 4-те съставни части на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. Разположен е в югозападната част на Великобритания и по суша граничи с Англия на изток, а от всички други страни е ограден с морета. Известен е като Земята на песента.
Кардиф е главен град на Уелс, административен център на едноименния самостоятелен окръг Кардиф.

Площ:20 779 км²
Столица:Кардиф
Най-голям град:Кардиф
Религия:Християнство
Население:2 903 085 души
Гъстота на населението:140 д./km²
Девиз:няма
БВП:
БВП на човек:
Валута:Пенса стерлинги
Година на присъединяване към ЕС:не е член

Административно Деление

Средновековен Уелс е рядко обединяван, като е бил под властта на разни местни княжества. Когато норманите нахлуват в Англия, те започват да застрашават сравнителното слабите граници на Уелс и традиционно разединените уелсци се обединяват около водачи като Луелин Велики

География

Уелс притежава около 1200 km (750 мили) крайбрежна линия. Има няколко острова, които са част от уелската територия, като най-голям е Ангълси в неговата северозападна част. По-голямата част от населението и индустриалните центрове са в Южен Уелс – Кардиф, Суонзи, Нюпорт и Мърдър Тидфил.

История на Уелс

Периодът на римското владичество (I – V век) не довежда до пълното романизиране на келтските P-диалекти в Британия, от които по-късно произлиза уелският език. Възникването на уелски се датира между VI и VIII век, период на англо-саксонските нашествия, заселването в Англия на германоезични племена и изтласкването на британското келтско население на запад и юг, към изолираните помежду си области Уелс, Корнуол, Кумбрия и Бретан.

Този период се нарича ранноуелски, оттогава са и първите паметници, позволяващи да се идентифицира уелският език. По-многочислени са паметниците от староуелския период, обхващащ IX – XI век.

Периодът XII – XIV век се нарича средноуелски и се характеризира със създаването на множество религиозни текстове, както и на сборниците с митологично-историческа проза Mabinogion, Llyfr Gwyn Rhydderch („Бялата книга на Ридерх/Родерик“) и Llyfr Coch Hergest („Червената книга на Хергест“).

За новоуелски се говори от XIV-XV век, като решаващо събитие от това време е издаването на превода на Библията от Уилиам Морган през 1588 г. Преводът изиграва ролята на кодификатор на литературния език, при все че този процес не е завършен и до днес, и се запазват съществени различия между северните и южните диалекти.

На границата между средноуелски и съвременния уелски период твори и смятаният за най-велик уелски поет Давид ап Гуилъм (Dafydd ap Gwilym, 1315/1320-1350/1370). Периодът на късния новоуелски започва с публикуването на Библията на Уилиам Морган и продължава до днес.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.