от https://kato.koshachek.com взето от:
https://kato.koshachek.com/articles/keltski-epos-i-negovata-originalnost.html
Келтският епос е един от значимите паметници на ранното средновековие. Негови създатели са келтите, обитавали територията на съвременна Ирландия, южната част на Англия и Северна Франция. От всички нации след разпадането на Римската империя островни келти (Ирландски, шотландски, уелски) през 1-во хилядолетие от н.е. били с най-развит архаичен етап на културата.
В периода от 3 – 8 век. се формира завършената форма на културата в Ирландия. В ирландската героична епоха преобладават обичаите, характерни за племенната система: общинско земеделие, естествено земеделие, власт на водачи/старейшини, кръвна вражда, култ към племенни богове, природни сили и духове, ритуали и заклинания. Въпреки че през V век. келтите били подложени на християнизация, но тя не пуснала дълбоки корени. Келтите остават верни на езическите традиции, вярват в племенни богове, природни сили и духове, във всякакви магически заклинания, обети, табута.
На тази основа от кланови и местни традиции израства героичен епос, наситен с митове и представи. Първоначално пазителите на традицията на поета са старейшините, които са едновременно свещеници и певци, заклинатели, магьосници и т.н. След това се появило разделение. Певците-разказвачи се наричали бардове и филиди. Бардовете представяли лирична поезия, свързана с музиката. Те обикаляли страната и събирали доброволни дарения от слушателите.
Филидите са били гадатели, адвокати, познавачи на старите вярвания и традиции. Също певци и разказвачи на истории. Те представяли историята в епичните легенди, които постепенно се подложили на систематизация и сложна литературна обработка. Дълго време тази култура се предавала само устно. Епичните истории в прозаична форма се наричали „саги“, а по-късно се появили поетични вложки (реч на действителните лица на места със значително драматично напрежение). Най-вероятно тези произведения предавани от филидите на техните ученици не били научавани изцяло, а само основните събития и части на сагата. Останалото е било импровизирано (описание на пиршества, оръжия на герои и т.н.) и се прехвърляло от разказвачите от една сага в друга.
Първи записи на тези произведения върху животинска кожа правят монасите през VII-VIII век. Монасите са християнизирали записа, но не много дълбоко, защото Църквата на Ирландия е била независима от Рим, така че дълго време тук е имало „двойна вяра“. Следователно ирландските монаси не променят езическите елементи (запазват споменаването на магьосничество, сблъсъци с духове, елфи, феи). Благодарение на това ирландският епос е по-богат от епоса на други западноевропейски народи с останки от вярвания и идеи от епохата на предхристиянските времена.
Общо в библиотеките има около 300 тома легенди, наречени „саги“. Сагата представлявала малко произведение, което можело да бъде изпълнено за една вечер. Това обикновено се случвало, когато мъжете, които се връщали вкъщи от лов или риболов, преди лягане. Понякога сагите формирали цикъл и дълга сюжетна линия. Най-известният цикъл – „Похищението на бика от Куули“.
Най-старата част от келтския епос – Уладов цикъл, е бил свързан с истории от племето Улад, живели в северната част на Ирландия, на територията на съвременния Ълстър. Основният герой на цикъла- Кухулин. В него откриваме чертите на народния защитник: благородство, смелост, готовност да даде живота си за близките си. Този образ е наситен с митични черти, идеала за доблест и съвършенство. Защитник на слабите и потиснатите. Той умира като герой, жертва на своята щедрост. Заедно с него, верната му приятелка Емер, въплъщение на келтския женски идеал.
Келтският епос, тясно свързан с народната традиция, се характеризира с елементи на фантазия, богатство и блясък на сюжети и някаква особена непосредственост и „наивност“ на светоусещането.
- в образа на Кухулин са въплътени моралните концепции на древните келти
- синтез с фолклорни традиции, синтез с легенди за предците
- значението на ролята и дейността на жените
- присъствието на митологична приказна измислица, магия
- синтез на проза и поетични включвания