Друиди,  Ритуали,  Символи

Тайните на животните

от Природа на човека, взето от:

http://sexnature.org/izkustvoto-na-magiyata/tajnite-na-zhivotnite.html

Сърна (Capreolus capreolus) – СЛРД "Сокол Шумен"

Представете си, че сте на горска поляна, осветена пестеливо от слънчевите лъчи, процеждащи се през короните на околните дървета. Струва ви се, че сте сами в горската пустош, но изведнъж дочувате тропот на чевръсти копитца и пред вас се появява сърна, грациозна и ефирна в танцуващите лъчи. Тя замръзва на място и в продължение на няколко секунди вие взаимно се съзерцавате – еднакво изненадани и изпълнени с възхита. След това се обръща плавно и не хуква, а тръгва към гората, откъдето е дошла.

Движи се бавно и величествено, сякаш ви кани да я последвате. В този миг дочувате и шепота и : – Тръгни след мен из тези дебри…В друидството всяко растение е свещено, но същото важи и за животните, рибите и птиците. Все пак някои растения се радват на по – голяма почит, както и някои животни. Едно от тях е сърната, самката на благородния елен, която се смята за особено свята. В Шотландия наричат тези изящни създания – добитъка на феите и старите хора разказват, че са виждали феи да доят сърни на някой планински връх. Според други самите животни са преобразени феи.

Да срещнеш сърна, независимо дали в гората или във вътрешния си свят, винаги се е смятало за добра поличба, че ще ти се случи нещо хубаво. Или казано по друг начин, че животът ти ще се промени в положителна насока. Според друидството всяко живо същество може да ни дарява с мъдрост, виталност и здраве. Опознаването на тайните на животните е поредният етап в друидството, на който научаваме, че всяко животно носи в себе си специфично енергия или целебен потенциал – т.е. своя вълшебен лек.

Можем да черпим от тази енергия не само като установим физически контакт с животното, но и като взаимодействаме с животните в Другия свят – онези мистериозни селения, наричани още Земя на духовете. В тази вселена също има растения и дървета, животни и птици, хора и духове на природата. Част от подготовката на друидите се състои в това да се научат да странстват из този свят.

Консумативното общество ни откъсва от живота и ни затваря в поредица от клетки – измъкваме се от тухлената, в която уж живеем, за да се напъхаме в друга, построена от бетон, стъкло и метал и наречена работно място. За мнозина от нас “работа” означава да се взираш по цял ден в монитора на един пластмасов сандък, а “почивка” – да се прибереш вечер у дома, за да се вторачиш в още един такъв пластмасов сандък, докато не заспиш…

Земната духовност на друидството ни предлага изход от тези клетки и сандъци, в които сами затваряме преживяванията си. Тя ни приканва да влезем в света на природата с открити сърца и души, за да общуваме с камъните, дърветата, животните, земята и небесната шир. Но посланието на друидите не се свежда само до това да си вземем някое симпатично животинче в къщи и да се грижим за него.

Ние можем да изградим и по – тесни връзки с животните, защото те могат да ни бъдат наставници и водачи, да ни лекуват и закрилят както в отвъдния така и в този свят. Понякога животното, в което долавяме скрито послание, всъщност символизира аспекти на собствената ни личност. Не бива да забравяме, че тези животни съзирани по време на сън или медитация, са не просто символи, а същества от плът и кръв, живеещи в Другия свят.

Те не са творения на нашето подсъзнание и въображение. Именно магическите същества от този тип могат да ни предложат специални умения и вълшебни средства. Тези умения се получават при непосредствен контакт – когато изследваме света на животните и взаимодействаме с тях, включително и в Другия свят.

В подготовката на Овата се отделя специално внимание на това умение. Но освен от личния си, можем да се учим и от натрупания опит на нашите предци, които са имали завидни познания в тази област. Някои животни се отличават с по – специфични качества, с които можем да се сдобием и ние. Например мечката, глиганът, котката, кучето, враната, гъската, видрата са традиционни закрилници, пепелянката, глиганът, кучето, жабата, овенът и враната са лечители, а совата и враната повсеместно се свързват с посвещението.

В старите предания друидите понякога са наричани пепелянки, т.е. че са мъдри като змии, но най – често мъдростта им се сравнява с тази на враната. На тази птица се приписват забележителни умения, тъй като са я свързвали с лечителството, пророческата дарба, закрилата и посвещението.

Враните са вестоносци между двата свята, този и отвъдния, затова древните друиди са гадаели по полета и гласовете на враните и вероятно оттогава датира репутацията им на мъдри и пророкуващи птици. Вероятно в живота на всеки е имало моменти, в които се е чувствал свързан по особен начин с някое животно – има така да се каже афинитет към него и то редовно се явява в сънищата му или пък мислено го призовава, когато се нуждае от помощ.

Ако прибегнем към някои по – специални техники, можем да заздравим връзките с тези животни, за да ги превърнем в свои духовни наставници. Когато взаимоотношенията ни се задълбочат, те могат да се превърнат в наши верни съюзници и спътници в житейските ни скиталчества.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.