Български автори,  Изкуство,  Келтски свят,  Литература,  Митология,  Традиции

Интервю на citadelata.com с Майкъл Скот

13.04.2009г., автор: Darth Sparhawk, Интервюто взе: Александър Драганов взето от:

Photobucket

Скъпи приятели, за мен е изключителна чест да ви представя нашето изключително интервю с Майкъл Скот, бележития ирландски фолклорист и писател, автор на “Келтска Одисея” и “Тайните на Безсмъртния Никола Фламел”, страхотната фентъзи сага, която се очаква да излезе на български това лято. В навечерието на излизането на третия том от сагата за Фламел, г-н Скот намери време, което да отдели на феновете в България и нашия сайт, за което му благодарим най-сърдечно.

– Уважаеми г-н Скот, вие сте написал много книги в различни жанрове, включително сборници с келтски и ирландски митове. От кога се интересувате от митология и кога решихте, че искате да пишете за нея?

– Винаги съм се интересувал от митове и легенди. Израстнах в Ирландия, която има много богата митология и това ми помогна. Понеже Ирландия никога не е била завладявана от гърците и римляните, нашите митове са останали непокътнати и заради силната устна традиция на приказки и легенди са достигнали и до наши дни.

Написах първата си книга, “Ирландски народни и вълшебни приказки” ( Irish Folk and Fairy Tales“) през 1981 и година по-късно, през 1982, тя бе издадена. Все още я печатат. По онова време сборник с ирландски фолклор не бе излизал от много, много време. Книгите, които се печатаха бяха написани в края на 19-ти или началото на 20-ти век. Аз исках да представя тези истории написани в стил и език, който да бъде достъпен на съвременната публика.

– Кога и защо решихте да пропишете фентъзи? Каква е разликата в писането за митове и създаването на собствена фентъзи история?

– Всяко фентъзи се корени в митовете и легендите и бе много лесно да мина от световете на ирландските, шотландските, уелските и английските легенди в мой собствен фентъзи свят. Когато създавах моите версии на древните келтски истории, винаги ги преплитах с доста фентъзи.

Вярвам обаче, че първата ми собствена фентъзи творба е романът “Magician’s Law” (“Законът на Магьосника”), който бе издаден през 1987 година. Той имаше две продължения, “Demon’s Law”(“Законът на Демона”) и “Death’s Law” (“Законът на Смъртта”).

– През миналата година в моята страна бе издадена “Келтска Одисея”. Това е интересна книга, която те кара да се замислиш. Може ли да ни разкажете нещо повече за нея, дали тя е вдъхновена от истинска легенда?

Photobucket


– Да, Келтската Одисея е базирана върху пътешествията на Майлдун. В ирландската митология има три големи имрана (магически пътешествия) – на Майлдун, на Брендан и на Бран. Описал съм първите две и се надявам един ден да опиша и пътешествията на Бран. Майлдун обаче винаги е бил моят любимец. В много отношения той е ирландската версия на Омировия Одисея – но кое ли е дошло първо, ирландската или гръцката версия? Героят – в този случай Майлдун – пътува из необичайни острови по западния бряг на Ирландия. Пътуването на Брендан, което е по-късно, е християнизирана версия на легендата за Майлдун.

– Тук в България вече много запалени фентъзи фенове очакват вашата фентъзи сага, “Тайните на Безсмъртния Никола Фламел”, макар, че тя още не е издадена у нас. Можете ли да ни кажете повече за нея, как решихте да я напишете?

– Първите ми бележки по сагата, която в крайна сметка прерастна в историята на Безсмъртния Никола Фламел, са от май 1997 година. Необичайното (понеже като повечето автори не знам откъде ми идват идеите), мога да ви кажа точно кога ми хрумна идеята за “Алхимикът”. Това бе в края на септември 2000 година, в Париж, когато случайно се натъкнах на собствения дом на Никола Фламел по тясната уличка Rue du Montmorency.

Много е интересно да се види колко е останало от оригиналната идея днес. Исках да напиша фентъзи в наши дни, разположено в настоящето, а герои да бъдат съвременни тийнейджъри, които използват компютри и мобилни телефони, изпращат си мейли и СМС-и. После реших, че искам героите и злодеите в историята да са извлечени от историята, митологията и легендите. Това ми позволи да вкарам образи като Никола Фламел и Джон Дий, истински хора, които са имали огромно влияние в своето време.

Почти всичко, което съм написал за тях в “Алхимикът” е извлечено от историческите извори. Също така всички създания, които обитават историята са взети от различни световни митологии. Хората горе-долу са наясно с легендите на гърци и египтяни, но други велики сказания – като тези на Келтите или нормдическите саги например – остават слабоизвестни.

Да ти кажа, щеше да ми е по-лесно да измисля съществата, но пък нямаше да е толкова забавно! Запознах се с образа на Фламел през този на доктор Джон Дий. Преди това бях писал няколко истории, в които Дий е второстепенен герой преди да реша, че той заслужава книга, в която да е водещ образ (The Merchant Prince – “Принцът Търговец”). Винаги съм се възхищавал на епохата на Елизабет. Това е било време на невероятна промяна, на нови открития в науката, географията, откривали са се дори нови раси.

И в тази изключителна епоха изключителен е бил Дий. Той е бил математик и географ, астроном и астролог и също така шпионин на кралицата. Казват, че Шекспир е изградил образа на Просперо в “Буря” въз основата на Дий.

Дий е бил алхимик – интересна смес между наука и суеверие. Той също така е имал една от най-големите частни библиотеки в света и в нея е имало книги от може би най-известният алхимик на миналото столетие – Никола Фламел.

Никола Фламел е един от най-известните алхимици и до ден днешен. Той е роден 1330 година и е изкарвал прехраната си като книготърговец (отварям скоба, за да ви кажа, че аз съм продавал книги цели 25 години, така, че това го прави много близък за мен). Един ден той си купил една книга, същата книга, спомената в “Алхимикът”: Книгата на Абрахам. Тя също е съществулала и Никола Фламел ни е оставил много подробно нейно описание.

Самата книга е загубена, но илюстрациите от текста все още съществуват. Придружен от съпругата си Перенел, Никола прекарал повече от двадесет години в опити да преведе книгата. Вероятно е успял. Той станал изключително богат и използвал част от огромното си богатство, за да основе болници, църкви, сиропиталища.

Може би е открил и тайната на Философския камък – как да превръща обикновен метал в злато.

Но най-голямата загадка, свързана с Никола Фламел е свързана с това какво се е случило след смъртта му. Когато гробницата му била отворена от крадци, които търсели богатствата му, тя била празна. Дали Никола и Перенел са били погребани в таен гроб или никога не са умирали?

В месеците и годините, които последвали, из цяла Европа твърдели, че са забелязали семейство Фламел? Дали Никола не е открил най-голямата тайна на алхимията – тайната на безсмъртието?

Photobucket


– Във вашите книги се срещат създания и божества от различни митове и легенди. Не е ли много трудно да се смесят те в една история? Споделете с нас, кои са любимите ви митологични образи, кои от тях ще включите в историята си?

– Не е трудно. Колкото повече изследваш митологията, толкова повече откриваш някои универсални легенди. Сходни създания, универсални образи и ситуации, които си приличат се намират из целия свят. Това, което правя е да взема един универсален образ (всяка страна си има бог на войната например) и да го използвам в историята си. Що се отнася до любимите ми образи, всички те ще се появят в историята!

– Последната книга от “Тайните на Безсмъртния Никола Фламел” ще излезе през 2012 година. Това съвпадение ли е, или тя е свързана с пророчеството за края на света?

–Ох, чисто съвпадение, уверявам те. Прекарал съм по-голямата част от живота си в изследване на митовете и легендите и съм срещал много пророчества за края на света и затова не мога да взема нито едно от тях насериозно. Освен това е много интересно как датите са били променяни в хода на историята. Когато Европа променила календара си от Юлиански на Грегориански, цели седмици и месеци просто изчезнали.

Photobucket



– “Алхимикът”, първата част от “Тайните на Безсмъртния Никола Фламел” ще бъде направена на филм. Можете ли да ни кажете нещо повече за това? Кой ще прави филма?

– Правата бяха закупени от “Ню Лайн Синема”. Ерик Брес е нает да напише сценария и знам, че е написал част от него. Първия филм трябваше да излезе по кината 2009 или 2010, ала заради стачката на сценаристите нещата се забавиха, така, че вероятно ще излезе около 2011 година.

– Смятате ли, че проучванията в областта на митологията са полезни за начинаещите фентъзи писатели? Какъв съвет бихте им дали?

–Абсолютно. Твърдо вярвам, че всеки един фентъзи автор дължи много на митовете и легендите от миналото. Да вземем творбите на Толкин например. Връзките с келтската, английската и нордическата митологии са много ясни. Всеки път се изненадвам, когато някой автор ми каже, че не познава митовете и легендите на собствената си страна.

Легендите на някои народи наистина са добре известни – гърци, римляни, египтяни – но какво да кажем за легендите на келтите, които са свързани и с митологията на траките от твоята страна? Много малко хора познават тези истории. Ами Крали Марко – винаги съм вярвал, че неговата история може да стане на чудесно фентъзи.

– Моля, кажете нещо за довиждане на феновете в България!

Надявам се поредицата да ви хареса. Знам, че “Хермес” ще я издадат това лято. Пишете ми и споделете какво мислите. Мога да разкрия и специално за вас, че вече планирам нова фентъзи поредица, “The Otherworld” (“Отвъдния Свят”), в която ще включа Стибера (древен град в Македония)

Photobucket

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.