Български автори,  История,  Символи,  Трако-Келтика

Траките в региона около Одесос през I хил. пр. Хр.

автор: н.с. Александър Минчев, от Археологически Музей Варна, взето от:

http://archaeo.museumvarna.com/bg/category/list?category_id=4&id=5

Още от късната бронзова епоха (ХІІІ-ХІІ в. пр. Хр.), регионът около Одесос е бил населен с траки. Техният произход е сходен с този на троянците и не случайно в Омировата Илиада са техни съюзници. Те се появяват на Балканите и се заселват тук на няколко вълни, като най-късната и най-масовата е през ранножелязната епоха, която в Тракия продължава от края на ХІІ до началото на VІІ в. пр. Хр. – т. е до начало-то на гръцката колонизация по Черно море.

През ІХ-VІІ в. пр. Хр. местните траки са поддържали активни търговски и културни контакти с населението в Анатолия (Мала Азия), Тесалия, Кавказ и Средиземноморието, което се отразило и на някои от местните производства. Това се отнася особено за бронзовите фибули от това време, където се наблюдават както вносни форми, така и изработени на място по вносни образци.

Няма съмнение, че тези връзки се осъществявали пре-димно по море и района около заливът на Одесос е бил едно от местата, където този обмен се осъществявал. В началото на І хилядолетие пр. Хр. се смята, че в региона – наред с отдавна уседналото тракийско население присъстват и полумитичните кимерийци.

Доказателство за тяхното може би инцидентно присъствие е могилният гроб от VІІІ-VІІ в. пр. Хр с каменна надгробна стела, открит край с. Белоградец, Варненско.

Каменна котва. Варненски залив (втора половина на ІІ хил. пр. Хр.)

Далече преди идването на гърците по Западния бряг на Черно море, регионът около града е бил доста гъсто заселен с траки, за което споменават редица антични автори. Един от тях, познат като Псевдо Скимнос подчертава изрично: “…Около него (Одесос) живеят траките, наречени кробизи.” 

Тези сведения се доказват от разнообразни керамични съдове, работени на ръка и на грънчарско колело, бронзови украси за конска амуниция и желязно оръжие в тракийските некрополи от VІ-ІV в. пр. Хр. във Варненска област – край с. Добрина, Кипра, Брестак и др. Траките от региона били подчинени на местни царе, които в различни периоди между V и І в пр. Хр. влизали в състава на по-големи тракийски държавни обединения – на Одриси, на Гети, на Сапеи.

Между 336-280 г. пр. Хр. те влизат в Македонската държава на Александър Велики, който завоювал и тази част на Балканите. Археологическите открития през последните години дават много разнообразна картина на населението през вековете в Североизточна Тракия, включително и в близките околности на Одесос.

Оказва се, че през VІ—ІV. в. пр. Хр., тук постепенно се заселват и скити, които по принцип обитават степите на Южна Русия и Украйна, а отчасти и района южно от Истрос (Дунав). Оръжие и бронзови предмети, характерни за тяхната култура се откриват на много места в региона. Украсите им за коне са направени в силно стилизирания т. нар., “животински стил”, доста близък до тракийския, поради което в Североизточна Тракия между тях често се получава смесване.

За това свидетелстват голям брой бронзови находки – апликации и начелници за конски оглавници, както и калъпи за производството им от съседни селища, и в по-отдалечени райони. Откъм ІV в. пр. Хр., в района се заселват все повече гети – тракийско племе, което обитавало двата бряга около устието на р. Дунав (Истрос).

Хипокамп – дръжка от бронзова лампа. Девня, Варненско (края на ІV – началото на ІІІ в. пр. Хр.)
Тракийска бронзова украса за конска амуниция. Камен бряг, Добричко (V в. пр. Хр.)
Тракийска златна фибула. Долище, Варненско (V в. пр. Хр.)
Тракийски златен нагръдник. Долище, Варненско (V в. пр. Хр.)

При нахлуването си на Балканския полуостров, след 280 г. пр. Хр. в района се заселват и келти. В цяла Североизточна България и дори близо до Одесос се откриват значителен брой бронзови предмети с характерна келтска украса и типични за това население оръжия, които бързо се възприемат и от траките.

Една от крепостите в които се установяват келтите – Арковна, на около 80 км от Одесос е може би столицата или временна резиденция на последния им цар Кавар (270/260-216/210 г. пр. Хр.). Вероятно след разпаднето на царството му, те постепенно се претопили в огромната маса на траките в страната.

По-късно, през ІІ-І в. пр. Хр. между Одесос и Дионисопол (Балчик) в днешна Добруджа се създават малки скитски държави. Техните “царе” секат своите бронзови монети в монетарници на градовете по Западното Черноморие, включително и в Одесос. Тракийското население в Североизточна Тракия като цяло било поизостанало от сънародниците си в Южна Тракия, а също и пришълците тук.

Траките от региона живеели в два вида селища: неукрепени, разположени в плодородни земи край водни източници и каменни крепости в трудно достъпни планински местности, където се намирали и резиденциите на техните владетели. Занимавали се със земеделие, скотовъдство, дърводобив и разбира се с лов и риболов.

Сред занаятите им трябва да се отбележат железарството – особено оръжейното, съвършеното обработване на бронза и направата  от него на гривни, пръстени, тракийски тип фибули, конски украси, върхове на стрели. Местни златари изработвали от сребро и злато характерните за тракийското облекло нагръдници, парадни украси за конете на царете и приближените им, както и ползваните при особени случаи за пиене фиали и ритони.

Тракийска бронзова фибула. Североизточна България (ІV–ІІІ в. пр. Хр.)
Тракийска бронзова матрица за изработване на златни украси към конска амуниция.
Бозвелийско, Варненско (края на ІV–ІІІ в. пр. Хр.)
Гробна находка с келтско оръжие. Североизточна България (ІІ–І в. пр. Хр.)

Въпреки етническото разнообразие, многобройните външни и вътрешни конфликти и културните различия, общо взето местното население в Североизточна България и това в градовете от крайбрежието, проявявали толерантност един към друг.

Развитието на траките от вътрешността ставало бавно. Консерватизмът им личи в керамичното производство и основно в религията. Като основно божество на всички траки се явява т. нар. Тракийски бог- конник, който на различни места носи различни имена и има различни или добавъчни функции. Доста почитани са и бо-жествата на водите – т. нар. Три нимфи, а при гетите – Залмоксис.

Тракийска бронзова монета-стрела. Североизточна България (V–ІV в. пр. Хр.)
Тракийска бронзова монета-делфин. Варна (V–ІV в. пр. Хр.)

В крайна сметка жителите на черноморските градове вършели своята цивилизаторска мисия. В същото време, самите те търпели и определено влияние, особено в религиозно отношение от траките, които в края на хилядолетието вече трайно се заселили в повечето от тях.

С течение на вековете, особено към края на елинистическата епоха (ІІ-І в. пр. Хр.), те все повече се приобщават към по-високата старогръцка култура и станали проводник на тази антична култура сред своите сънародници от вътрешността на региона.

Тракийски бронзови матрици за изработване на златни апликации към конска амуниция. Бозвелийско, Варненско (края на ІV–ІІІ в. пр. Хр.)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.