История,  Митология

Нацисткият мит за чист произход е развенчан от генетиката /част 1-2/

20.05.2017г., автор: АНТОНИЯ ПЕТРОВА  взето от:

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Natcistkiiat-mit-za-chist-proizhod-e-razvenchan-ot-genetikata_82815.html

Уважаеми приятели ! Статията е интересна, бих казал даже интригуваща и предлага много факти. Между другото аз, като арменец, представлявам сравнително чиста генетична раса /с лек персийски елемент, като името ми/ – това е темата, за която се говори в цялата статия. Разделих я на две за по-лесно публикуване. Приятно четене !

Снимка: TSAFRIR ABAYOV/LEON LEVY EXPEDITION

Когато първите автобуси с мигранти от Сирия и Ирак пристигат в Германия преди две години, някои малки градчета се пренаселват.  Село Зумте, с население 102 души, трябва да приеме 750 бежанци.

Повечето жители прилагат обичайната приветлива германска Willkommenskultur. Има и обаче такива, от средите на неонацистите например, които надигат глас, че като се позволява този наплив, германският народ е изправен пред разрушение на генетичното му наследство и рискува да се превърне в миш-маш. 

Всъщност германският народ няма уникално генетично наследство, което да защитава, пише списание Science. Те, както и всички други европейци, вече са един голям миш-маш. Децата им повтарят и повтарят древните миграции, твърдят учени, които са проучили произхода на хората.

Нови изследвания показват, че почти всички местни европейци произхождат от най-малко три големи миграции през последните 15 000 години, включително две от Близкия изток. Тези мигранти са залели Европа, смесили са се с предишните мигранти и след това са се разбъркали, за да създадат днешните хора.

Като използват революционно нови методи за анализ на ДНК и изотопи, открити в костите и зъбите, учените показват заплетените корени на хората по света, толкова разнообразни, колкото германци, древни филистимци кашмирци.

Малцина от нас всъщност са директни потомъци на древни скелети, открити в забутани дворове или исторически прародини. Само шепа групи в наши дни, като астралийските аборигени, имат дълбоки кръвни линии, недокоснати от смесване с имигранти.

„Почти всички съвременни хора имат тази невероятно сложна история от смесване, възпроизвеждане и миграция“, коментира генетикът Лин Джорди (Lynn Jorde) от Университета на Юта в Солт Лейк Сити.

Ако се върне часовникът назад с над хиляда години – незначителен отрязък от време в сравнение с 200 000 години или повече откакто се е появил нашият вид – могатда се видят истории на изключително наследство или разрушаване на територии.

„Всеки мит е грешен, дори този за местните хора“, коментира генетикът Дейвид Рийч (David Reich) от Университета в Харвард.

Арминий (или Херман Германски) е бил митологизиран като герой, изправил се срещу Римската империя; Източник: AKG-IMAGES/NEWSCOM

Римският историк Публий Корнелий Тацит съобщава, че през IX в. член на германското племе херуски на име Арминий, повежда бунт срещу римляните в близост до село Калкризе в Северна Германия. Племето побеждава три римски легиона.

През XV в. тези данни излизат отново на бял свят и германски националисти издигат мита за Арминий, често изобразяван като рус, мускулест, млад водач. Славен като първият „германски“ герой, за него се твърди, че обединява германските племена и изгонва римляните на тяхна територия. Това се счита за периода, в който безстрашни германски племена като вандалите, преминават през Европа, воювайки за територия с римляните и други народи.

През XX в. нацистите прибавят свой собствен тъмен отенък на оригиналната история, като твърдят, че Арминий е част от древно родословно дърво на „господстваща раса“ от Германия и Северна Европа, която те наричайт арийска. Те използват вижданията си за предисторията и археологията, за да оправдаят исканията си към древните родини на племената в Полша и Австрия.

Учените са съгласни, че е имало истинска битка, която е предизвикала вълна от шок из цялата Римската империя, от Британия до Египет. Но повечето от останалото в историята за Арминий е мит – римляните са останали настанени дълбоко в Германия до най-малко III в., както и показва последното откритие от тогава на римско бойно поле в Харцхорн, Германия.

Арминий без съмнение е обединил над 50-те германски племена за кратко време. Той е убедил пет от тях да влязат с него в битка, но членовете на собственото му племе скоро след това го убиват.

Нещо повече, Арминий и неговият род не са били чисти „арийци“, ако това определение означава личност, чийто наследници са живяли единствено и само в днешна Германия или Скандинавия.

Племето херуски, също като всички европейци по онова време или след това, са били смесица, изградена от серийни миграции в сърцето на Европа и след това постоянно размесвани. „Цялата концепция за етнически германец… е нелепа, когато се погледне в дългосрочна перспектива“, коментира археологът Арен Маеир (Aren Maeir) от Университета Бар-Илан, Израел.

Римска военна маска – римски боец, водил битка с германски племена, вероятно е носил тази маска при бунта на Арминий през 9 в.; Мuseum Kalkriese/Newscom/AKG-Images

След Втората световна война мнозина учени се отдръпват от изучаването на миграциите в реакция срещу злоупотребата на нацистите с историята и археологията. Нацистите прибягват към употребата на миграции на „чужди“ групи на германска територия, за да оправдаят геноцида.

„Цялото поле на миграционните проучвания е било идеологически преиначено“, коментира Кристиан Кристиансен (Kristian Kristiansen) от Университета Готенбург, Швеция. Някои изследователи също така се противопоставят на идеята, че миграцията спомага за разпространението на ключови иновации като земеделието, отчасти защото това може да означава, че конкретни групи са по-висши от други.

Нито пък учените са имали достоверни методи за проследяване на преисторическите миграции. „Повечето от археологическите доказателства за придвижването са основани на артефакти, но тези артефакти могат да бъдат откраднати или копирани, затова те не са добро доказателство за истинските човешки преселвания“, коментира археологът Дъг Прайс (Doug Price) от Университета на Уисконсин в Мадисън, САЩ, който проследява древни миграции като анализира изотопи. „Когато започнах да правя това през 1990 г., смятах, че хората са много уседнали и не се придвижват много наоколо“, добавя той.

В съвремието ни нови методи дават по-точни доказателства за миграцията, което води до бум на проучванията. Изследванията на изотопите са специфични спрямо местната храна и вода и могат да разкрият къде са отраснали хората и дали по-късно са мигрирали. ДНК от древни скелети и живи хора предлагат „златен стандарт“ в доказването на това кой с кого е свързан.

Викингска фигура; викингите разпространяват своята митология из цяла Европа; National museum of Denmark

Новите данни потвърждават, че хората винаги са имали страст към пътуване, плюс жажда за смесване на всички нрави на непознатите. След появата на първите Хомо сапиенс в Африка, няколко групи напускат континента преди около 60 000 години и попадат в ръцете на неандерталците и други архаични хора. Днес почти всички хора извън Африка носят следи от архаична ДНК.

Това е само един от многото епизоди на миграция и смесване. Първите европейци идват от Африка през Близкия изток и се установяват преди около 43 000 години. Но някои от тези пионери, като човекът от Румъния на 40 000 години, имат малка връзка с днешните европейци, отбелязва Рийч.

Неговият екип проучва ДНК от 51 европейци и азиатци, които са живяли преди 7 000 до 45 000 години. Те откриват, че повечето от ДНК в живи европейци произлизат от три основни миграции, започвайки от ловците-събирачи, които са дошли от Близкия изток при оттегляне на глетчерите преди 19 000 до 14 000 години. При втората миграция, преди около 9 000 години, навлизат фермери от Северозападен Анадол, това което е днес Гърция и Турция.

Тази огромна вълна от фермери преминава през континента. Древна ДНК показва тяхното пристигане в Германия, където те се свързват с Културата на линейно-лентовата керамика преди 6 900 до 7 500 години.

Жената от Щутгарт на 7 000 години, например, е имала генетичните белези на фермерите, което я отделя от осемте ловци-събирачи, живяли 1 000 години по-рано в Люксембург и Швеция. Сред хората, живеещи днес, жителите на Сардиния притежават най-много ДНК от тези ранни фермери, чиито гени показват, че са имали кафеви очи и тъмна коса.

Култура на шнуровата керамика – ранните фермери и имигранти от Ямната ултура дават началото на нова култура, която се разпространява из Европа;

Снимка: National museum of Denmark

Фермерите се придвижвали на семейни групи и са стояли заедно докато не са започнали да се смесват с местните ловци-събирачи, според проучване от 2015 г., което използва древна ДНК, за да изчисли съотношението мъже и жени във фермерските групи.

Това е в рязък контраст с третата голяма миграция, която започва преди около 5 000 години, когато навлизат пастирите от степите на север от Черно море, в днешните земи на Русия. Тези пасторални хора от Ямната култура са отглеждали говеда и овце, и някои новоопитомени коне, обяснява археологът Дейвид Антъни (David Anthony) от Hartwick College в Ню Йорк.

В списание Antiquity Кристенсен и палеогенетикът Еске Вилерслев (Eske Willerslev) от Университета в Копенхаген съобщават, че половото съотношение при най-ранните погребения на Ямната култура в Централна Европа показват, че тези новодошли са предимно мъже.

Пристигайки с малко жени, тези дълги непознати очевидно са били склонни да се домогват или отвличат дъщерите на местните фермери. Скоро след инвацията на Ямната култура техни скелети са били погребвани редом до жени, живяли във фермите като деца, показват изотопи на стронций и азот в техните кости, съобщава Прайс, който ги е анализирал.

Обединението на хора от Ямната култура и наследниците на анадолските фермери предизвиква създаването на прочутата Култура на шнуровата керамика, известна със своите характерни керамични съдове, впечатляващи със своята подобна на шнурове мотиви, казва Кристиансен.

ДНК анализът показва, че тези хора са наследили гените на Ямната култура, което ги прави по-високи, но също така са имали рядка мутация за тогава, която им е позволявала да преработват лактозата в млякото, което бързо се разпространява.

Комбинацията се оказва печеливша. Хората от Културата на шнуровата керамика са имали много деца, които бързо са се разпръснали из Европа. Те са били сред предшествениците на Културата на камбановидните чаши в Централна Европа, позната със съдовете, с които е пиела вино, според проучване на Кристиансен и Рийч, публикувано този месец.

„Тази голяма вълна на миграция на Ямната култура достига чак до бреговете на Ирландия“, отбелязва генетикът Дан Брадли (Dan Bradley) от Trinity College в Дъблин. Съдове от Културата на камбановидните чаши и ДНК се появяват преди около 4 000 години в погребения на остров Ратлин, край бреговете на Северна Ирландия, съобщи екипът на Брадли.

Тази нова картина означава, че самият Арминий е бил съставен от постледникови ловци-събирачи, анадолски фермери и пастири от Ямната култура. Както и повечето останали европейци, включително древните римляни, с които е воювал Арминий.

Келтски знаци върху Battersea Shield на 2000 години, открити в река Темза; Снимка: British museum

Размесването на три пъти в Европа варира в различните части на континента, с различно съотношение при всяка миграция и следи от други линии. И резултатът няма нищо общо с приказките, които хората разказват за своите предшественици.

Например, баските в Северна Испания, които имат характерен език, смятат отдавна себе си за отделен народ. Но миналата година генетикът Матиас Якобсон (Mattias Jakobsson) от Университета Упсала в Швеция публикува изследване, че ДНК на съвременните баски прилича повече древните фермери, населявали Северна Испания преди миграцията на Ямната култура. С други думи – баските са част от обикновена европейска смесица, въпреки че имат по-малко ДНК от Ямната култура, отколкото останалите европейци.

На север – Ирландската книга на нашествията, написана от анонимен автор през XI в., разкава, че „синовете на Míl Espáine … след много лутания в Скития и Египет“ евентуално достигат Испания и Ирландия, като създават съвременните ирландци, отличаващи се от британците и свързани с испанците.

Това предание отговаря на по-късния разказ за кораби от Испанската армада, корабокруширали край бреговете на Ирландия и шотландските острови Оркни през 1588 г., коментира Брадли. „Добре изглеждащи, чернокоси испанци нахлуват на брега“ и са имали деца с галите и жените от островите Оркни, като създават род от черни ирландци с черни коси, очи и кожа.

Въпреки че това е велика история, отбелязва Брадли, „тя просто не се е случила“. При две проучвания изследователите откриват единствено „много малък древен испански принос“ към британската и ирландска ДНК, казва генетикът Уолтър Бодмър (Walter Bodmer) от Университета в Оксофорд, един от водещите учени в проучването от 2015 г. на британската генетика.

Края на първата част

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.