Български автори,  Изкуство,  Музика,  Традиции

Леприконите и арфата

26.10.15г., автор Ирина Вълчанова от Програма Христо БотевИстория на изкуството за деца

Снимка: архив

В една студена и мрачна ирландска утрин един мъж тръгва да събира дърва, за да стопли малката къща, в която живее заедно със семейството си.

Когато пада вечерта, а бащата все още не се е прибрал, малката му дъщеря решава да го потърси. Поема по същия път, но от баща й няма и следа. Останало без сили, момичето сяда на един голям камък и заплаква.

И в този миг, като изпод земята, изскачат десетина дребни човечета в зелени дрехи и дълги червени бради – горските леприкони. За да успокоят момичето, леприконите му правят чуден подарък – арфа.

За струни взимат няколко косъма от главата на детето, а рамката е от горски клонки. Щом момичето засвирило на арфата, баща й чул прекрасната мелодия и така намерил пътя към дома.

Такава е легендата за създаването на келтската арфа. Тя е проста като конструкция, малка и удобна. Отличава се с нежна, подобна на съвременната арфа звучност, но е по-тиха.

В миналото бардовете в Ирландия и Шотландия били единствените, които можели да свирят на келтската арфа. Те имали специални права и свирели на церемонии по коронясване на крале, племенни вождове, както и при различни келтски религиозни обреди.

Днес са запазени три келтски арфи – 2 от тях се съхраняват в Шотландия, а третата – в Ирландия.

Още за келтската арфа, за старата библиотека на колежа „Тринити” в Дъблин и за „Книгата на келтите“ ще научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.