28.10.2016г, превод Евгений Кайдъмов, от
взето от:
Тя представлява един любопитен каталог за някои неща, които открай време знаем, че знаем, но май … не е точно така. „The Book of General Ignorance“ е написана от колектив изследователи, интелектуалци и хора, обичащи точния факт, и е представена от телевизионния комедиант, водещ и актьор – Стивън Фрай. Всеки факт от нея лесно може да се завери от интернет и леко ще подкопае вярата в знанията, натрупани от училище досега, но пък … време е да блеснете пред другите с новопридобитите си знания от нея.
1.Шотландия: Kакво е общото между поличката kilt, гайдата, специфичната кървавица haggis, овесената каша porridge и карираният плат tartan?
Нито едно от тези неща не идва от Шотландия.
Шотландия е наречена на келтското племе скоти, което се заселва там от Ирландия, през 5-6 век, първоначално в областта, носеща римското наименование „Каледония“. До края на 11 в. скотите започват да доминират над по-голямата част на днешна Шотландия.
Мъжките полички kilt, които са неизменна част от националната носия на Шотландия са изобретение на ирландците, а самата дума „kilt“ идва от Дания.
Гайдите са много древен музикален инструмент, внесен на територията на Шотландия от римляните, като вероятната им родина е Централна Азия. Името им се споменава в Стария завет (Daniel 3: 5,10,15) и в древногръцката поезия от 4 век пр.н.е.
Кървавицата haggis е вид наденица, приготвяна още в Древна Гърция. Аристофан споменава за избухването на такава една в комедията си „Облаци„.
Следи от овесена каша са намерени в телата на хора, затънали преди повече от 5000 години в тресавища в районите на Скандинавия и Централна Европа.
Уискито е било изобретено за първи път в Китай. То пристига най-напред в Ирландия, където е било дестилирано от монаси, а след това е внесено и в Шотландия. Името му идва от ирландското название uisge beatha (вода на живота).
Разпространеното невярно схващане, че карираният плат tartan е свързан със сложната система за обозначаване на принадлежност към различните шотландски кланове, идва от ранния 19 век.
След потушаването на бунта на Чарлз Стюарт през 1745 г. платът „тартан“ е бил забранен за носене в Шотландия. Английските гарнизони обаче решили да възродят традицията послучай официалната визита на Крал Джордж IV в Единбург и създали модели карирани тартани, като част от празничната си униформа. Кралица Виктория насърчила новата мода, която в скоро време се пренесла и в градовете
А ето кои изобретения и открития идват от Шотландия:
- – пощенските марки;
- -велосипедните педали;
- откритието на клетъчното ядро;
- хлороформът;
- цветната фотография;
- царевичното брашно;
- лекът против малария;
- десетичният знак;
- откритието за електромагнитното поле;
- снемането на пръстови отпечатъци;
- Енциклопедия Британика;
- хипнозата;
- писалката;
- подкожната инжекция;
- инсулинът;
- калейдоскопът;
- градинската косачка;
- откритието на логаритмичната функция в математиката;
- мармаладът;
- автозастраховката;
- парафинът;
- педалът на пианото;
- шлиферът;
- пневматичните гуми;
- радарът;
- спестовната банкова сметка;
- скоростомерът;
- асфалтовият макадам;
- парният чук;
- ваксината против коремен тиф;
- стоманената тръба;
- генераторите за електричество, идващо от кинетичната енергия на морските вълни;
- теленото въже.
2.Името на известната статуя на Piccadilly Circus в Лондон е:
- а) Ерос
- б) Ангелът на християнската благотворителност
- в) Купидон
- г) Антерос
Статуята на върха на колоната на площада Piccadilly Circus, е създадена през 1892 г. и е посветена на паметта на големия викториански филантроп и меценат Лорд Шафтсбъри.
Проектирана от скулптора Алфред Гилбърт, тя представлява бог Антерос – едно от по-слабо познатите имена от древногръцката митология. Антерос е по-младият брат на Ерос и е богът на зрялата, споделена любов и отмъстителят за сляпата, несподелена любов.
Сложната идея на Алфред Гилбърт да свърже добрите дела на лорд Шафтсбъри с концепцията за осмислената и осъзната позиция в живота, обаче така и не успяла да си пробие път в масовото съзнание на лондончани.
За тях било достатъчно да видят голотата на фигурата на Антерос и лъка в ръката му, за да свържат с образа му с този на древногръцкия бог на любовта Ерос, римското име на когото е Купидон.
Но под каквото и име да се подвизава днес статуята, красяща Piccadilly Circus, факт е че тя е представлявала своеобразна технологична революция за времето си – била е първата статуя в света, отлята от алуминий.
Интересен е и фактът, че статуята на Антерос е монтирана така, че лъкът й да е прицелен по посока на дома на Лорд Шафтсбъри, намиращ се в градчето Wimbourne, в района Dorset.
3.Колко хора всъщност са загинали в „Големия лондонски пожар“ (Great Fire of London) през 1666г., който унищожава над 80% от сградите на града ?
По официални данни – 5. Въпреки че огънят тогава погълнал 13 200 къщи, 87 църкви, 44 административни сгради и над 80% от застроената площ на Лондон.
Жертвите са: прислужницата на пекаря, от чиято къща започнал пожарът; Пол Лоуъл – часовникар от улица Shoe Lane; възрастен мъж, който решил да спасява одеяло от пламъците, но починал заради вдишания дим; двама души, които станали жертви на пропаднали подове, докато се опитвали да измъкнат от домовете си продукти и лични вещи.
Разбира се, точната цифра на загиналите ще остане неизвестна, поради липсата на обществени регистри за някои от по-бедните слоеве на населението.
И въпреки това, изключително бавната скорост на разпространяването на пожара (той продължил цели 5 дена) направила лесна евакуацията и цитираните по-горе 5 жертви, се явяват единствените, за които има официално потвърждение.
Отговорът на властите за потушаването на пожара също не бил от най-бързите. Председателят на тогавашната градска управа, Лорд Томас Бладуърт, спокойно се върнал първата нощ в леглото си, когато го възвестили за ставащото, като коментарът му бил да не го занимават с нещо, което „и една жена като се изпикае върху него може да го загаси“.
По време на предишния голям пожар в Лондон, през 1212 г., загинали повече от 3000 души, а в двете години преди 1666 г., чумната епидемия убила 65 000 души от населението на Лондон. Пожарът успял да ликвидира разпространението на чумата в града, след като унищожил популацията на черните плъхове и местата, където се развъждали.
Общите вреди, нанесени от огъня обаче, били оценени на тогавашната стойност от £10 млн. При условие, че общият годишен приход на Лондон през онези времена възлизал на £12 000, това на теория означавало, че с тези темпове изплащането на сумата от пораженията щяло да отнеме близо 800 години.
Но скоростта на новото строителство на Лондон през следващите години, била такава, че през 1672 г. почти всички, които изгубили своя дом, се сдобили с нов.
Според свидетелствата, пожарът стартирал от пекарната King’s Bakery на Томас Феринор, която се намирала на Pudding Lane. Въпреки, че пекарят тогава отрекъл вината си, общественият дебат официално приключил едва през 1986 г., след като Асоциацията на британските пекари поела отговорността за станалото и се извинила на лондончани за причинените последици.
4.Когато навършиш 100 години и имаш британски паспорт, ти получаваш от Нейно Величество поздравителна … картичка ?
Не – телеграмно писмо. Текст, изпратен по телеграфа, но доставен в писмо.
И не го получаваш, а вече трябва да кандидатстваш за него (както за всичко друго в тази държава).
Ако уведомите службите на Кралицата за това събитие, оттам ще ви изпратят телеграмно поздравително писмо, а след 105-тия рожден ден автоматично ще го получавате всяка година.
Но защо такова неуважение към британските столетници ли? Ами защото днес те представляват една от най-бързо разрастващите се демографски групи в страната, която и всяка година се увеличава с нови 7%.
Най-възрастният човек в света, чиято възраст е била неоспоримо документирана, е Жана Калмон от Арл (Франция). Родена през 1875 г., тя доживява до 122 години.
Когато я интервюирали на 121-вия рожден ден за тайната на дълголетието й, тя отговорила, че го приписва на ежедневната употреба на зехтиново олио, което слагала във всяко ястие и редовно си го втривала в кожата.
„Имам само една гънка“, – ухилила се тя кокетно, „и в момента съм седнала на нея.“