История,  Келтски свят,  Митология

Авалон – мит и реалност

23.09.2017г., Публикувано от Георги Бончев, взето от:

http://misterika.blogspot.com/2017/09/blog-post_23.html

original article title: Avalon: A Real Island Obscured by Legend, or Just a Legendary Island? by Caleb Strom

https://www.ancient-origins.net/myths-legends/avalon-real-island-obscured-legend-or-just-legendary-island-007685?nopaging=1

Авалон е митичният остров от сагата за английския крал Артур, на който тежко раненият владетел бил пренесен след последната си битка срещу Мордред. Там той оздравял и получил безсмъртие. Според митът Артур ще се завърне в тежки времена за Англия.

Авалон за първи път се споменава в книгата „Historia Regum Britanniae“ (История на британските крале) от 1136 г. От тогава мнозина са се опитвали да локализират точното място на легендарния остров. Поставяли са го в Атлантическия океан, Средиземно море и дори в Южното полукълбо.

Една от най-популярните теории е, че Авалон е остров Ман, намиращ се между Англия/Уелс и Ирландия. На практика обаче няма никакви доказателства, че Ман е Авалон.

Според легендата Авалон е бил пълен с диви ябълки, лози и житни растения. Хората живеещи на острова не е трябвало да отглеждат нищо, те са се изхранвали от растящото в дивата природа, мястото е било идиличен рай.

Самото име „Авалон“ дори се свързва с прото-келтската дума „абал“, която значи ябълка. На остров Ман растат много диви ябълки, но това достатъчно ли е, за да бъде свързан с Авалон?

Отпътуването на ранения Артур и Моргана Ла Фей за Авалон, картина от Франк Уилям Тофам: (1838-1924) – /Публична снимка/

Друга популярна теория е, че Авалон е Гластънбъри в южна Англия. Това не е остров, а град, но той е издигнат над околните земи. В миналото около Гластънбъри е имало множество блата и мочурища и той много е приличал на остров. До него единственият път е бил от наредени дървени дъски.

До 1539 в Гластънбъри се намира едноименното абатство, днес то е място за туристически посещения заради връзката му с ранното християнство в Англия и заради предполагаемата му връзка със сагата за Артур. Твърди се, че абатство Гластънбъри е основано лично от библейския персонаж Йосиф от Ариматея.

През 1190 монасите обявяват, че при тях се намират гробовете на крал Артур и съпругата му Гуиневир. Те били намерили кръст с надписи потвърждаващи думите им. Много вероятно е обаче това да е измислено твърдение целящо привличането на поклонници и любопитни посетители.

хълм в близост до Гластънбери /публична снимка/


Скица на надписите на кръста, който монасите от Гластънбъри били намерили. Според повечето историци, той е изфалшифициран от самите „божии слуги“, целящи да съберат пари за ремонт на манастира. /Публична снимка/

Според друга теория, Авалон въобще не е реален остров, поне не на нашата земя. Той се намира някъде отвъд нашия свят, в света на мистичното. Във Великобритания се е смятало, че островите са портали, през които душите на умрелите преминават в отвъдното.

Художествена представа за Авалон (Timflanaganauthor)

Трети смятат, че Авалон е просто „похристиянчена“, „поагличена“ версия на много по-стара легенда – тази за Емейн Аблах (Emain Ablach). В ирландския фолклор това е остров описван почти като рай на земята. Той бил покрит с диви ябълки, а древните келти са смятали тези плодове за лечебни, на Емейн Аблах са лекувани всякакви рани с тях.

Oisín and Niamh travelling to Tír na nÓg ("Land of the Young" – an otherworld inhabited by the Tuatha Dé Dannan), illustration by Stephen Reid in T. W. Rolleston's The High Deeds of Finn (1910).
Ойсин и Ниам /Oisín, Niamh/ пътуват в „Земята на Вечната Младост“ /Tír na nÓg („Land of the Young“) – Отвъдния свят, населяван от божествената раса Туата Де Данан /Tuatha Dé Dannan/. Автор на илюстрацията – Stephen Reid, от книгата на T. W. Rolleston „Великите дела на Фин“ /The High Deeds of Finn (1910)

Впрочем остров Ман е смятан от някои и за Емейн Аблах, отново заради ябълките растящи на него. Така че, може да се направи една силно спекулативна връзка Емейн Аблах = остров Ман = Авалон.

И така, къде е Авалон? Може би не ни е писано никога да разберем, а може би така е по-добре – да си остане една красива легенда.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.