Български автори,  История,  Митология,  Ритуали,  Символи

Християнските символи – духовно послание и елемент от храмовата архитектура /част 2/

09.09.2006г., автор: д-р арх. Николай Тулешков: източник АрхАрт взето от:

https://www.pravoslavie.bg/%d0%a1%d0%b8%d0%bc%d0%b2%d0%be%d0%bb%d0%b8%d0%ba%d0%b0/%d1%85%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%8f%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%81%d0%b8%d0%bc%d0%b2%d0%be%d0%bb%d0%b8-%d0%b4%d1%83%d1%85%d0%be%d0%b2%d0%bd%d0%be-%d0%bf%d0%be%d1%81%d0%bb%d0%b0/

II. ДРУГИ ХРИСТИЯНСКИ СИМВОЛИ

Освен кръста в християнската иконография се използват и редица други символи, някои от които познаваме още от рисунките, релефите и графитите в катакомбите. Повечето от тях дори предхождат богослужебното въвеждане на кръстните изображения.

Почти всички представляват скрито символно изображение на Иисус Христос, но, както ще посоча по-долу, и на редица още християнски ценности.

Christian Symbols | Judaism believed the lamb was anoffering. Christians  think of Jesus as ... | Christian symbols, First communion banner, Chrismons
Pinterest

Агнето (Агнецът Божий) е символ на Сина Божий, който пророк Исая видял като Агнец (Ис. 53:7). Затова св. Йоан Кръстител възкликнал “Ето Агнецът Божий, който взема греха на света” (Йоан 1:29).

Unknown, Christ as the Good Shepherd, ca. 300–350,Early Christian period,  Marble, Rome] Christ as the Good… | Early christian, The good shepherd, Christian  symbols
Pinterest

Добрият пастир е иконографски образ, появил се вследствие на Христовите думи: “Аз съм добрият пастир” (Йоан 10:14).

60+ Best Christian Art images | christian art, biblical art, bible art
Pinterest

Рибата е най-употребяваният образ Господен между II и IV век, но оттогава без прекъсване традиционно присъства в украсата на храмовете. У нас я виждаме и през ХIХ век. Зад това изображение се крие отъждествяването на гръцката дума за риба „ИХТИОС“ с Иисус Христос, тъй като то е било разчитано от криптохристияните като абривиетура на фразата „Иисус Христос Теос Иос Сотир“ т. е. „Исус Христос Божи Син Спасител“”. По-късно се възприело още, че рибата, която е водно създание, символизира и светото Кръщение, а от там, че е и символ на светата Евхаристия.

Bible Alpha And Omega Christian Symbolism Christianity, PNG, 696x710px,  Bible, Alpha, Alpha And Omega, Area, Black
https://favpng.com/png_view/symbol-bible-alpha-and-omega-christian-symbolism-christianity-png/UksSbNKv

Алфата и омегата в съчетание като гр. букви също са символи на Иисус Христос, взети от откровение Йоаново, където за Него е написано, че Той е “Алфата и Омегата. Начало и край, Първият и Последният” (Откр. 22:13). Затова тези две гръцки букви често пъти се вплитат в изображението на Христовия монограм (Хризмата).

Vine Symbol Stock Illustrations – 19,400 Vine Symbol Stock Illustrations,  Vectors & Clipart - Dreamstime
https://www.dreamstime.com/illustration/vine-symbol.html

Лозата още от Средновековието е изключително често срещан иконографски тип в храмовото строителство, като каменнопластична украса на църквите и дърворезбена по иконостасите и църковния мебелиар. Тя също е символ на Иисус Христос, който е казал за себе си: “Аз съм истинската Лоза” (Йоан 15:1).

Orpheus as Symbol of Christ
https://www.christianiconography.info/Wikimedia%20Commons/orpheusInCapCatacombPeterMarcellinus.html

Орфей, въпреки че е езически типаж, се използва за изобразяването на сцени, в които той свири на дивите зверове, като с това се визира Иисус Христос, който чрез учението си опитомява озверелите от греха човеци.

Редица други живи и неживи творения носят също символно значение в християнската иконография. Котвата е символ на надеждата. По-горе посочих, че тя стои например в иконографията на Котвения кръст. Хлябът е Евхаристичен знак, т.е. напомня за Христовото тяло, измъчвано за нашето спасение, Маслиненото клонче – на безсмъртието и мира.

Еленът, обикновено изобразяван като пиещ вода от извор, е символ на оглашените, получаващи Истината от Евангелието. В Средновековието в български църкви (например от Костур, IХ – Х век) той е изобразяван като каменно-пластична украса по рамките на църковните портали със соларна розета в рогата. Продължава обаче да се изобразява чрез пластиката чак до Освобождението.

Фениксът е митична птица, която според древните се е възраждала вечно от пепелта на своята гибел и затова е възприета от християнството като символ на Възкресението. Паунът е символ на безсмъртната Църква и безсмъртната човешка душа. Гълъбът също символизира чистотата Божия, той е птицата, в която се въплъщава Светият Дух.

Central United Methodist Church | Inspired Glass
https://bappel2014.wordpress.com/2015/06/03/central-united-methodist-church/

Корабът е раннохристиянски символ. Нека да припомня, че дори той символно осмисля и формата на еднокорабните църкви. От християнството се възприема като Кораб на Църквата, с който тя след гонения и смърт плува към тихо пристанище. Затова често пъти корабът се изобразява плуващ в бурно море.

При изписването на храмове и икони обаче се използват главно сюжети, взети от Стария и Новия Завет. Но тези сцени с някои изключения, като например отделни сцени в дебърската и епирската дърворезба, не присъстват в регистъра на пластичната храмова и мебелирана декорация.

В българската традиция в корпуса на каменнопластичната църковна украса присъстват като християнски и някои други преосмислени езически символи, освен няколко от посочените по-горе (Орфей, Фениксът, Паунът и пр.). В една част от тях се влага охранителен смисъл – Змията, Ламята, Грифонът, друга е инспирирана от хералдиката – Двуглавият орел, във вариантите „Ханка“”, като герб на Цариградската патриаршия, или по-усложнения Руски императорски герб.

http://momenti.info/wp-content/uploads/2012/03/Kamenn-2.jpg
Български двуглав орел

http://www.momenti.info/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%B2%D1%83%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%BE%D1%80%D0%BB%D0%B8-2/

В наше време обаче присъствието на последните би било пълен анахронизъм, въпреки че през Средновековието двуглавият орел е бил и български царски герб. Не така стои обаче въпросът с изобразяването на лъв, който е не само възрожденски символ на българския свободолюбив дух и националната революция, но и наш древен герб.

Св. мъченик Неофит и лъвът | Проповеди | Пастирско послание | Показалец
https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,137/catid,58/id,20348/view,article/

По подобен начин – като символ на националния дух, подкрепян от Църквата, се тълкува и изображението на орли, въведено от архитектон Никола Фичев още през 40-те години на ХIХ век. На същия век принадлежи и развитието на каменопластичната украса, използваща християнски небесни типажи – ангелските чинове (гр. „ўАнгелос“ = вестител), херувими и серафими, както и конкретни изображения на светци.

ангелчета съпровождат преклонението пред Дева Мария, Албрехт Дюрер
Уикипедия

Херувимът (гр. „Кхероубеим“ от ст. евр. Kheroub) се изобразява обикновено като ангел с две крила, а Серафимът (гр. „Серафейм“ от ст. евр. seraphim = пламенен, огнен) като ангел с шест крила. Релефните изображения на светци се изработват по иконографските схеми, указани в зографските ерминии, в основата на които след ХVII век стоят тези на поп Данаиил Хилендарец (1684) и Дионисий от Фурна (1733). Например св. Георги обикновено се моделира като конен воин, убиващ змея.

Традиционно в българската каменна пластика и дърворезба присъстват стилизации на цветя, вейки, соларни розети, които имат християнски подтекст, свързан с райските градини, Иисус Христос като слънце на Вярата, огряваща всеки земен кът и пр.

Darvo-zhivota-gradina
Дърво на живота – посадено от Бог в Едемската градина
https://gradina.bg/darvo-zhivota/

Често срещана каменнопластична украса е Световното дърво (Дървото на живота) в различни стилизирани изображения.

Традиционно основни места за каменнопластична украса на храмовете са били порталните рамки, особено на западния вход, както на притвора, така и на Царската порта между притвора и наоса, както и върху западния фронтон. Но старите майстори-строители често пъти са поставяли украса и по други външни части от сградата – странични фасади, подпокривни корнизи, надпрозоречни трегери, ъглови пиластри и вдлъбвания, абсиди, аркадни стълбове и т.н.

Съвременната архитектура изостави този богат, носещ духа на християнските добродетели набор от форми на художествената декорация, но считам, че в системата на синтеза нещата трябва, макар и по нов начин, да се преосмислят. Защото традиционната пластична храмова декорация подобно на стенописната не представлява проста украса, а е носител на християнски послания, действащи ни благотворно не само директно, но и подсъзнателно. Те са част от цялостния замисъл на храма в неговото единство на архитектура, декорация, иконостасна тектоника, стенописна украса, интериорно обзавеждане.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.