23.04.2002г., от Дневник, взето от:
Уелският поет Греъм Дейвис /Grahame Davis/ пристигна у нас, за да участва в специалната програма на списание „Пламък“, свързана с новия му брой, който е изцяло посветен на съвременната уелска литература.
Греъм Дейвис е роден в Рексъм, завършва английска литература в Кембридж, а след това защитава докторска дисертация в университета в Кардиф. Носител е на наградата „Хари Уеб“ за поезия и на награда за литературна критика. Пише на уелски език. В момента работи в Радио Би Би Си – Уелс. Съпругата му също е журналистка, но в момента се грижи за двете им дъщери.
Защо пишете стиховете си на уелски език? С какви значения натоварвате този факт?
На първо място това е завръщането към корените ни. Ние имаме дълга история, която трябва да познаваме. Уелс е малка страна, в която живеят близо 3 млн. души, а от тях около 500 хил. говорят уелски език. Страната е основана от келтите, уелският език също е келтски.
Освен това историята на уелската литература е една от най-открояващите се в Европа. Може би затова пишещите хора се опитват да съхранят езика. Най-ранните уелски ръкописи датират от ІХ век и отразяват творби, създадени векове преди това. Това ни дава усещане за принадлежност, което е много ценно. Дава ни своя идентичност. Чувстваме, че езикът е една много важна част от нашата идентичност, от начина, по който мислим за себе си.
Исторически погледнато, Уелс няма институции, както е в Шотландия например. Затова ние разчитаме единствено на добрата си воля да се самосъхраняваме и езикът ни дава онова чувство за принадлежност, което нито една институция не би ни гарантирала. Има, разбира се, и други причини, за да пишем на уелски не трябва да се пренебрегват красотата на езика, мелодичността му, която чувстваме. Това е нашата съкровищница.
Това противопоставяне ли е на глобализацията или просто още един шанс за малките литератури?
Щастлив ще съм, ако това е истинската съпротива срещу глобализацията. Това е противопоставяне на процесите на уеднаквяване на света. Ние се опитваме да носим своята различност, своя характер.
Тук обаче неизбежно идва въпросът за хубавите страни на глобализацията. Не мога да си представя света без интернет например. По този начин малцинствените групи могат да осъществяват много лесно комуникация, могат да общуват, без да бъдат изолирани.
Знам, че съществува реална опасност малките групи да бъдат маргинализирани от англоговорящата култура. Това обаче не трябва да ни пречи да се опитваме да запазим различността си. То е същото, като да съхраняваш редки животни или растения. Аз лично смятам, че земята ще е по-бедно място, ако не съхраним редките видове.
Как намирате теми за писане?
Ще ви дам пример от едно мое стихотворение. Спомням си как един ден се разхождах заедно със семейството си – съпругата ми и двете ми дъщери. Видяхме на улицата един уличен музикант да свири на някаква свирка. Когато чу мелодията, четиригодишната ми дъщеря импулсивно се отскубна от нас и започна да танцува. По това време покрай нас мина един бездомник, който, като видя как детето танцува, бръкна в джоба си и й остави една монета. От това стана стихотворение.
В едно стихотворение пишете, че нямате желание да разглеждате градовете, искате да видите гетата. Какво видяхте от София?
Не, още не съм видял дали има гето, но ще продължа да търся. Видях само хубави места. Видях, че навсякъде има книги. Книги има по улиците, книги има в хотела, където съм настанен, книги има навсякъде.
Какво знаехте за България преди, да дойдете тук?
Много малко наистина. Знаех само къде е, знаех, че се говори на някакъв славянски език. Преди години бях в Румъния и Чехословакия, но не бях стигал толкова далече на Балканите. Преди да дойда, прочетох нещо за българската история, знам за турското робство, знам за борбата за запазване на езика и идентичността ви.