История,  Келтски свят,  Трако-Келтика

Варварският Дунав – за келтските селища и крепости на долния Дунав

 10/2/2017  Brendan Mac Gonagle

https://www.academia.edu/31354293/THE_BARBARIAN_DANUBE_-_On_Celtic_Settlements_and_Fortifications_on_the_Lower_Danube

превод Сурен Исраилян, 13.04.2020г.

Публикува се с разрешение на автора.

Римският Лимес в долното течение на река Дунав, като сложна и добре подготвена мрежа за защита и комуникации показва високото ниво на организационните умения и планирането в имперския Рим.   

Но дали е така ?

Последните археологически изследвания в долното течение на Дунав /Хърватия, Сърбия, България, Румъния/ ясно показват, че тази мрежа не е била създадена от Рим, а е била пригодена от съществувалата такава от Желязната епоха. В източния Срем /Syrmia/, днес територията на Сърбия, археолозите постепенно откриват частите от тази укрепителна и комуникационна система на келтите /Скордиски, Scordisci/ като мрежа от крепости/търговски центрове по южното крайбрежие на река Дунав – от Acumincum (сега Slankamen, Сланкамен, Сърбия) до Singidunum (сега Белград), което потвърждава наличието на добре разработена инфраструктура в предримския период.

Крепостите на скордиските, заградени от глинени стени, с широки ровове пред тях /виж по-долу/, са били построени във втората половина на II век пр.н.е, тоест сто години преди римското нашествие тук, а еднакъв по вид и форма строителен материал ясно показва, че те са се изграждали според предварително подготвен и подробен план (Tapavički-Ilić 2007).

Главни погребални комплекси на територията на Rospi Ćuprija и Karaburma в Singidunum/Белград, снимки от разкопките на обектите през 50-те и 60-те години на 20 век
Карта на откритите от археолозите келтски селища/крепости от късна Желязна епоха в източен Срем /Syrmia/ (според Tapavički-Ilić 2007)

Според археологическите открития „кастелата“ /‘castella’ – укрепен форт – заб. на преводача/ обикновено е била сравнително малка на площ (с размери от ½ до 1 ха) /от 5 до 10 декара – заб.на преводача/, докато по-големите центрове, като Acumincum (Сланкамен), Taurunum (Земун) и Singidunum (Белград) са били разположени на стратегически важни места.

Например, келтският център в Сланкамен е бил изграден на плато с перфектен изглед към мястото на сливането на река Тиса с Дунав, както и към района на областта Банат /Banat/ и част от областта Бачка /Bačka/. По-късната римска крепост е била изградена точно на мястото на скордиската, с единствената разлика, че стените са били от камък и са били построени нови сгради.

По същия начин е станало на плато Gandoš в Земун, където от изградения келтски център Taurunum, се виждало мястото на сливането на река Сава /Sava/ с Дунав, както и Банатската област и района на юг от Сава. На 7 км от Taurunum, върху плато Zvezdana, е бил изграден скордиският /а по-късно римският/ център Singidunum (Белград) (loc cit; за пространственото разположение на крепостите – виж по-долу).

Погребални предмети от келтска /скордиска/ могила № 63 в Карабурма /Белград/: 1. Duchov фибула.  2. Двоен конически метален фрагмент. 3. Сребърни обеци.  4. Стъклени мъниста. 5. Паница, направена на грънчарско колело. От Ljustina Spasic 2012
Римският Taurunum е бил построен върху останките на келтски укрепления на хълма Gardoš hill, и по същия начин като келтската крепост, римският център се е развил около укреплението и бързо се превърнал в богато селище благодарение на стратегическото си място, търговската дейност и транспортните връзки по реката.

Причината за построяването на подобно укрепено келтско селище включвала възможността за наблюдение от една от малкото, напълно запазени и до днес скордиски крепости в Čarnok на река Crna Bara, около гр.Vrbas (обл. Войводина), също построена през втората половина на 2 век пр.н.е.

Разположено в равнината между Дунав и Тиса, това населено място е преминало през две фази: първоначално открито селище, без защитни елементи, а по-късно укрепен център. Това селище имало крепостен вал широк 12 метра и отделно ров с широчина 12 метра. Археологическите находки свързани с втората фаза на селището, когато то е било укрепено, потвърждава наличието на складови площи, в които са били съхранявани, според направените открития, ечемик, жито, ръж, ядки, кожи и месо, което показва, че крепостта е имала двойна функция: защитен комплекс и търговски център (Jovanović 1988).

Подобна картина се наблюдава и с келтската крепост в източна Славония /Slavonia/ и западен Срем. Стратегически важни селища в Dalj, Vukovar, Sotin и Ilok са били изградени по река Дунав, след това в Osijek и Sarvaš по река Драва/Drava/ и накрая в Donja Bebrina по река Сава.

Най-големият брой подобни укрепени селища, документирани досега се намират по река Bosut и притоците й в района на Vinkovci. Характерното за тези укрепления е било наличието системата от крепостни валове и широки ровове. В селищата е имало работилници, произвеждащи различни стоки за покриване на нуждите на жителите, както и за търговията и обмен с съседните общности.

Онези населени места и фермите, които са били в низините и разчитали на земеделието като основната дейност, гравитирали към укрепените селища, макар и в тях е имало малки работилници за производството на определени продукти, например керамични съдове (Dizdar 2012:119).

Бронзови антропоморфни статуетки с пенис и гърди от келтското селище в Dalj (IV-III век пр.н.е). Почти същата статуетка, но с нарисувана торква е била открита в Prašník (регион Trnava) в западна Словакия
https://balkancelts.wordpress.com/2014/08/14/a-taranis-belt-buckle-from-dalj-eastern-croatia/
Керамични находки от скордиска могила /№5/ в Ilok /по Dizdar 2012/

Археологическите разкопки на келтските селища в този регион, като например Gradina до Bosut, Orolik, Privlaka, Dirov Brijeg в Vinkovci, както и  Stari Mikanovici потвърждават факта, че тези укрепления също са били направени в края на II век пр.н.е. и подобно на другите са били разположени по речни брегове. Както и в източен Срем, тяхната отбранителна система представлявала крепостни стени, заграждения и широки ровове около селищата.

Глиненото укрепление се е състояло от вертикално поставени греди, покрити с пръст по такъв начин, че въздухът е преминавал през тях, но самото съоръжение било „запечатено“ с помощта на огън. Затова отвътре , в горната част на вала пръстта ставала твърда като камък.(Tapavički-Ilić 2007).

Скордиските крепости по река Bosut
Главни келтски селища в източна Хърватия
(1. Ilok.  2. Sotin.  3. Vukovar.  4. Dalj.  5. Sarvaš.  6. Osijek.  7. Markušica.  8. Stari
(2. Mikanovci.  9. Vinkovci.  10. Privlaka.  11. Orolik.  12. Cerna.  13. Donja Bebrina).

Най-интересният феномен при изследванията на мрежата от скордиските крепости в източния Срем е фактът, че разстоянието между тях е било почти еднакво – около 7 километра и около 14 километра между главните центрове (loc cit). Това равномерно разпределяне позволявало визуалната комуникация между крепостите по Дунава.

Също интересен факт е, че скордиската укрепителна система много приличала на тази от племето Treviri, които населявали долна равнина на Мозел /Moselle/, тя е била създадена по същото време и по същите правила. Мрежата от крепостите на тревирите се състояла от опидуми на около 25 километра един от друг, заедно с по-малките укрепени пунктове castella на всеки 12 километра, тоест съотношението е било същото като при келтските крепости на Балканите (Koch 1988:169-182).

Въстановка на жилищата на тревирите /Treviri/ в Altburg bei Bundenbach

Като продължим по брега на Дунав ще открием останки на Виминациум /Viminacium/, столицата римската провинция Горна Мизия /Moesia Superior/, локализирани в землищата на селата Stari Kostolac и Drmno, на около 12 километра от град Kostolac и около 90 мили от Белград.

Виминациум е бил един от най-важните римски градове и военни лагери в периода от I до IV в.н.е. Най-старата келтска могила във Виминациум била от края на IV/началото на III век пр.н.е. На по-малко от 1 километър на югоизток от римския град, археолозите открили голям келтски погребален комплекс, с намерени 43 могили в него.(Jovanović 1984, 63-93; 1985, 13-17).

Топография на Виминациум

ОТВЪД ЖЕЛЕЗНИТЕ ВРАТА

Клисурата на Железни Врата – в тази извивка на Дунав се събира сръбската и румъно-българската граница    

Макар и не толкова добре проучено, както на територията на Сърбия и Хърватия, продължението на тази обширна предримска мрежа от селища и търговски центрове постепенно се е откривала и в българската част на река Дунав.

Около сливане на реките Тимок и Дунав в северозападна България учените открили две келтски селища. Едното е Braiola / Βπαίολα (Бешевлиев 1970:25; Дуриданов 1997:134; вероятно е днешен гр.Брегово), а второто е Setlotes / Σετλοτερ (Дечев 1957:434 – ‘sicher keltisch’; Дуриданов 1997:134; Delamarre 2003: 272-273), вероятно около днешния гр.Кула, където скорошни разкопки открили келтски предмети от I век пр.н.е – I век н.е, под римската крепост Castra Martis (Вагалински 2007).

Малко след това по брега на Дунав се намират келтските селища Бонония Bononia / Βονωνία (сега гр.Видин) (Holder I, 1904, 481ff; Der Kleine Pauly I, 928; Kaцаров, 1919:62; Hubert II, 43; Дуриданов, 1980 (2); 1997, 134; Фалилеев 2009:281), и Реметодия /Remetodia (днес село Орсоя– между Рациария и Алмус, община Лом, област Монтана) (Tomaschek, II, 2. 1894:69; Дечев 1957:391; Дуриданов 1997:134; Фалилеев A., Graham R. 2006, Фалилеев 2009: 282).

Железен меч/ножница от могила на скордиски конен офицер  – Монтана, северозападна България /дължина – 105.3 см/
https://www.academia.edu/26277623/A_CELTIC_SCORDISCI_CAVALRY_OFFICER_FROM_MONTANA_BULGARIA_
Дунавска торква – Златна келтска торква /The Danube Torc – Gold Celtic Torc/, изработена в стил ‘Vegetal’ или ‘Waldalgesheim’, открита в дунавско село Горни Цибър /Монтанско/, датирано края на IV век пр.н.е. 

Заслужава вниманието факта, че от мястото на откритите келтски селища в България точно на отсрещния бряг на Дунава скоро са били открити келтски археологически и нумизматически предмети в румънския окръг Dolj което още веднъж потвърждава келтското присъствие на българския бряг на реката.

Разпространение на келтските оръжия в северозападна България (данни към 2013г.)(по Паунов 2013)
Находки от келтска /скордиска/ войнишка могила, открита в Desa, Окръг Dolj, Румъния
Съкровище от келтски сребърни тетрадрахми открити във винарна, близо до село Motoci, отново в окръг Dolj, дава допълнителни доказателства за келтското присъствие в района в изследвания период /II век пр.н.е./.Находката с 10 монети тетрадрахми е най-новото откритие на специфичния тип келтски монети, намерени в югозападна Румъния. Други 20 подобни монети се съхраняват в местния музей в окръг Вълча /Vâlcea/ малко по на север от окръг Dolj.
https://balkancelts.wordpress.com/2014/04/13/scordisci-warrior-burials-from-desa-romania/

“Кому бих могъл да рецитирам своите творби тук, освен на жълтокосите Корали и другите племена от варварския Дунав ?“

(Овидий, Ex Ponto. Книга EIV.II Посветена на Корнелий Север: A Fellow Poet)

В днешен Централен-Северен регион на България археолозите открили келтско селище Icacidunum при сливането на Дунав и Искър (Oescus), близо до днешно село Гиген (община Гулянци, област Плевен) (Бешевлиев 1952:#92; Дуриданов 1997:136; Фалилеев 2009: 282), а в североизточен регион на страната, в Mediolana (днес с.Пиргово, област Русе) се намирало келтско селище на река Дунав със стратегически важно значение.  

Медиолана се намирала при сливането на Дунав с река Лом, с помощта на което е ставала връзка с други келтски селищавъв вътрешността, като например Abritu (днешен Разград). Голямо количество келтски археологически и нумизматически находки са били открити в района на село Пиргово/Mediolana през миналия век, (Paunov 2013), която ясно показва, че Mediolana/Пиргово се явявал ключов келтски икономически център и място за монетосечене в предримския период.

Келтски тетрадрахми от Пиргово /находки от 1977г., тип Sattelkofpferd/ и матрица за производството им, открита отново в Русенския регион

Следващото келтско селище в този къс отрязък на Дунава е Ablana (днес Горно Абланово) на запад от Медиолана, последвано от Tegris (днес гр.Мартен), и Appiaria, която е на изток от Медиолана (Аблана – на 14 км, а Апиария – на 9 км от Тегрис). Подобно на Медиолана, Аблана се намирала на изключително стратегическо място – при сливането на река Янтра с Дунав. Многобройни нумизматически и археологически находки, открити както на брега на река Лом, така и на Янтра, доказват че те са били важни транспортни артерии, свързващи келтските селища на Дунава с тези във вътрешността на Тракия (Loc cit).

Карта на келтски монетарници- тип Македонски и Царевец, открити в речните ареали на Дунав и Янтра в Русенски и Великотърновския регион /Североизточна България/  

„Направлението от Дунав /Русе/ към Велико Търново, обикновено по брега на Янтра и Русенски Лом е била основната територия за келтското монетосечене и съответно най-важната територия на келтския племенен съюз или държава, която ги е произвеждала“ (Paunov 2013).

https://www.academia.edu/30204934/THE_ZARAVETZ_PHENOMENON_On_the_Celtic_Hillfort_in_Veliko_Tarnovo_n.e._Bulgaria_and_Zaravetz_Lead_and_Bronze_Coinage

Големи керамични пещи на келтите, приспособени за масово производство на керамиката са били открити от Д-р Л.Вагалински, директор на НАИМ, в близост до село Кривина, при сливането на Дунав и Янтра.

Сега този терен е на 2 км на изток от Янтра; преди изграждането на язовирната стена през 20-те години на миналия век, реката е стигала до северния край на селото и по този начин свързвала чрез Янтра келтските селища като Царевец във вътрешността на Тракия. Разкопките на Чичов Елак потвърждават, че тези селища не са били само търговски центрове, но се разраствали до големи икономически субекти, което се доказва с откритите на терена фурни за хляб и големи пещи за изработване на керамика.

Керамичната пещ, датирана приблизително между края на I век пр.н.е  и началото на I век н.е. е особено интересна по няколко причини. Необичайно големия й размер предполага голям капацитет, тоест масово производства на келтска керамика, която включвала и стила от късно латенския стил. Такъв стил е бил популярен на запад  – сред келтските племена от Нормандия и югозападна Германия, а на изток – сред скордиските, особено тези, които са живеели по Дунава. (виж Вагалински 2007, 2011 и съответно цит.).

Тези керамични изделия обикновено са били намирани в големи селища, като келтски опидуми и са били изработени от професионални грънчари. Съдовете са били предназначени за хора от висок социален статут и често се откривали заедно с късно латенските полирани керамики, както е случая с келтското селище в Кривина (Loc cit).

След тези населени места на изток са били още няколко келтски селища. Първото е Transmarisca (Proc. Aed. IV, 3, 7/9) (Holder, 1904, I, 431; Бешевлиев, 1966: 422; Дуриданов 1980(2):6), след това Altina (Proc. aed. 4,7,9, виж Дечев 1957:14) и Candidiana (днес село Малък Преславец, община Главиница, област Силистра) (Tomaschek II,2:72; DeLamarre ZCP 54, 2004: 262).

Келтският произход на гр.Дуросторум /Durostorum/- днес Силистра (Dottin 1906:334; Tomaschek II, 2:73; Кацаров 1919:62; Hubert II, 43; Бешевлиев 1970:26; Дуриданов 1997:139; Mac Congail 2008:38; Боянов 2010; Иванов Р. Римски градове в България) наскоро е бил потвърден с помощта на открит надпис от Силистра, в които са посочени две други келтски селища – Gavidina и Arnumtum, в близост до Дуросторум (Боянов, Иванов, цит).

Тази мрежа от селища продължавала към устието на Дунав, където са били открити от археолозите важни келтски центрове, като например Noviodunum (днес Исакча/Isaccea, Румънска Добруджа) (Holder II:787, Дуриданов 1997:137), ’Αλιόβπιξ (срещу Noviodunum в устието на Дунав)(Дуриданов, цит op), Νίσχονιρ (Дечев 1957:332, Дуриданов 1997:137), Vergo[b]rittianus (по Doruţiu-Boilă 1980:137-138 nr. 115, Геров 1967:40, Дуриданов 1997 и съответно цит.), и последно Arubium (днес гр.Măcin Galaţi; Дуриданов и съответно цит.).

Следователно, непосредствено преди римския период регионът на долния Дунав се е контролирал от разработена мрежа келтски селища и транспортни центрове, които превърнали реката в икономическата и търговската артерия, свързваща населението на Централна Европа с Черноморския /Pontus/регион и оттам „Варварските“ и „Елинистическите“ области.      

Библиография

Beševliev V. (1968) Keltische Ortsnamen in der Kastellverzeichnissen bei Prokop // Actes du Premier congres international des etudes balkaniques et sud-est europeennes. T. VI. Sofia, 1968. S. 415–423.

Beševliev V. (1970) Zur Deutung der Kastellnamen in Prokops Werk „De aedificiis”. Amsterdam 1970.

Dizdar M. (2012) The Archaeological Background to the Formation of Ethnic Identities. In: The Archaeology of Roman Southern Pannonia. The state of research and selected problems in the Croatian part of the Roman province of Pannonia. BAR International Series 2393. P. 117-136

Detschew D. (1976) Die thrakischen Sprachreste. Wien 1976.

Delamarre X. (2003) Dictionnaire de la langue gauloise. Paris 2003.

Duridanov I. (1980) Les Rapports Linguistiques Entre Les Thraces Et Les Celtes. In: NOI TRACII VII, # 68, 69, 1980. Mai (1) Juni (2)

Duridanov I. (1997) Keltische Sprachspuren in Thrakien und Mosien. ZCP 1997. B. 49/50. S. 130–142.

Falileyev A., Graham R. (2006). Remetodia. Acta Onomastica, 47 (1), pp. 173 – 177

Фалилеев А. (2009) KЕЛЬТСКИЕ ЛИНГВИСТИЧЕСКИЕ ОСТАТКИ ЮГО-ВОСТОЧНОЙ EВРОПЫ. In: Acta Linguistica Petropolitana – Transactions of the Institute for Linguistic Studies, Russian Academy of Science. Vol. V, part 1. Ed. N. N. Kazansky. St. Petersburg. 2009. P. 275 – 299

Falileyev A. (in collaboration with A. E. Gohil and N. Ward). Dictionary of Continental Celtic Place-Names. Aberystwyth 2010. (DCCPN)

Falileyev A. (2010) Ancient Place-Names of the Eastern Balkans: Defining Celtic Areas. In: In Search of Celtic Tylis in Thrace (III c. BC) Sofia 2010. P. 121- 129.

Георгиев В. (1977) Траките и Технят Език. София.

Holder A. Alt-celtischer Sprachschatz. B. 1–3. Leipzig 1896-1910.

Jovanović, B. (1984). “Les sépultures de la nécropole celtique de Pećine près de Kostolac (Serbie du nord).” Études Celtiques XXI: 63–93

Jovanović, B. (1985). “Nekropola na Pećinama i starije gvozdeno doba Podunavlja.” Starinar XXXVI: 13-18

Jovanović M. (1988) Čarnok, Titov Vrbas, keltsko utvrdenje. AP 25 Koch K.H. (1988) Existierte ein eisenzeitlichen Befestigungssystem im Gebiet der Treverer? In: Archäologisches Korrespondenzblatt 18. p. 169-182

Ljuština M., Spasić M. (2012) Celtic Newcomers between Traditional and Fashionable: Graves 63and 67 from Karaburma. In: Iron Age rites and Burial Rituals in the Carpathian Basin. Proceedings of the International Colloquium from Târgu Mureş 7-9 October 2011. P. 367-376

Mac Congail B. (2008) Kingdoms of the Forgotten. Celtic Expansion in south-eastern Europe and Asia-Minor. 4th – 3rd c. BC. Plovdiv

Paunov E. (2013) From Koine To Romanitas: The Numismatic Evidence For Roman Expansion And Settlement In Bulgaria In Antiquity (Moesia and Thrace, ca. 146 BC – AD 98/117) Phd. Thesis. School of History, Archaeology and Religion. Cardiff University. November 2013

Tapavički-Ilić M. (2007) Fortification System of the Scordisci. In: The Lower Danube in Antiquity. 6-7.10.2005, Tutrakan. Sofia. P. 83-90

Tomaschek W. (1894) Die alten Thraker. Teil II.2 // Sitzungsberichte der Wiener Akademie der Wissenschaften, Phil.-Hist. Klasse. Band 131. Wien 1894. S. 1–103.

Vaglinski L. (2002) Burnished Pottery from the first century to the beginning of the seventh century AD from the region of the lower Danube (Bulgaria) Sofia 2002.

Vagalinski L. (2007) Celtic Pottery in Northern Bulgaria. In: The Lower Danube in Antiquity (VI c. B.C. – VI c. A.D.). International Archaeological Conference. Bulgaria –Tutrakan, 6-7.10.2005. p. 72-83. Sofia 2007. Vagalinski L. (2011) A new Late La Têne Pottery Kiln with a Bread Oven on the Lower Danube (northern Bulgaria) In: The Eastern Celts. The Communities between the Alps and the Black Sea. Božič D. (ed.) Koper – Beograd 2011. p. 219-226

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *