Български автори,  Език

21 думи на чужди езици без аналог в българския език, които бихме искали да откраднем

06.11.2014г., взето от:https://lifestyle.framar.bg

https://lifestyle.framar.bg/21-%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B8-%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D0%B1%D0%B8%D1%85%D0%BC%D0%B5-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D0%BC

21 думи на чужди езици без аналог в българския език, които бихме искали да откраднем - изображение

Достатъчно е да знаете поне малко един чужд език или известно количество чужди думи в българския език, за да изникне в съзнанието ви някое понятие, което няма буквален превод на родния ви език.

Такива думи, разбира се, има и в българския език – те са произлезли от историята, културата, традициите и манталитета на хората по нашите земи, поради което трудно биха могли да бъдат разбрани и асимилирани от хора, които са израснали и възпитани в различна среда, с различно минало и различни ценности.

Всъщност, точно тази е причината за постоянното обогатяване на всички езици с думи и понятия, „внесени“ отвън (чуждици) – едно явление, което вечно провокира спорове и което мнозина консервативни лингвисти, или т.нар. пуристи, намират за порочно и заклеймяват като проява на неграмотност, некнижовност и дори на национално предателство.

Ако не страда от тези предразсъдъци и споделя по-различна гледна точка относно параметрите на езиковата култура, друг би възразил, че по този начин човек може да разшири речника си и да се научи да изразява мислите и емоциите си, използвайки фини нюанси, така както художникът използва палитрата си, различни техники на рисуване и сила на натиск (туше), за да създава преливащи се цветове, сенки и неуловими за окото внушения…

Какво да говорим за смесените техники или за синкретичните изкуства, които се обединяват и дръзко обменят изразни средства, само и само нечия идея, проникновение, да се материализира по начин, позволяващ й да достигне до сетивата и съзнанието на колкото се може повече хора…

Duende [дуенде]

Връхна проява на силен дух, например по време на фламенко танц или на корида (испански език)

Tingo [тинго]

Да взимаш систематично назаем предмети от дома на някой съсед до момента, в който от покъщнината му не остане абсолютно нищо (езикът на жителите на Великденски остров; Rapa Nui or Rapanui; паскуански език)

Forelsket [форелскет]

Не просто силна любов, а състоянието на замъгляваща сетивата, свиваща стомаха и подкосяваща краката еуфория, съпътстваща влюбването в някого (норвежки език)

Gigil [гийгъл]

Непреодолимото желание да стискаш и мачкаш нещо, което е неудържимо сладко и привлекателно. (филипински)

Ilunga [илунга]

Човек, който е готов да прости обида първия път, да прояви разбиране втори път, но ако се потрети, ще си тръгне завинаги (конгоански език чилуба)

Resfeber [расфабер]

Чувството на силно безпокойство в сърцето на пътешественика преди началото на предстоящо приключение, когато тревогата и нетърпението се слеят в едно; „пътешественическа треска“, подобно на сценичната, която може да се прояви със силата на болестно състояние (шведски език)

L’esprit de l’escalier [еспри дескалие]

Да измислиш подходящ, остроумен, интелигентен отговор, реплика на нещо казано, когато е твърде късно (френски език)

Litost [литост]

Състояние на дълбока душевна болка (отчаяние, терзание, душевен срив) от внезапното осъзнаване на собственото ти нещастие (чешки език)

Nunchi [нунчи]

Изкусното владеене на умението да отгатваш и разбираш настроението на другите, да се вслушваш в казаното от тях. Да знаеш какво да кажеш или направиш, и какво не бива да казваш или прави, във всяка ситуация. (корейски език)

Pena Ajena [пеня ахена]

Неудобството и срама, които изпитваш, когато станеш свидетел на нечие чуждо унижение (испански език)

Почемучка [пачемучка]

Човек, който задава твърде много въпроси (руски език)

Sgriob [сгриоб]

Сърбежът, който усещаш в горната си устна, преди да отпиеш от чашата си с уиски (келтски език)

Waldeinsamkeit [валдайнзамкайт]

Чувството, което обладава човек, когато е сам в гората (немски език)

Natsukashii [натскаше]

Нещо дребно, което внезапно те връща към скъп спомен, извиквайки радостно чувство и признателност за добрите времена, на болезнен копнеж или сантимент по миналото (японски език)

kairos [кирос; керос]

Перфектният, точният, съдбоносен момент за действие; моментът, в който всичко се е подредило по най-добрия възможен начин; на точното място в точното време, за да може да случи нещо положително (гръцки език)

Guanxu [гуанши]

Мрежа от социални контакти, основаващи се на взаимно доверие и уравновесеност между услугите, които другите ти правят и които ти им връщаш, така че облагите от отношенията да са равностойни за всички (китайски език)

Derive [дерев]

Пътуване, загърбване на живота, който човек живее, предприето импулсивно, с цел презареждане на духа с вълнението от природата и архитектурата (френски език)

Numinous [нюминъс]

Прилагателно име, използвано при описание на преживяване, което едновременно извиква страх и възторг, благоговение и привличане – мощното вътрешно чувство на вдъхновение, вълнение и възбуда (английски език)

Firgun [фергон]

Актът на споделяне или на съдействие за нечие чуждо удоволствие или успех безкористно – с чисто сърце, без чувство за завист; също признаване на чужда заслуга (иврит)

Huzun [хюзюн]

Понятие с арабски корени, но със специфично значение в турския език, използвано от Орхан Памук в неговата книга „Истанбул: Спомени за един град“. Чрез него той описва състоянието на всеобща меланхолия, граничеща с копнеж и силна тъга, която обаче няма деструктивно въздействие, а по-скоро поетичен смисъл. Той описва духа на града, на някогашния център на една империя, като хюзюн. В арабския смисъл на думата, произлизаща от Корана – понятие, описващо дълбока душевна загуба.

„Хюзюнът на Истанбул не е просто настроението, което извикват музиката и поезията на града, а специфично светоусещане, което намира почва във всеки от нас, и което не е просто състояние на духа, а състояние на ума, което е точно толкова жизнеутвърждаващо, колкото и негативно“, обяснява самият писател – носител на Нобеловата награда за литература за 2006 година. (турски език)

Nazlanmak [назланмак]

Да претендираш и симулираш пълна незаинтересованост и нежелание за нещо външно, когато всъщност вътрешно изгаряш от желание и любопитство; да казваш „не“, когато всъщност искаш да кажеш „да“ (турски език)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.