от Фрамар, взето от:
Историците твърдят, че келтите, практикували в миналото древното лечителско изкуство са наследници на една от най-старите култури.
За развитието на келтската медицина съществуват повече писмени доказателства от всички европейски цивилизации, а този факт може да бъде доказан благодарение на неопровержими доказателства, тъй като историците разполагат със съхранени древни ръкописи.
Много от тях разказват за забележителната история на ранната келтска медицина. Историческите препратки, важни за историята на келтската медицина, съхранени в галски ръкописи разказват за ранните медицински практики, които датират от около 2000 години. Повечето от тях са достигнали до нас във вид легенди и митове.
В келтска Ирландия и древна Гърция разказите, касаещи (макар и косвено) медицинската наука са били предавани устно, преминавайки през безброй поколения. Чрез подобни източници може да се събере информация за най-стария период от автентичната ирландска медицинска история.
От тях може да се научи много за анатомичните проучвания, развитието на хирургията, акушерството и гинекологията, практикувани в Ирландия, където лекарите и хората, които ги обучавали са се ползвали с огромно уважение. Освен това, съществуват доказателства, че келтските лекари са използвали анестетици, макар и не в същия вид, в който сме свикнали да възприемаме тези лекарства.
Многобройните източници, съхранени и описани от древните хроникьори констатират, че след въвеждането на християнството през пети век, а и до края на ХIV век, историята на келтската медицина следва някои идеи, които са сходни за разбиранията на медиците, живели през този период.
Думите „Liaig“ или „Leea“ (имат същото значение като староанглийската дума за пиявица – leech) са нарицателни за келтските медици. Тяхната професия се е класирала на по-високи позиции, дори от тези на занаятчиите и златарите. Лекарите принадлежали към кастата на Олавите, която стояла най-високо в йерархията.
Част от книгата „Book of Glendalough“ твърди, че лекарят е имал отделно място на престижните кралския банкети. Според древноирландсия Брегонски закон, лекарят е имал право на безплатна храна в дома на ранените си пациенти, като той получавал храна докато траел периодът на лечението.
Ако терапията се окажела неуспешна, или се установяло, че раните на болния се влошавали вследствие на лекарските грижи, то към медика келтите се отнасяли като към правонарушител. Ако раните не заздравеели в определен срок, лекарят бил длъжен да възстанови таксите на своя пациент или да ги даде на друг медик, който е в състояние да излекува ранения човек.
Времето, нужно за цялостно излекуване на рана на ръката или рамото отнемало една година, четвърт година била нужна за лечение на раните на краката, а три години отнемало пълното излекуване на раните по главата.
След изтичането на тези периоди нито човекът, който е нанесъл раните, нито лекарят, който ги е лекувал, са носили отговорност за каквато и да е вреда, която би могла да възникне.
Камден, който е описвал живота на ирландските благородници твърди, че: „Те имат собствени историци, лекари, бардове, поети, всеки от които има собствени земи. Тези хора обучават децата си, преподавайки им собственото си изкуство.“
Услугите на лекарите очевидно били ценени от келтите, а според заложеното в староирландския Брегонов закон медиците „трябва да бъдат пазени далеч от всекидневните житейски грижи, за да може да се посветят на изследванията и работата по професията си.“
Брегоновият закон вероятно датира от началото на 12 век. Административният акт различава „законните“ и „незаконните“ лекари, като посочва, че: „Ако необучен лекар премахне става или сухожилие, без да е бил предварително освободен от отговорност за нанасянето на евентуални вреди, или не е известил пациента си, че не е напълно обучен да практикува, той подлежи на санкция, придружена с компенсация за пациента.“ Законите срещу шарлатани били още по-драстични сред ранните ирландци, отколкото в наши дни.
Ако човек бива злонамерено или случайно ранен, той се откарвал в къщата на лекаря, който трябвало да прегледа раните и да даде информация за техния характер, от което зависели правните задължения на лицето, което евентуално е причина за нараняването.
Ако лекарят мисли, че е в състояние да излекува ранения, той дава гаранция за неговото възстановяване и правилно лечение. В замяна медикът получавал възнаграждение, зависещо от ранга на пациента. Например, за успешното лечение на духовно лице, медикът имал право да получи заплащане от 42 крави.
Келтските лекари оценявали високо стойността на чистотата, водата и добрата вентилация при лечението на болните и ранените. Къщите на лекарите, съгласно разпоредбите на Брегоновия закон се подчинявали на определени изисквания, тъй като болните се лекували изключително в домовете на медиците.
Тези къщи задължително трябвало да бъдат построени в близост до чисти и бързотечащи водоеми, като водата трябвало да преминава край пределите на къщата. Сградата трябвало да има четири врати, а горещият въздух от банята (с огромни вани) се използвал за лечението на ревматизъм.
Почти всеки древноирландски медик си вземал чираци, които са живеели в дома му. Те били обучавани да практикуват лечителското изкуство от лекарите, отговарящи за тях.
Те го придружавали по време на професионалните му посещения. За подобно обучение се заплащала такса, която включва тяхното отглеждане, облекло и настаняване по време на периода на „тяхното обучение.“
Кемпиън, който е писал творбите си през 1571 година споменава на учениците си: „Те говорят свободно на латински език, научили са го в техните общи школи.“
Библиография
http://innominatesociety.com/Articles/The%20Irish%20School%20of%20Medicine.htm