от Фрамар, взето от:
Образованието се е считало за ценност за древните келти. Веднага след покръстването на древния народ са се открили няколко учебни заведения. Сред тях са били училището „Клонард”, основано през 530 г., „Роскарбъри” през същия век и „Армаг”, основано лично от Свети Патрик. Доста е вероятно обучението по медицина да се е провеждало в много от тези училища.
Руините на други училища като „Колнмакнойс”, „Кашел”, „Мелик”, „Портумна” и „Монастърбойс” все още свидетелстват за културата, изкуството и особения интерес към произхода и характера на медицинските науки.
Колежът „Туейм Брекейн” бил разположен до съвременния град Белтърбет. Този колеж, както и „д-р Хийли” са основани от лекаря Св. Брекан, чиито умения се били възпявани по време на староирландските празненства.
Снимката по-долу показва как изглеждат днес руините на училището Монъстърбойс.
Свети Брекан е син на Финдлога и е бил ученик на Св. Финиан от Клонард. Твърди се, че медикът е работил за изцелението на своите пациенти до смъртта си през 578 година. Образователните курсове и множеството степени, които трябвало да бъдат защитени, били толкова сложни, че някои професии (като юридическата) се практикували само от няколко семейства, които предавали знанието си от поколение на поколение.
По подобен начин и староирландската медицина се считала за потомствена професия, а познанията за лечебното изкуство се преподавали до голяма степен от древни ръкописи и традиции. Някои от тези документи са все още могат да бъдат разгледани, тъй като се съхраняват в „The Royal Irish Academy”.
Някои известни староирландски лекарски фамилии са: Олий, те били потомствени лекари, Офлахертис от Конаут, Оконъл, Oшиълдс – най-възрастният, от които е починал през 1548 година, Малколанс от Девлин, Охикийс, Обраян, Окасиди, лекували до 1335 г., Магуайър, Окенеди, Маканлегас, Одънливи – живели са съответно през 1395, 1527, 1567 и 1586 година.
Животът на населението в келтска Ирландия бил подложен на постоянни набези и военни отбранителни действия. Поради тази причина не е изненадващо, че присъствието на „специалисти, лекуващи раните“ се определяло като необходимост сред поданиците на всеки земевладелец или вожд на кланове.
Тази служба е била на висока почит и често се заемала от лекар, който ръководел семействата (или е бил част от тях) на наследствените лекари. Социалният статус и възнагражденията на староирландсите медици били описани в Брегоновия закон, датиращ от 12 век.
Сведенията за репутацията на тези наследствени ирландски медици, съхранени от медицинската история на келтска Ирландия отдавна са надживели тази на повечето други професии, а тя не била ограничена единствено в собствената им страна до края на седемнадесети век.
Например, в съвременна Ирландия, семейство на име Маговран, живеещо в графство Каван, отдавна се радва на широка известност, тъй като членовете му са потомци на древна староирландска лекарска фамилия, за която се твърди, че е открила метод за лечение срещу заболяването бяс. Той се е предавал в семейството от древността, а тайната му формула се е пазела грижливо.