Български автори,  Музика,  Традиции

ГАЙДАТА – СТРАСТТА НА ГАЛИСИЯ

Автор Михайлина Димитрова, БТА от „Списание за култура и социална политика Европа 2001“ стр.51, бр.5, година XII, 2005г. взето от: http://www.euro2001.net/index.shtml/issues/4_2001/index.shtml?page=statia&file=issues/5_2005/stat_18.html

Уикипедия

В Галисия няма фламенко, нито кастанети. Няма също паеля, бикоборство, дълги сушави и горещи до пръсване летни месеци, пъстри ветрила. Има обаче келтска музика, келтски хорб – гайди. Има гайдари и гайдарки, притежатели на специални отличаващи го от другите хора носии, песни и танци в характерния формат 7/8. Колко българско, нали? Дори името е същото – на испански гайда се казва ла гайта.

Галисия е една от седемте испански провинции, заедно с Астуриас, където гайдата е неделима част от действителността.

Северното и северозападното крайбрежие на Иберийския полуостров са немислими без звуците на характерния музикален инструмент. Първите сведения за наличието му в провинция Астуриас е от ХIII век. Астурианската гайда много прилича на галисийската, макар че професионалните музиканти описват известни различия в някои от елементите на инструмента.

Астурианската гайда има само едно духало, за разлика от галисийската, която има две или три. Фактът, че този инструмент притежава няколко доста късички пискуни, дава голямо богатство на музикалната гама, включително и в изтръгнатите полутонове. Днешните гайдари от Астуриас използват инструменти с две гайдуници (тонови тръби) – за звучност и обем на въздуха.

Галисийската сестра на астурианската гайда има подобно на нея ручило, разделено на три части. Това свързва испанските народни инструменти с българската кабагайда, също притежаваща тройно разделено ручило. Другата основна прилика е в материала за изработка на кожения мех.

За разлика от англосаксонските гайди, галисийските, астурианските и българските са направени от кожа. Родната ни кабагайда е изработена от ярешка кожа, а иберийските й посестрими – от кожата на младо теле. В последните години в Галисия започват да заменят традиционното дърво за останалите елементи на инструмента със специално разработен за целта синтетичен продукт, подобен на ПВЦ. Мундщукът обаче се изработва и до днес от специална тръстика, растяща по тучните зелени галисийски пасища.

Гайдата е абсолютно неделима част от галисийското фолклорно наследство и съвременната местна музика. Тя е живата връзка между галисийците и техните келтски предци и дава неповторим романтичен оттенък на традиционната келтска музика в испанската провинция. Галисийската гайда се използва и в някои гранични северни португалски провинции. Под нейните звуци се вият кръшните местни хора.

Музикалните специалисти описват гайдата като примитивен, праисторически инструмент. Ако питаш обаче днешните галисийци, те ще ти кажат без колебание, че няма друго нещо в техния роден край, което да е толкова малко по обем, но да притежава толкова много различни елементи. Надали има галисиец или астурианец, който да може да изброи по име всички съставни части на гайдата, но пък надали има и такъв, който да не е слушал през живота си каква музика произвежда това примитивно народно музикално пособие.

Генерическото име гайта има множество синоними на различните испански, астуриански и галисийски диалекти, които обозначават множеството специфични разновидности на инструмента по села и паланки в цяла Северна Испания. Нещо подобно се случва на тези географски ширини с рибата и морските деликатеси – на испански и галисийски няма просто риба, мида или рак и всеки истински кореняк може да изброи поне 30 техни разновидности, които присъстват на всекидневната му трапеза.

Що се отнася до гайдата, подобно на нашенската, тя създава тъжни, лирични, изпълнени с емоциите на огъня, нощта и вятъра на Иберийския север песни, но също така и весели, жизнерадостни хора, които изкарват душата на танцуващите.

Днешните гайдари са не по-малко популярни от прадедите си, формират “специални банди” и обикалят градове и села с музиката си. Няма неделя или празник, особено през лятото, на който да не звучи поне една местна гайда.

Гайдарските училища са гордостта на всяка по-голяма общност и са в силна конкуренция помежду си. И днес гайдарите, мъже и жени, носят старинните специални носии на дедите си, които се шият в специални ателиета. Характерни за тези носии са черният цвят, кадифето, гайтаните и специалните малки шапчици, които при дамите са декорирани и с дълъг черен воал.

Наричат гайдата “страстта на Галисия”. И има защо. Тя е успяла да улови в тоновете си душата на галегото, който е едновременно кротък, нежен, тих човек, но има душа, изпълнена с кипящи емоции. И понеже на хартия няма как да се предаде вълшебният звук на келтската гайда, ви оставям да помечтаете…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.