Български автори,  История

Духът на катарите – в пловдивската галерия „Константин“

11.10.2015г., автор Екатерина Костова взето от: http://f2ftv.net/2015/10/11/%D0%B4%D1%83%D1%85%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B3%D0%B0/

http://f2ftv.net/wp-content/uploads/2015/10/izlojba-bogomili8.jpg

Пътешествие с две изложби: на френските фотографи Филип Контал и Ерве Инисан и с премиера на книга за богомилите на българския професор Дамян Попхристов ни предложи през седмицата българското копие на френската галерия „Константин“. Този път собственичката д-р Елена Радева-Николова определено предизвика сетивата на изкушените от идеята за сливане на границите между изкуството и живота.

Снимка: Филип Контал

Така експозициите, подредени едновременно в галерията на брега на Марица в Пловдив, ни предложиха
спокойна разходка из равнината на Британия, но и шеметно издигане до върховете на Пиринеите, там, където преди 11 века са построени замъците на катарите.

Кои са те и имат ли връзка с България, както и какво ни свързва с тях нас, съвременните хора, беше въпросът, изпълнил галерията на 7 октомври с публика, различна от обичайната за галериите в Пловдив. Сред нея наред с любителите на фотографията, се забелязваха хора, които почитат историята, любопитни са към езотериката и вероятно са поне малко бунтари към коя да е догматика.

Облечен в елек с традиционни за Британия келтски мотиви, избродирани собственоръчно от съпругата му, Ерве разказа, че е влюбен в тази страна на легенди. В нея ярките цветове са съчетани със спокойствие, в което ти се иска да се потопиш, за да избягаш поне за малко от динамичния делник.

В Британия палачинки се правят навсякъде. И да, вие имате море на 250-300 километра, но с фотографиите си в изложбата „Брейз Изел“ искам ви кажа: защо не дойдете да видите океана в най-севрозападната част на Франция? – предизвика публиката Ерве.

http://f2ftv.net/wp-content/uploads/2015/10/queribus-5.jpg
Снимка: Филип Контал

След него Филип ни пренесе в югозападния й край с експозцията си „Ктарските замъци“. Те не са построени високо, те докосват небето – призна фотографът.

Успяхте ли да уловите духа на катарите в своите снимки, попитах го, а той отговори, че нито една фотография не може да го направи. Филип беше чувал, че катарите са наследници на богомилите и че богомилството е родено в България. Но остана смаян, когато под съпровода на флейтистката Йорданка Казанджиева професорът изпя на окситански химна на катарите и още една песен. Тези мелодии ми напомнят за френските шансони, ми сподели по-късно Филип.

Преди това професор Дамян Попхристов разказа за своите срещи с богомилството. От училищните му познания, че те са еретици до откритието, че са първите радетели на философията за свобода, равенство и братство въз основа на любовта е трябвало да минат повече от 20 години.

Темата го привлича далече от България, в Ню Йорк, където работел като режисьор, но и завършил сравнително религиознание. Там имах възможност да проучвам различни от познатите у нас източници, включително документи от Ватикана, разказа той.

Открил, че обявеното за ерес учение на Боян Мага – последният син на цар Симеон Велики, е намерило верни последователи в цяла Европа. И днес в градчетата, над които се извисяват замъците на катарите, има хора, които знаят родословието си назад във времето чак до предците си богомили

http://f2ftv.net/wp-content/uploads/2015/10/Montsegur-3.jpg
Снимка: Филип Контал

Срещнах се с такива хора, продължава професорът, върнал се преди по-малко от седмица от второто си пътешествие из замъците на катарите. Край Монсегюр, на поляната, където е била издигната кладата срещу тях, в деня на есенното равноденствие направихме паневритмия, в която се включи и кметът на еднименното градче. Отидохме една група българи, за да изградим духовен мост с тези хора и с това място.

И мога да кажа, че духът на богомилите е жив, развълнува се Попхристов. Книгата му „За богомилите – от уста на ухо“ тепърва ще има своята премиера в София. В Пловдив бройките, които авторът беше донесъл за премиерата в галерия „Константин“, се изчерпиха още преди да започне представянето.

Разговорът ми пред публика с тримата творци можеше да продължи цялата вечер и много след нея. Но оставих всеки да го направи лице в лице с тях.

А аз подредих в плановете си да посетя тези места, сред които попътешествах мислено. За съжаление, няма как да се върна 11 века назад, но със сигурност на брега на Марица на 7 октомври не само аз успях да усетя невидимата връзка с една история, която не познавам.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.