Друиди,  Изкуство,  История,  Келтски свят,  Символи,  Татуировки,  Храна и Кухня

Интервю-3 с Кристоф Клод Кадуел за друидите, татуировките, келтските дрехи и ястия

Кристоф Клод Кадуел – преподавател, художник и творец от Франция. Той е страстен почитател на келтската култура и е член на AFC „Асоциация на Келтите във Франция“.

Превод от английски: Сурен Исраилян 06.07.2020г.

Уважаеми приятели ! Продължавам с уникалните и интересни интервюта, които Кристоф Кадуел, дава специално за моя блог, с цел да представя съвременните възгледи и сведения за келтите. Ако имате въпроси, на които не сте открили отговори – пишете ми в коментари или на celticsuren@gmail.com, ще ги включим в следващите интервюта.

1. Какъв е бил типичният галски друид ? Дали те са пътували до други държави ? Напоследък в България много се говори за присъствието им по нашите земи – възможно ли е това ?

Галите не са ни оставили описание на „типичния друид“. Единствената исторически доказана личност е Дивитиак /Diviciacos/, името му означавало „Отмъстител“, който е бил пратеник на келтския народ Едуи /Aedui/ в pимския Сенат през 60г. пр.н.е. Брат му Думнорикс/Dumnorix (‘Кралят на Света“) бил настроен агресивно към Римската империя и Дивитиак отишъл в Рим да уреди подкрепата на империята за народа си и да поиска военна помощ срещу племето на Хелветите /Helvetii/, които заплашвали да завземат територията им. Това е била причината за започване на Галските войни.

По време на престоя си в Рим друидът гостувал в дома на Цицерон /Cicero/ и го описал като много начетен мъж в областта на историята, астрономията, предсказанията и естествената философия. Когато Дититиак влязъл в Сената, той отказал да седне и стоял подпирайки се на големия си щит. Това означавало, че той искал да покаже себе си не само като човек, свързан с религията, но и като военноначалник, тоест римляните да разберат, че друидите „не са миротворци“

Както споменах в предните интервюта, учението на друидите е било близко до Индуистките брахмани /Hindu brahmans/: те са били религиозни лидери, избрани от деца сред семействата на аристократите и се явявали истинските водачи на келтските общности. Вождът никога не е взимал решение, без да се допита до своя друид за мнението му или без да използва предсказанията му.

В продължение на 20 години учениците са били обучавани за друиди във всички области на знанието, както и в бойните изкуства и са решавали всички въпроси, свързани с мира и войната. Те трябвало да обличат бели дрехи само по време на ритуалните церемонии, вероятно по специален начин са си „подстригвали“ косите си, подобно на „тонзурата“ /’tonsure’/ на християнските монаси в по-късните времена.

Според Цезар друидите са се обучавали на Британските острови, но това се оспорва от съвременните историци. Сигурно е, че няколко гръцки автора смятали, че Гърция не е родината на философията, това знание е било „заимствано“ от „варварите“. Диоген Лаерций /Diogenes Laërtius/, през 3 век ,търсейки произхода на философията, цитирал келтите като един от четирите вероятни източника, заедно с Индия, Месопотамия и Персия.

Това показва, че религията на келтите е била очевидно с азиатски корени и се различавала от другите индоевропейски вярвания в Европа, следователно изглеждала „екзотична“ за класическите „умове“, които така и не успели да я разберат в дълбочина.

Дали друидите пътували ? Не се знае, но като посредници те са били пратеници между племената. Цезар споменава за ежегодни срещи на територията на Карнутите /Carnutes/ – народ, живеел в региона на днешния град Шартр /Chartres/.

Дълго време се е смятало, че тези срещи са били в гората, но в наши дни се е наложило становището, че те са се провеждали в специални светилища, въпреки че точното им местонахождение все още не е открито. Тези срещи може и да са били в близост до посочения регион, в земята на Битуригите/Biturigi (‘Кралете на Световете’), в един блатист район, който сега се нарича Солон /’Sologne’/.

Блатата по принцип се явявали свещени места, където земята /Животът/ и водата /Отвъдното/ се събирали в едно. Това показва, че галите вече възприемали себе си като взаимообвързана културна общност, защото това място е исторически център на Галия и е служила като ‘Mediolanon’ – Свещения Център. Можем да го сравним с Алтинг/Althing /Парламент/ в Исландия.

Можем да си представим, как друидите обсъждали различни въпроси, свързани с предстоящата година: мирни договори, съюзи, търговски контракти и т.н., както и разменяли новини за открития, техники и вярвания, които подпомагали равномерно развитие на цялата страна. Сигурно са използвали общ галски език, различен от местните диалекти.

Дали друидите са били в древна България ? За съжаление, малкото запазени следи от царството Тиле не дават точен отговор. Можем само да разчитаме на артефакти и сравнителни данни. Ако приемем, че келтите на Балканите са били част от латенската култура /La Tène culture/, със сигурност са имали същата религия.

Голямата фигура на глиган, открита в с.Мезек, изображенията на Бог-Баща /Father-God/, или торквата с растителен орнамент върху келтския конник в Монтана ясно показват за същите вярвания, както в келтска Европа. Останалото е неясно: досега не е открито нито едно светилище в България, а малкото сведения, свързани с Тиле, нищо не говорят за религиозните практики на жителите му.

Ако Сердика е била основана от келтското племе Серди /Serdi/, може би някой ден археолозите ще направят разкопки и открият някое тяхно светилище. Но шансовете са минимални, защото римските строежи са унищожили келто-тракийското наследство на града.

2. Каква е истината за келтските татуировки ? Дали са измислени от келтите или са заимствани примерно от викингите ?

Нека да се запитаме: дали келтите са имали татуировки ? Никой не може да отговори на този въпрос, защото те не оставят след върху тялото, дори и върху мумифицирани благородници, намерени в торфените блата на Ирландия.

Имената на племената могат да ни подскажат: думата ‘Britain’ идва от името на племето ‘Pritani’, което може да означава ‘Нарисуваните’ ; в Шотландия думата Picts идва от римското ‘рисувам’ ; във Франция името на племето Pictones вероятно има същия корен, въпреки че двата народа са различни.

Тоест не е ясно, дали тези така-наречени „рисувания“ са били татуировките или военен камуфлаж, използвани само по време на битките. Да не говорим за самия образ, който е напълно неизвестен: келтите не са оставили рисунки, нито са описали татуировки. Същото важи и за викингите, които живели няколко века след келтите и не е възможно да са заимствали тази практика. По телевизията всичко изглежда ефектно, но вероятно в реалния живот нещата са били съвсем различни..

В Ирландия, където късните гелски келти и викингите са се срещнали и се смесили, няма сведения за татуировките или рисунките. Сигурно е само, че рисуването или татуировките са  имали символична стойност, например за защита врагове или медицински цели, а не само за украса.

Това показва и прочутия Леден човек Йоци /Ötzi Iceman/ – мумия на убит мъж, вероятно шаман, чието тяло е нашарено с татуирани точки / 61 бр./ разположени на определени места, което ни навежда на мисълта за акупунктура 2000 години преди китайската ! Дори да приемем, че този човек е живял доста преди келтите, това откритие подсказва възможността за съществуването на медицински татуировки, които са се запазили и са били използвани от по-късните народи. И ако е така, те вероятно са се различавали от това, което виждаме на екрана или по улиците.


3. Какъв е „типичният“ келт ? Висок, с големи мустаци, руса коса на плитка, сини очи, прическа с вар и силен глас ?

Няма типичен келт. Келтите не са били един народ, а културна общност, обединена от езика и вярванията. Тази култура се е разпространила из цяла Европа по време на Желязната епоха. Тя е събрала много народи от различни места, взела символи и особености от толкова много региони, че все още не знаем точния й обхват.

Класическите автори описват келтите като високи мъже, с белоснежна кожа, сини очи и светли коси. Ирландските източници рисуват златокосите мъже (като Фин мак Куул /Fionn macCumhaill), или чернокосите воини (като Кухулин/Cúchulainn), някои от тях – дългокоси, а други – с къса коса.

Едно е сигурно, те не са били мръсни и рошави варвари, които виждаме във филмите. Те са изобретили сапуна (сапун – е галската дума) и са боядисвали косите си. Те се гордеели от външния си вид и показвали на показ статута си с богати одежди, украсени оръжия и бижута.

Що се касае мустаците, те са били свързани с определен период, защото келтската епоха е продължила около хиляда години. Модата се е променяла през годините. Халщатските воини вероятно са носели дълги, заплетени коси, като символ на силата и свободата, докато латенските благородници са имали къса коса, заимствана от римската мода. Някои са носели дълги мустаци и добре оформени бради, другите са били изцяло обръснати. Подобно на днешния живот вероятно е имало свобода на стиловете.

Древните автори описвали келтите като агресивни хора, с избухлив характер, чиито тържества често завършвали с кървави сцени. Това показва неразбирането на келтските ритуали и традиции, както и техните критерии за гордост и чест, особено в светилищата или на бойното поле.

Войната за келтите е била акт на вяра. Изследователите на стратегията на Верцигеторикс /Vercingetorix/ по време на Галските войни откриват перфектното познаване на „партизанската война“ и точното използване на терена, а не „бездумно скачане“, както описва Цезар. Рязането на главите на врага се правело по две причини: религиозната – да се спре „възпроизводството на военната сила“ и социалната – да се покаже трофея от победата на гостите и да се даде „повод“ за възпяване от бардовете.

4. Какви са традиционните келтски дрехи и има ли съвременни облекла, които са ни дали келтите ?

Мъжете и жените обикновено са носели туники. Те са били по-дълги за жените, подобно на роклите и по-къси за мъжете. Облеклата са били от вълнено или ленено платно, с геометрични фигури – квадратчета, ромбовете, райета и т.н..и според класическите автори дрехите са били с ярки цветове, шарени или раирани.

Те носели и ‘sagum’ – наметало, закопчано на рамо със фибула /закопчалка/, фиба или украсена брошка. Тези закопчалки са най-добрите маркери за датиране на скелетите в гробниците, защото дизайнът им се е променял през вековете и е следвал определени и добре проучени тенденции и модели. Най-известната от тях е „Брошката на Тара“ /Tara Brooch/, открита в Ирландия и датирана от 7 век.

Един от най-популярните модели галско облекло е „Брака“ /braccae/, въпреки че е измислена на базата на дрехата на скитите /Scythian/. Това са широки дълги гащи, вързани на глезена, предшественик на съвременните панталони. В началото браките са били използвани от чисто практически съображения: те давали възможност на конниците да яздят с часове, без да изпитват болка между краката.

Но в последствие, подобно на торквите,  са се превърнали в престижна дреха на аристократите, които са ги носели не само по време на езда. По време на Римска империя латинските автори осъждали поведението на младите богаташи – „патриции“- , които „следвали модата на варварите“, като носели дълги коси и обличали браките. 

Случвало се и обратното: когато галите са били колонизирани от римляните, келтските богаташи бързо приели римската мода заедно с езика и някои религиозни практики, адаптирани към техните богове. Но обикновените хора продължавали да се обличат както преди, чак до късното Средновековие..

На краката си галските мъже и жени са обували прочутите „Галики“ /gallicae/. Те представлявали обувки от кожа, които впоследствие са били приети и адаптирани като част от екипировката на Римските легиони. В ирландските легенди се споменава за воини, обути със сандали с каишки и златни закопчалки. 

5. Кои съвременни ястия имат келтски корени, като например Бретонски палачинки. Има ли нещо в съвременния свят като истинска келтска била /корма ?/ вино /от боровинки ?/ или концентрат /уиски ?/

В предните интервюта говорихме за традиционната храна на галите: от „фермерско“ месо (говеждо, свинско, кучешко), което се изпичало „на скара“, сушило се е или се е приготвяло варено с боб и зърнени култури. Те също консумирали много млечни продукти, затова част от съвременните 400 вида френски сирена вероятно ги имаме благодарение на келтите.

Но за съжаление, те не ни оставили готварски книги, така че разчитаме само на оскъдните археологическите находки. Следователно, не можем да определим кое ястие е чисто келтско.

Не е доказано дали келтите са правили палачинки въпреки, че някои предполагат, че те са били „хранителни символи“ на слънцето. Палачинките и сега съществуват в Бретан, но също така и в други европейски региони, които никога не са имали връзка с келтската кулинария.

Според ирландските легенди уискито е докарано на острова от Св.Патрик, който е донесъл нещо като „ракиен казан“ „Аламбик“ /alambic/, направен в арабския свят. Това разбира се е хубава история, но няма никакво доказателство за производството на уиски преди 11 или 12 век.

Медовината също е била добре известна, но и тази напитка е съществувала в Чили, преди въобще да е била позната в Европа. Келтите са я заимствали от римляните, които, на свой ред, са я взели от гърците.

Келтите са пиели много бира и, разбира се, вино. Виното се пиело „чисто“, без добавяне на вода, както правели римляните, което направо е шокирало Империята.

Обикновено келтите купували виното от етруските /Etruscans/, когато организирали „банкети“ и „ритуални напивания“. Такъв е бил стандартът на живот на богатите, които дори воювали с цел да пленят повече хора за роби, за да ги продадат като стока срещу вино.

Обаче, според последните изследвания на остатъците, намерени в кратер /гръцки съд/ в могилата на Леди от Викс /Grave of the Lady of Vix/ става ясно, че виното не е било внесено, а произведено на местен терен от самите келти. Това променя доста схващанията за този период, свързан с живота на келтите – те са правели вино в Бургундия /Burgundy/ доста преди идването на римляните. И вероятно този процес е бил доста „по-демократичен“ от продажбата роби, както досега са твърдели историците, тъй че може би е дошло време да преразгледаме нашата позиция за социалните контакти и международните връзки на келтите …

6. Какво учат децата в обикновените училища във Франция за келтите ? Дали въобще използват този термин или учат само за галите ?

Това е добър въпрос. За цели поколения у нас галската история е била „изтрита“ от учебния процес. Дори през 20 век имаше няколко реда в учебниците по история, със снимките на дългокосите варвари пред обли жилища, с пояснения, че тези хора са получили „цивилизацияTA“ от Рим.

След Френската революция галите се третирали като потомците на обикновените французи, докато благородниците били с „франкското потекло“. Това, разбира се, е само легенда, но независимо от това тя е възприета като национален белег и е станала част от „френския манталитет“, особено през 19 век.

През 1882г., образованието в училищата станало задължително, безплатно, всеобщо и светско. По това време Франция все още е била държава с различни местни културни традиции и езикови диалекти, а френският не е бил матерен език за всички граждани. Идеята за общ език, както и обща история, е била най-добрия начин за обединяване на страната.

Тя пораждала патриотизъм и дори африканските деца от колониите са били обучавани, че са „наследниците на галите“. И в това няма нищо нередно: предците не винаги са били роднини по кръв, но можели да бъдат свързани с обща култура. Когато си гражданин на тази държава, имаш право да приемеш културните й ценности и историята, независимо откъде произхождат твоите родители.

Днес нещата не са се променили много: галите и келтите все още се събират в една страница в учебниците. Това, което навремето се приемало като позитивен патриотизъм, с цел изграждане на единно общество, сега се оценява като „лош национализъм“, който би „шокирал“ гражданите извън Европа.

Autun - La Statue de Divitiac et la Promenade des Marbres.jpg
Паметник на Дивитиак /Уикипедия/

Прочетете за друида Дивитиак – тук

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B0%D0%BA_(%D0%B2%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D1%8C_%D1%8D%D0%B4%D1%83%D0%B5%D0%B2)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *