Български автори,  Изкуство,  История

Ареали на европейската цивилизация (1) Европа /откъс/

09.09.2015г., лекции на Доц. д-р Румен Донков взето от: http://www.anamnesis.info/node/574

Европа, която по думите на Пол Валери е “малък нос на азиатския континент”,  е създала собствен цвилизационен ареал. Широко отворена­ на към централна Азия, Европа притежава разнообразна физическа морфология. Типични за Средиземноморието са слънчевите градини, край океана голи ланди и стоящи на пътя на западните ветрове гъсти континентални гори. Климатът е суров през зимата, но като че ли контрастите му повече от другаде стимулират непрекъснатия кръговрат на обновлението. Това възпроизводство е видимо по целия континент, но най-вече по океанското крайбрежие, където се чувства осезателно течението Гълфстрийм.

Като цяло Европа е своеобразна задънена улица, същински островен край на света, където като в чувал се оплитат човешки и кул­турни потоци. На последователни вълни те са прииждали откъм Евразия. Тези вълни включват не само хора, но животни, растения, техноло­гии, институции, религии и ценности.

Европа – Уикипедия
Уисипедия

Европа е накъсана но отвсякъде достъпна земя. Тя е обособена в отделни пространства с характерен пейзаж. Впечатляват голямата северно-европейска равнина, дунавския басейн като предвестник на евроазиатските степи, френския провлак, иберийското плато, влажните каменисти крайбрежия, планинските масиви и пр. Същински кръстопът, тази земя е прив­лякла и обединила придошлите откъм изток и юг човешки вълни.

Обитателите на Европа са представители на бялата раса и говорят на около четиридесет езика. Почти всичките са индоевропейски. Изключения правят баския (единственият оцелял от пред-индоевропейския лингвис­тичен страт, към който принадлежат и кавказките езици) и няколко урало-алтайски езика (фински, унгарски, турски), появили се при последните преселения на народите.

Това езиково единство е създало, от праисторически времена насам, дълбоко културно родство на семантично, митологичио и социално ниво. То е следствие на дълъг низ от оригинални и новаторски култури. Сред тях се открояват мадленската цивилизация (ХV-ХІ хилядолетие) във френско-кантабрийската зона. В нея пещерите Ласко и Алтамира бележат края на палеолита с разцвет на различни изкуства. Впечатляват скалните рисунки, гравюрите върху кост, първите селища на открито.

По времето на мезолита цъфтят културите на маглемозките ловци и риболовци от Северна Европа (VIII-VI хилядолетие), които изработват от кремък остриета на стрели, риболовни куки и пр. Заслужава отбелязване и дунавската епипалеолитна цивилизация от VIІ хилядолетие с характерните за нея поселища в които се заражда култова архитектура и монументална скулптура.

Не накрая разбира се трябва да се спомене и мегалитната цивилизация на океанското крайбрежие, при която в началото на V хилядолетие се появяват долмените – вероятно най-старите каменни паметни­ци в света.

Генезисът на етнолингвистичния индоевропейски феномен все още остава недоизяснен по отношение на украинските и южнорусийските степи (курганните цивилизации от V-ІІІ хилядолетие). Изглежда през III хилядолетие от това огнище към Западна Европа се излъчват вълни от пастирски племена с характерните за тих бойни брадви  и сърцевидна керамика.

Също така едно хилядолетие по-късно през бронзовата епоха вероятно от там се разпространяват цивилизациите на надгробните могили и погребални урни. Второто хилядолетие за Средния изток е белязано от индоевропейските исторически на­роди хети, касити, хиксоси, хурити (митанийци), индоиранци, филистимляни („морските народи“), които въвеждат използването на коня и бойната колесница.

Подобни вълни от различни етноси – ахейци, егейци, дорийци, траки, илири, италийци, келти и др. проникват в различните райони на Европа. От тях през ІІ хилядолетие се създава микенската цивилизация, която замества критската.

Вече през следващото хилядолетие се появяват „класическите“ гръцка и римска цивилизации на юг, както и халщатската и латенската цивилизации (първа и втора желязна епохи) в централна Евро­па, откъдето се разселват келтите.

Map of Europe at 1000BCE
I-во хилядолетие пр.н.и.
https://www.timemaps.com/history/europe-1000bc/

През първото хилядолетие от нашата ера образува­нето и установяването на европейските етноси е процес с характерни го­леми преселения (най вече) на германски и славянски народи на север и на изток, както и с раздробяването на Римска­та и Византийската империи на юг.

            Материални и духовни основи

През V хилядолетие европейските земи са осеяни с мегалите, далеч по-тежки от каменните блокове, послужили дваде­сет века по-късно за строежа на египетските пирамиди.

Хи­ляда години след Хеопс (- 2500) в английската ланда е построена ритуалната обсерватория Стоунхендж. Използвани са петдесеттонни каменни блокове, докато тези за пирамидите тежат по два тона и половина.

По времето, когато гърците и римляните орат с дървено рало, галите вече използват фала е железен палешник и две колела. И докато първите все още си служат със сърпа от бронзовата епоха, последните познават косата.

Галите са всепризнати дърводелци. Те създават бурето. Минават за майстори в нап­равата на каруци. Най-известни са с ковашките си умения, защото правят мечове по-здрави от римските. Въпреки всичко тази цивилизация на дървото и желязото не познава строителството и поради това оставя твърде оскъд­ни руини. Същото се отнася и до познанията на друидите (сродни с брахманите), които не оставят следи, защото не е трябвало да бъдат записвани.

Брахман, Вишну и Шива
https://www.christies.com/lotfinder/Lot/a-gray-sandstone-relief-of-the-hindu-4879308-details.aspx

Търсенето на технологически нововъведения трайно характеризира Европа, която създава все по-нови и нови технологии, усвоява, адаптира и универсализира откритията на другите, независимо дали става въпрос за стремето, създадено от степните народи, хо­мота (несъмнено изобретен от китайците), иранската вятърна мелница или всеизвестните китайски открития – компас, хартия, печатане, барута.

готика, град, религия, църква, небе, катедралата, архитектура
Готически стил
снимка: https://pixnio.com/bg/

Наред с архитектурните подвизи на френското из­куство, наречени по-късно „готика“, сред­ните векове стават свидетели на развитието и съчетанието на нови и нови техники, довели до разширяването на обитае­мите райони и увеличаване на населението им, което от своя страна води и до постепенна промяна в начина на живот.

Натрупването на практически промени се придружава от все по-голямо предразположение, към научни изследвания. /откъс/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.