Валериана

За по-лек сън и отпускане на напрежението

автор: Проф. д-р Радиша Янчич, взето от: https://betty.bg/valeriana/

Valeriana officinalis L. (Valerianaceae) – валериана, дилянка, котешка трева

Валерианата се среща често на влажни места, в ливадите, покрай горите. Отглежда се най-много в Белгия и Холандия. Наименованието на рода идва от латинския глагол valere, който означава „да бъдеш силен, здрав“, а народното име „котешка трева“ се дължи на това, че миризмата на листата и корените на валерианата привлича необичайно силно котките.

Семейството включва около 400 вида, като половината от тях са от рода Valeriana. Растителните форми на валерианата са най-различни и могат да бъдат тревисти растения, сукуленти, храсти с кожести листа. Най-често обаче това са многогодишни тревисти растения.

Valeriana officinalis е многогодишно тревисто растение с височина 25 – 100 см. В паренхима на кората на корените маслените клетки образуват непрекъснати слоеве. Подземното стъбло е късо, цилиндрично. Коренът и коренището имат характерна, неприятна миризма. Стъблата са изправени, неразклонени, надлъжно набраздени. Листата са срещуположни, текоперести. Листенцата са ланцетни, заострени, с назъбени ръбове. Долните листа са на дръжки, с власинки. Средните и горните листа са голи, постепенно стесняващи се в къса дръжка. Най-горните листа са седящи. Съцветието е цимозно, щитовидно. Цветовете са дребни, във фуниевидно венче, с червен до бял цвят. Плодовете са дребни орехчета с хвърчилки. Цъфти през месец май.

Валерианата е лечебна билка, от която се използват корените и коренището. Днес сушените коренища с корени на валерианата се произвеждат най-често от култивирани растения. Най-важните съставки на коренището и корените на валерианата са валепотриатите и етеричното масло. Лекарственото вещество и екстрактът имат успокоително и спазмолитично действие. Препарати на базата на валериана се използват срещу безсъние и като успокоителни. На пазара се предлагат основно фитопрепарати от стандартизиран екстракт.

• Чаят или алкохолният екстракт (тинктура) са известни средства за успокояване, отпускане на напрежението и по-лек сън. Те са ефикасни и безвредни, но валерианът има неприятен мирис. Лъжичка ситно нарязан корен се залива с вряла вода и след охлаждане се прецежда и пие няколко пъти на ден.

Валерианата се използва за производството на ароматични мехлеми, особено известен от които е индийският нард, който се приготвя от индийски и хималайски видове от този род. В Европа от келтската валериана Valeriana celtica, растяща в Алпите, се произвежда ароматичният мехлем келтски нард.

Токсични свойства

Препаратите на базата на валериана стимулират детоксикацията и действат успокоително, но категорично не се препоръчват при бременни и деца до 2-годишна възраст поради токсичните си свойства. Корените на валерианата съдържат алкалоиди, етерични масла, соли, смола и мравчена, валерианова и изовалерианова киселина. Трябва да се внимава при самолечение, а най-добре е да се потърси съвет от лекар или фармацевт. Освен това се препоръчва да се направи пауза след 21-я ден на прием на валериан.