Български автори,  История,  Трако-Келтика

Трънският манастир

гр. Трън, свещеник Николай Пешов – 0878/733 542, взето от Официалния сайт на Софийска Епархия

https://mitropolia-sofia.org/index.php/tzarkvi-i-manastiri/manastiri/1291-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80-%D1%81%D0%B2-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB-%D0%BC%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB-%D0%B3%D1%80-%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%BD

Трънският манастир е разположен в поречието на р. Ерма, в източните склонове на планина Руй, на няколко километра от гр. Трън и на 76 км от София.

„Когато Римляните са били велика Империя (днешните Италиянци), нейните богати поданици са оценили красотата на природата и кристалният летен прохладен въздух на Знеполе/Трънската област и са се приселвали към основания от траките град Зелениград (днес село), Забел, Рани Луг.

В онова време гр.Трън все още не е съществувал. Богатите римляни и местните траки са си построили множество вили по склоновете на планината Руй. В гр. Зелениград се издигал римският храм на Бог Аполон.

В близост до тракийското градче Буайпара бил разположен олтар на тракийската майка Богиня Бендида/Вендис, Котито; бога Слънце Балис (пренесен и при галите, селище Костуринче (с.Костуринци). бога Тракийски Конник, Аздул(Ездул), Ездимир (с.Ездимирци); бог Арес/Ярес (с.Ярославци); бог Загрей, Дионисий и храма на богиня Хера, а до келтско/друидското селище Рани Луг – храмове на боговете Луг и Меркурий.

Хората в Знеполието(-гр.Трън), се занимавали с рудодобив на злато, с търговия, (от тук е минавал търговският път към Ниш – Дубровник –Рим (Италия), земеделие –хмел, цвекло, лозарство, и скотовъдство-коне, кози, овце.

Горите били пълни със дивеч –сърни, елени, диви прасета, рис, мечки, вълци а от птиците – яребици и фазани.

Жените им се кичели със злато по главите и извезвали пайети от чисто злато по нагръдниците си, а мъжете им си украсявали дръжките на ножовете и сабите със злато и диаманти. Една от легендите разказва, че Голямото езеро им давало и богат улов от риба.

Така всички живеели щастливо и богато, докато една година много сняг паднал та езерото се препълнило с вода напролет и започнало да залива всички вили около него, хора, добитък и дивеч. Уплашили се всички люде, храмовете на Аполон и Хера вече били залети и потъвали под водата и нямало къде да се молят. Тогава се събрало цялото вярващо в християнството население на града и излязло горе в планината да се моли. Молили се на Господ Бог/Боже и той чул молбите им.

Изпратил Архангел Михаил (чието име е „Кой е като Бог?- Михаил”, пазител на Севера, зимата и дома на нощта, мира и хармонията и глобалното обединение), да им помогне. Застанал Архангел Михаил на една скала, извадил меча си и разсякъл скалата на две. Образувало се ждрело. Втурнала се водата през провлака ждрело и цялото езеро изтекло през него. Обърнал се Архангел Михаил към трите бука, растящи наблизо, докоснал едната бука с огнения си меч, и от под корените им потекла бистра изворна вода. „Ето тук ще лекувате телата и душите си, измивайки всичко лошо и нечисто от тях, болка и страдание!”- изрекъл Архангела и отлетял в небесата. А хората от благодарност му построили храм, близо до трите буки с лековитата изворна вода.

И до днес трите буки стоят там, а изворът продължава да отдава своята лековита вода на света. Олицетворението на трите бука са Господ Отец, Син и Светият Дух.

Единият бук е бил ударен от мълния и сега черният му ствол се откроява ва фона на небето, като ни напомня за това, че вярата ни в троицата Господна и доброто остава, въпреки времето и превратностите на съдбата!

В областта на сегашният манастир са намерени сакрален камък от онова далечно историческо време и много римски монети от III век сл.Хр. Един от зографите на манастира е кир Войхна от с.Рани Луг и кир Костадин от с.Турковци

Трънският манастир „Св. Архангел Михаил“ е основан по време на Второто българско царство. През 14в. в манастира е имало около седемдесет монаси, които са избити от кърджалиите, а самата обител е изпепелена.

В периода на османското владичество Трънският манастир е бил важен културен център в западните покрайнини, като в него е функционирало и килийно училище. Обителта е била свързана и с националноосвободителните борби на българския народ в Трънския край. Запазени надписи сочат че църквата е строена през 1600г.

В Трънския манастир е живял българина Ефрем Белградски, който по-късно е провъзгласен за сръбски патриарх.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.